Начало Култура История Случаят село Ново Кономлади

Случаят село Ново Кономлади

Спомен от село Кономлади. Печене на хляб; снимка: Илюстрация БѢло море

Разказът на Стоян Сърбов (80 г.)
– потомък на бежанци от с. Кономлади (в дн. Гърция, преименувано на Маврохорион
през 20-те години) и жител на едно изцяло преселническо село – Ново Кономлади,
изказва всичко. Първите бежанци се заселват в селото след Междусъюзническата
война (1913 г.). Макар че официалните податки за образуването на с. Ново
Кономлади сочат периода след Първата световна война, когато гонените от Гърция
българи идват в България. Стоян Сърбов от с. Ново Кономлади разказва, че самото
образуването на селото става след Първата световна война. През този период по
разказите на бежанците в Гърция остават само малка част българи, които приемат
гръцката власт. От разказa на Стоян Сърбов става ясно, че земята, на която днес
се намира селото, е принадлежала на турски бей, за което свидетелстват и
документите. През периода от 1918-1928 г. масово прииждат бежанци и то главно
от Кономлади, но пристигат и по няколко семейства и от Мантар, Баница, Кукуш,
Оризаре, които също са приети в селото. Първоначално селото носи името Чифлика,
още когато било откупено от турския бей. След това е преименувано на село Нови
Чифлик, което име се запазва и до 14 август 1934 г. По разказа на Стоян Сърбов
друго, на пръв поглед невероятно предложение относно името, което селото да носи,
е “Америка” (тъй като много от мъжете ходели да работят по “Америката”). В
последствие идеята за сегашното име на селото (Ново Кономлади) е дадена от
Кирил Коджабашев – учител в с. Марикостиново. Коджабашев изказва мнение, че тъй
като по-голямата част от населението идва от Кономлади, тукашното българско
село би трябвало се казва Ново Кономлади. Безпаричието и безстопанствеността
заварват неподготвени бежанците, някои от който остават без нищо след
преселването. Така нуждата и желанието на тези хора за едно по-добро начало
принуждава голяма част от мъжете в селото да заминават на гурбет по Америка за
по 5, 10, 20 години. Това е и причината жителите на с. Ново Кономлади да имат
един по-различен манталитет за тогавашното време, със задоволство отбелязва Стоян
Сърбов. “Те имали самочувствие на по-развити, по-напреднали от другите. Дори във
връзка с това им било по някакъв начин обидно да дават момите от селото за жени
в друго село, тъй като другите села били на по-долно стъпало”.

Кономлади в котловината между разклоненията на Вич планина.

Днес кономладци има пръснати по
цял свят Канада, Австралия, Америка. А след Гражданската война и в
Чехословакия, Русия, Полша и др. “Всичко е до време – вмъква Стоян Сърбов – В наши
дни селото е западнало. В него са останали само старци. Докато Марикостиново, с
което Ново Кономлади винаги е било в един вид съревнование, в момента е много
по-развито село, село от градски тип”. Връщайки се към историята за
образуването на селото и заселването му от бежанци, разказвачът продължава с подробности
около площта на селото. Според сведенията, казва Стоян Сърбов, земята, която била
купена от турския бей, включвала 3 300 декара. Тя била разделена по 42 дек. на
семейство (мъж и жена). Разделянето на земята станало от руски дворяни,
подгонени от Октомврийската революция – белогвардейци. Те били инженери,
завършили във Франция.Именно тези руснаци изготвят кадастъра и разделят земята
по 42 дек. на всяко семейство, естествено оставяйки и малко фондова земя.
Според запазените документи оземляването на селото става през 1929 г. За
разлика от Петрич, където квартал “Шарон” е напълно обособен бежански квартал,
в с. Ново Кономлади, а и по принцип в селата, бежанските къщи не се строят по
урегулиран план, на някое определено място или в зависимост от някакъв признак.
Тук, в Ново Кономлади, хората, които за онова време имат възможност, построяват
къщите със собствени средства. Други биват подпомогнати от бежанския заем.
Къщите, които се строят имат: двор, обор и други подобни земеделски особености
за времето. Отпускат се и средства за орала, различни строителни материали и т.
н. На въпроса – Коя е причината хората да напуснат земите си? – всички
отговарят: “Гърците, кой друг. Те и тяхната асимилация. За който не иска да се
признае за грък е било по-добре да си тръгне, иначе …” – казват хората
заразени от разказите на своите баби и дядовци. Костадинка Поповска, родом от
Ново Кономлади, разказва: “Моя род се преселил в село Нови Чифлик през 1915 г.
Хората идвали с всичко, което можели да вземат, били бедни, но трудолюбиви. С
много усилия всичко постепенно започнало да се подрежда. Хората се увеличавали
все повече и селото придобило вид. След като се устроили и позамогнали била
изградена и селската черква – св. Илия (1926 г.)“. Всичко в селото постепенно
потръгва. Населението започва да се съвзема и живота сред прокудените българи
продължил естествения си ход.

Църквата “Св. Никола“ в Кономлади

Из: “Бежанците от Егейска Македония в Петричка околия
след Първата световна война и устройването им (1925 – 1931 г.)”, Златка
Сотирова.

Източник: Илюстрация БѢло море

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР