Начало Култура „Бащин завет“ от Александър Кипров, 1930 г

„Бащин завет“ от Александър Кипров, 1930 г

СПОДЕЛИ

„Бащин завет“ от Александър Кипров
публикувано в сп. „Илюстрация Илинден”, г. 3, кн. 5, 1930 г.

Да бъдеш горд и силен в живота, сине,
и през главата ти каквото и да мине,
не се оплаквай, а понасяй със търпение
и никогаж не давай в хората съмнение,
че си изпаднал духом и че имаш нужда
от милост, или от подкрепа чужда.

За чест и правда света знамето в борбата
високо дръж! И винаги тълпата
пияната, безумната тълпа – о, сине мой!,
презирай я!… Бъди борец открит, бъди герой.
За истината може да останеш сам-самин
в борбата, но… ще бъдеш исполин.

Обичай родната земя свещена, за която,
о! много, много скъпа кръв човешка е пролята.
Във хладната чужбина, ако нявга бъдеш ти,
за родния край сърцето ти, о, сине, да тупти!
Обичай си народа и бъди му страж велик;
обичай, от сърце обичай бащиния си език.
–––


Александър Кипров (псевдоним на Александър Димитров), български писател, драматург, журналист, революционер, общественик, е роден на 01.03.1881 г. в Свиленград (тогава Мустафа паша). Учи в родния си град, но поради материални затруднения не завършва средно образование.

В началото на века развива активна дейност като деец на ВМОРО в Беломорска Тракия и родния си край (Свиленград, Любимец). Ръководи чета в Свиленградско (1902). Един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „Българан” (1904 – 1909) заедно с Ал. Божинов и един от инициаторите за създаване на журналистическо дружество в София (1905). Съден за „обида на царската особа” след протестна акция срещу Фердинанд (1907). Участва в редактирането на вестник „Реч” (1908 – 1913) и сътрудничи на в. „Дневник”, „Нов дневник” и др.

Член на Прогресивно-либералната партия, работи във вестник „България”. Народен представител (1910-1915). През Първата световна война е в Швейцария, пише публицистични трудове, в които разяснява българската национална кауза. След войните се присъединява към движението на Александър Стамболийски, издържа се предимно с литературен и публицистичен труд. Началник на Фонда на сираците от войните (1920 – 1923). Инспектор в дирекция „Хранизнос” (1930-1931).

Автор на стихотворения, разкази, драми, фейлетони, журналистически материали. Псевдоними: Делибаш, Антим Чолаков, Мемиш ага, Новов. Съчинения: „Из мрака” (пиеса в стихове, 1906), „Разкази” (1909, второ разширено и преработено издание – 1927 г.), „Разкази и приказки” (1909), „Истината за България” (брошура, на френски език, 1917). Драматичните му поеми „Из мрака” и „Кърджалии” са играни в Народния театър. Разказите му са преведени на турски език.

Умира на 23.12.1931 г. в родния си град.

loading...

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР