Моят дядо беше голям тертиплия. Обичаше всичко да е изпипано и с каквото се захванеше, правеше го както трябва. И макар че баба ми беше мастър шефа, дядо се справяше с таратора по-добре!
Продуктите са: Домашно кисело биволско мляко, домашна краставичка, чесън и копър от градината, орехи (тях не ги обичах много) и… люта чушка. Краставицата се реже на кубчета, без да се бели, счукват се няколко скилидки чесън, добавя се разбитото мляко и се поръсва с накълцан копър и орехи (последното не е задължително). И за да е вкусът супер освежаващ – накрая слагате малко или повечко накълцана люта чушка.
И понеже нямахме хладилник на село, тенджерата с таратора се съхраняваше в най-хладната част на мазето, непосредствено до дините. Излишно е да казвам, че и двете не отлежаваха дълго време.
Най хубаво е някой да ти го направи и да отлежава за теб цял ден. Яли ли сте такъв таратор? Ако сте били гости на град Чирпан, не може да не са ви го предложили!
senzacia-bg.com
И аз имам подобна рецепта от майка и баба: Една кофичка кисело мляко, висок % масленост; една връзка зелен чесън , нарязана цялата, с листата; копър и орехи по желание; накрая се затоплят 2-3 лъжици зехтин или олио и преди да изгори му се слага малко червен пипер и така горещо се джизва върху чесновия таратор. Да ви е сладко, ако решите да го пробвате. Няма люта чушка, защото чесънът е много и е всичко в гозбата, така, че си е малко люто по чесновски.