Интервю с един овчар:
– Чичо, как минава един твой ден?
– Рано извеждам овцете, вадя шише ракия и пия…
– Чичо, този запис ще го гледат и деца. Вместо шише казвайте книга.
– Добре. Рано изваждам овцете, вадя си книгата и започвам да чета. По обяд идва Генко с неговата книга и заедно я четем. Следобед отиваме до селската…до читалището и си взимаме две книги за до вечерта. Вечер пък отиваме при Трифон и там четем неговите мъдри червени бумаги и отлежали записки, които като вникнеш по-дълбоко – се нижат като синджир, чедо. Ееех не ни е лесно на нас на село…
🙂 🙂 🙂
Журналистка интервюира овчар:
– А тук горе, на балкана, как се справяте със с*кса бе дядо?
– Ех дъще, от време навреме кмета се сеща за нас, та ни праща някоя журналистка като теб за интервю.
🙂 🙂 🙂
Планинска поляна. Овчар пасе стадо овце. Типична картинка – гега, ямурлук, капа. И изведнъж се разнася звън на мобилен телефон.
Всички овце като една се обръщат към овчаря и го гледат с недоумение.
Той бърка в торбичката, вади телефона:
– Ало, да? Аз съм. – обръща се към овцете.
– За мен е.
