Рилският манастир е един от многото символи на България и известна туристическа дестинация. Намира се на 120 километра от София и е разположен между реките Рилска и Друшлявица в Рила планина.
Манастирът е основан през 10 век. Историята му е пряко свързана с един от първите отшелници – Св. Йоан Рилски. Според легендата Йоан Рилски се бил отдал на пост и молитва в една от пещерите в региона. Първоначално манастирът бил построен в близост до пещерата. След смъртта си Йоан Рилски бил погребан в пещерата.
По време на управлението на Цар Петър мощите били пренесени в София, където бил канонизиран за светец. След това отново били върнати на светата обител.
През различните епохи Рилският манастир бил духовно и просветно средище. Изградени са били множество метоха в много големи български селища. В тях служели едни от най – образованите монаси, които изграждали селища и довеждали нови поклонници.
Най – старата част на манастира е Хрельовата кула, която била защитна кула и жилище на монасите през трудни времена.
От края на 19 век е построен музей, където могат да се видят различни предмети от историята на манастира. В музея също могат да се видят множество художествени експонати.
Могат да се видят традиционни облекла и тъкани в Етнографския музей в различни гостни стаи. Също могат да се видят и даровете, които различни посетители оставяли в манастира. В музея се влиза след като се заплати такса.
На 4 километра от манастира се намира и пещерата, която Йоан Рилски използвал за свое убежище. Според предание, всеки, който мине през тесния вход се счита за праведен. Онези, които не успеят да минат, иман неизповядани грехове.
Св. Йоан Рилски Чудотворец
Рилският манастир е все още действащ мъжки манастир. Има обособени паркинги за автомобили и автобуси. В манастира може да нощувате. Около манастира и Хрельовата кула има много магазинчета и книжарница от където можете да си закупите различни книги, икони, изделия и други сувенири.
Из Завета на Св. Иван Рилски:
„Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.“ Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение.
Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: „Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние.“ И другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни.“ Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, моя мир ви давам.“ А какъв е този Христов мир, чедца? – Той сам отново казва, като говори: „Не както дава светът ви давам Аз.“ Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: „И неговият мир няма предел“ (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: „Имайте мир и святост – с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога.“ Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.“
Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.” Всякога помнете в ума си смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само хранеха себе си от труда на ръцете си, но и даваха и на търсещите и така не бяха излъгани в своята надежда.
Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили полза ония, които са ходили по тоя път.” Същият казва: “Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги споменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да намеря милост в съдния ден, тъй като не можах да направя никакво добро на земята и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.“
(Цитатът е по книгата на проф. Иван Дуйчев „Рилският светец и неговата обител. Живот и иночески подвизи“, гл. III, част Б. Библиотека “Златни зърна”, София, 1947 г.)
