Напоследък срещите с т.нар. бежанци придобиват своя материален израз и доказват за пореден път, че това са просто едни нагли нелегални нашественици, а мисията им за какво са тук става все по-ясна. Слава Богу все още има достойни и смели българи, които не показват патриотизма си крещейки гръмогласно, а в случай на необходимост винаги са готови да се отзоват на помощ.
Такъв един пример с безстрашен българин възхити хиляди в социалната мрежа и предизвика бурни реакции за постъпката си. Вижте и прочетете истинската му история (без редакция) и ще разберете кой е той и какво направи.
Тази неделя имах непланиран малък сблъсък с десетина афгански ислямисти, дошли в България с маските на „бежанци“, и осъзнах колко много сме уязвими срещу потенциален терористичен атентат. Пътувах в автобус 413 на Софийския градския транспорт. Стоях прав до втората врата.
На една от спирките видях десетина мургави младежи, облечени с джинси, якета и раници. Единият от тях беше негър. Автобусът спря и отвори вратите си. Ислямистите се разделиха на две групи. Петима влязоха през първата врата, а другите петима – през задната.Организираната им тактика и съмнително поведение предизвика единствено моето внимание. Може би заради 25-годишния ми опит в антитероризма. Другите пътници (повечето млади момчета и момичета от Студентски град) зяпаха в телефоните си и през прозорците. Завъртях се така, че да държа под поглед и двете групички „бежанци“. Петицата при предната врата стояха кротко. Само нервно оглеждаха пътниците с бързи погледи. Аз скришом опипах пистолета си под якето.Имах 17 патрона в пълнителя. При нужда можех да натръшкам и десетимата за секунди. Втората групичка се скупчи около две български момичета, които стояха прави по средата на автобуса, и започнаха да ги закачат с ръце и с подигравателни викове.
Разбрах, че са афганци по езика им Пущу. Точно до момичетата стояха двама възрастни охранители с черни униформи с надпис „Security“. Те носеха пистолети. Очаквах, че те ще направят нещо, за да защитят нашите момичета, но охранителите гузно подвиха опашки и се преместиха в близост до мен. В автобуса имаше още тридесетина млади мъже, но всички мълчаха страхливо и гледаха встрани.
Едно от момичетата извика:
– „Оставете ни на мира! Айде, изчезвайте оттук!“
, но ислямистите посрещнаха думите й с подигравателен смях. Усетих, че адреналинът ми нахлува в мозъка и тръгнах към петимата афганци. Избрах си най-едрия от тях. Силно го блъснах в гърдите и респектиращо изръмжах на английски:
– What is your problem? (Какъв ви е проблема?)
„Бежанецът“ показа предизвикателна смелост и се опита да ми отвърне със с ъщото.Посегна да ме блъсне в гърдите с дясната си ръка. Улових му дланта и му усуках китката с „коте-гаеши“. Ключът го принуди да клекне на колене и мургавото му лице почервеня от гняв. Държах го с лявата си ръка, а с дясната улових ръкохватката на пистолета си, без да го вадя от кобура.Очаквах другите петима да ме атакуват в гръб, но всички стояха на място.
Аз отново изръмжах:
– Do you have any problem? (Имаш ли някакъв проблем?)
Едрият афганец смотолеви:
– No, no problem. (Не, няма проблем)
Пуснах го и отстъпих назад. За секунди ислямистите си намериха места, извадиха скъпи смартфони и започнаха да се ровят кротко из тях, поглеждайки ме изпод вежди.Високият ислямист отстъпи назад, заплашително прокара изпънат показалец пред гърлото си в знак, че ще ме заколи, и процеди през зъби:
– Soon we will see again. (Пак ще се видим скоро)
Спокойно свих рамене, макар че сърцето ми биеше като полудяло от адреналина, и отвърнах:
– I’ll wait. (Ще чакам)
Върнах се на мястото си и след минути слязох на моята спирка. Замислих се дали тези ислямисти не тренираха нещо. В раниците си можеха да носят взривни устройства или огнестрелно оръжие.Можеха да извадят ножове и за минута да изколят всички в автобуса. Може би се вманиачавам, но опитът ми ме е направил такъв. Афганците са обучени убийци.А, нашата политическа власт им дава статут на бежанци и им позволява да се разхождат свободно из нашите улици. Никой не ги контролира.Позволява им се неограничен достъп до публични места, включително и градския транспорт. Кой може да гарантира, че те са проверени и безобидни?
Но, най-много ме възмути страха, бездушието и пасивността на българските мъже.Тези ислямисти можеха да изнасилят двете момичета насред автобуса и никой нямаше да им се притече на помощ.Можеше някой от „бежанците“ да ме наръга с нож в гърба.Нито един от българските мъже не застана до мен. Всички мълчаха и се спотайваха, като плъхове.
