Начало Култура Вяра Чепка грозде (Една чудна притча за Бог, вярата и молитвата)

Чепка грозде (Една чудна притча за Бог, вярата и молитвата)

Една бедна жена веднъж минавала край лозе, отрупано с грозде.
„Как ми се ще да си взема малко грозде“ – казала си мислено. В този момент минал господарят на лозето. Поздравил я и и казал:
– Госпожо, искате ли да си вземете една чепка грозде?
И след като получил утвърдителен отговор, влязъл в лозето.

Жената зачакала. Пет, десет минути, четвърт час изминали, без да се появи стопанинът на лозето. Отегчила се да чака и като решила, че той просто я е забравил, се обърнала да си тръгне. Но в този момент се появил стопанинът, понесъл кошница, пълна с отбрани гроздове, и и казал с усмивка:
– Извинете ме за закъснението, но исках да избера от най-хубавото грозде.

Много пъти в нашите молитви просим от Бог нещо и като не го получим веднага, мислим, че Той е безразличен към нас.
Без съмнение, след известно време пристига отговор на молбата ни, богат и благословен, такъв, какъвто не сме си го и представяли, и тогава сме обзети от срам заради слабата ни вяра.

Господ се бави, защото иска да напълни кошницата ни с благословии за душата ни, която преди това е поискала само една чепка грозде.
Нужно ни е малко търпение за да видим как Божията благодат ще се излее върху нас.
Накъдето и да се обърнем, ще видим Любовта Господня, дори и най-дребното нещо, случващо се с нас, което на пръв поглед изглежда случайност, е дар от Бога.
Нашия Отец знае винаги от какво се нуждаем и преди да сме Го поискали, Той ни го дава в изобилие. Бог никога не ни забравя, забравяме Го ние.

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР