Белгийци обуват цървули в XXI век и започват да играят български народни танци? Със сигурност на мнозина сънародници това им звучи невероятно, но фактите говорят сами по себе си.
На близо две хиляди километра от България има хора, които избират да живеят като българи от едно време. И не от векове, а от 15 години. И не са българи, а белгийци. И не живеят в някое закътано, далечно селце, а в град Лиеж, на 100 километра от Брюксел. Ето кои са те:
Фламандката Ан и валонецът Ален се запознават преди петнадесет години на семинар по български народни танци в град Дворп, Белгия.
„Всъщност първия път, когато го срещнах, му направих комплимент за неговите цървули. Той ми каза, че ги е направил сам, и аз попитах дали не може да измайстори и за мен един чифт”, спомня си милия момент Ан. При втората им среща Ален вече носи ръчно изработените цървули. „Бях много приятно изненадана, защото той ми каза, че направата им отнема страшно много време. И може би чак тогава забелязах и нещо в очите му, което ме плени.
Предполагам, че в този момент е пламнала любовта ни един към друг. Намерихме се заради един чифт цървули”, споделя днес нежната половинка от семейството.
Така чифт опинци и български народни хора стават първопричина за създаването на едно семейство.
И българското не спира дотук. Ан и Ален се женят по стар български обичай с народни носии. Избрали кум, който разчупил питка над главите им, а всеки от младоженците хвърлил чаша вино покрай пръта с бръшлян и забучена на върха ябълка. Кумата пък залепила банкнота на устата на булката, а тропането на хора не спряло цяла нощ.
Така по българските традиции започнал официалният им съвместен живот. След това всичко се прехвърлило и в дома им. Къщата на Ан и Ален в Лиеж прилича днес на български музей. По стар наш обичай пред нея има пейка, а вътре всичко напомня за България. Стените са с дървена ламперия.
Върху тях има окачени родопски черги, по етажерките са наредени книги за историята и обичаите на България, колекция от дървени мускалчета с парфюм от рози, икони, картини на възрожденски български къщи, рисувани от Ален. На масата ястията също са български, обяснява Ан: „Баница, гювеч, питка, пълнени чушки, шопска салата… Повечето от гозбите приготвяме в троянски керамични съдове, също като в българска механа.”
Любовта към България е нещо, което те споделят като двойка. „Не знаем откъде идва… Просто я има и е много силна. България е в мислите ни всеки ден, в сърцата ни, в дома ни, в кухнята ни… Не минава и един наш ден, без да слушаме българска музика и без да танцуваме народни танци”, казва белгийското семейство.
Когато Ан и Ален заживяват в Лиеж, решават, че ще създадат собствена танцова трупа. Наричат я „Седянка”, защото идеята, че хората ще идват, ще се срещат и ще танцуват заедно, много им допада. Така и става.
„Седянка” сега има дори и през лятото, но на семейството скоро ще му се наложи да пропусне една или две репетиции. Пристига в България. Двамата не са идвали от три години и казват, че вече било на живот и смърт да посетят отново страната ни.
Обичат много района около Пирин – Разлог, но това е може би защото там имат много приятели. Харесват също Родопите, Велико Търново, Ковачевица, Копривщица и… „можем да продължим още до безкрай”. А и има още толкова много в България, което искат да видят и после да разказват за него на своите белгийски съседи и приятели.
Биляна Богоева, “Анонс”
/ползв. м-али от: BG VOICE