Източник: Фейсбук – Неделко Маслев
Браво за постъпката Ви ,но помислете малко – извихте му ръката и хванахте пистолета питате ли се ако беше някои друг какво трябваше да хване,обезоръжавахте народа 60 години от страх за да не изгубите властта си а сега се чудите защо не реагира нали знаете Човек без оръжие о Роб,
Ужас…настръхвам като чета това…Браво на нашият български МЪЖ за постъпката…аз съко съм на неговото мнение
Следващия път (ако ти се случи) гледай да не му се размине с едно „ох“,а слезе ли от автобуса през глава да бяга от България!
Дано някой от по високостоящите го прочете и да го имат предвит за да взимат мерки за тези бежанци .То така неможе човек да се движи където и да е. Дали по улиците или по превозните средства .
ГОСПОДИНЕ, БРАВО НА ВАС! НО ВЪЗСТАНОВЕТЕ АРМИЯТА, ОБУЧАВАЙТЕ МЛАДИТЕ, ТЕ ЗАСЕГА НЕ СТАВАТ ЗА НИЩО В ТАКИВА СИТУАЦИИ. НАИСТИНА ЩЕ СЕ СЛУЧИ НЕЩО И НИКОЙ НЯМА ДА ПОСЕГНЕ ДА ПОМОГНЕ! НЕ Е ВРЕМЕ ЗА ПОЧИВКА, ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМЕ В РЪЦЕ И ДА СЕ ОБУЧАВА НАРОДА. ГОЛЯМО БЕЗХАБЕРИЕ И БЕЗДЕЙСТВИЕ! НО ТОВА Е И В ЦЯЛА ЕВРОПА, ГОЛЯМО ПРЕДОВЕРЯВАНЕ!
Власта ще се размърда само ако тези уроди посегнат на децата им.
Момичетата също са нечии деца. А ако е вашето???
Уви, превърнали сме се в стадо и на никого не му пука за другите и затова ще ни завземат. Политиците имат най-голяма вина, но какво правят хората – същото, затварят си очите. Работя на улица близо до бул. Мария Луиза – по средата между спирките на метрото на Лъвов мост и на Халите. Откъдето и да реша да отида на работа или да се прибера е все тая – винаги минавам покрай тези „бежанци“. През зимата е ужасно, защото с толкова хостели не знаеш откъде може да изкочи някой талибан. Нагли и арогантни и винаги се задяват и подвикват. Имам подобни две случки с тези нахални твари. Едната е в градинката при джамията. Една вечер лятото вървейки към метрото ме настигна в гръб един от тях, който вървеше заедно с мен и ми говореше мръсотии на развален английски език. Не се сдържах и както си вървях с чанта в лявата ръка с такава засилка го изблъсках в главата с чантата, че ония залитна. На пейките беше пълно с хора, познайте, никой не помръдна. Тоя взе да ляля нещо и да вика. В другия край на градинката имаше двама полицаи, които дойдоха, попитаха ме какво е станало. Когато им разказах, те ми обясниха, че няма какво да му направят, защото този нищо не ми е направил физически!!!. Провеирха му документите и толкоз. Та, питам аз, трябва да чакам да ме изнасилят ли, за да има какво да му направят и докога ще се дава свобода на всякакви идиоти и дребни твари в тази страна. Аман от интеграция и толерантност. Станахме като роби в собствената си страна.
Не казармата в казармата се става мъж, и без нея може. Последните служили, като ги гледам какви „мъже” са и ми става смешно. Аз не съм служил, но мога да твърдя и знам че съм повече МЪЖ от половината служили. Не да обвиняваме някой,а сами да се погледнем и да се вземем в ръце. За всичко сме виновни само ние гражданите, никой друг. По лесно ни е така да живеем , без отговорности и задължения.
Разпознал е езикът им, също че са били ислямисти, а е имало негър? Нещо съмнителна ми се види историята…
имат късмет ,че не се возя в рейс
Тези ,, бежанци“ идват тук и се държат като победители, защото знаят, че няма да срещнат съпротива. Страхът, бездушието, апатията, разединението, безразличието и т.н. качества, които българинът разви и култивира успешно през последните 20-30 години и преди това, закономерно води до такъв модел на поведение, начин на мислене и живот. Българинът ще се свива и прави на разсеян, българката ще подражава на най-долнопробната част от обществото – чалга певиците, а съмнителни типове от ,,горките бежанци“ ще ги обарват и няма да има кой да ги спре. Сами сме си виновни!