Начало Култура Добра новина! Започват да възстановяват „Извора на Белоногата“ в Харманли по инициативата...

Добра новина! Започват да възстановяват „Извора на Белоногата“ в Харманли по инициативата на Светла Николова.

Ще ти разкажа днес за своето градче
и ти ще дойдеш скоро да го видиш.
Ще легне дълго в твоето сърце,
ще бъде с теб, когато си отидеш……
Изворът На Белоногата

Това е написала и споделила Светлана Николова – една истинска българка и поетеса, заела се с нелеката задача да възроди Изворът На Белоногата в Харманли, който е запустял и тъне в разруха. Една горда Българка, която се раздава за родния си Харманли и за неговите паметници на културата.

Тя е зам.-председател на общинския съвет в Харманли, журналист и общественик. Тя поде инициативата на кампанията „Очи за белоногата“ за възраждане на една от двете емблеми на Харманли. От водената кореспонденция се вижда, че Министерство на културата е пропуснало да впише на сайта си обекта „Извора на Белоногата“, обявен като „Герганина чешма“ и статут на архитектурно-строителна и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ в списъка с паметниците на културата от национално значение на територията на област Хасково.

Общинския съвет в Харманли гласува с пълно мнозинство внесената от С. Николова докладна записка за възстановяване на културно-историческият комплекс – емблема за Харманли „Извора на Белоногата“ и упълномощават община Харманли да кандидатства за възстановяване и опазване на „Извора на Белоногата“ по бюджетната програма на Министерство на културата „Опазване на недвижимото културно наследство“ през 2018г.

„Ще се радвам много, когато видя децата да пият от извора на българщината – и в буквално, и в преносно значение“ – са думите й пред БНР.

Поклон пред тази светла жена! Пожелаваме успех в това прекрасно и благородно дело! Всеки, който има желание да помогне може да се свърже със Светлана чрез профила й във във Фейсбук: Светлана Николова.

До момента инициативата й се радва на стотици харесвания и положителни коментари в социалната Мрежа.

Ето как изглежда в момента „Извора на Белоногата“ в Харманли

Извора на Белоногата

                       снимки: Изворът На Белоногата

Изворът на Белоногата
/П.Р. Славейков/

Видиш ли долу в полето,

дет ся мержеят, чернеят

дестина дръвя върбови?

Там било село Бисерча

в стари години, отколе,

там се родила, живяла

мамина мила Гергана.

 

Гергана, пиле шарено,

Гергана, кротко агненце,

кат бисер между мъниста

тя била между момите;

първо и либе Никола –

вакло огиче пред стадо

помежду селски ергени!

……

Така започва една от най-прекрасните и трогателни поеми в българската литература „Изворът на белоногата“, написана от големия Петко Славейков през 1873г.

 

Докоснете се до творчеството на красивата и талантлива българка.

                  До извора

Подръж, момиче, стомната – да си поседна,
че вече трудно се прегърбвам доземи.
А таз вода, повярвай, е безценна,
– напита е от моите деди.

Миришеше на пролет тъй отдавна,
когато с мама пиехме я с шепи.
Не беше Белонога мама, и навярно
затуй не я възпяха старите поети.

Краката ѝ – с цвета на земно лоно,
ръцете ѝ – с цвета на земна гръд.
Но бе достойна за една икона,
във стара черквица на селски път.

Не бе Никола, старият. Но помня
как се събраха хора на мегдана,
да видят със очите си, да помнят
как носи сам черковната камбана.

Ех, спомени… Подай ръка, ще стана,
ще се прегърбя ниско, доземи,
на този извор плакала е мама…
Ще слея мойте с нейните сълзи!

Светлана Николова
„Дъждовни магистрали“ 2014

                    Дъх на любов

Когато животът те спусне по склона си стръмен
и ярък, в очите ти сини светът се огледа,
и гълъби млади загукат от ъгъла тъмен,
и с ново лице ти намигне пак слънчогледа,

тогава поспри за минута една у дома.
За старото шкафче ключето оставих ти, сине,
ще скръцне вратичката в прашната книжна тъма
и нямото кино житейско край тебе ще мине.

Но аз не съм, сине, в старите милвани снимки,
сърцето си сложих в найлоново пликче сама –
до твоя рус кичур, завързан с панделка синя,
пропит с дъх на любов и кърма.

Светлана Николова
„Дъждовни магистрали“ 2014

Най-новото стихотворение на Светлана:

      Майстор за обичане

Трудно се намират бели майстори.
Тях широките основи ги издават
и на калфите от тежките истории,
дето все с мостове ги венчават.

Да намериш майстор за обичане
до самотен самодивски кладенец –
беше време. Стига лудо тичане,
коленете ми до болка са изкаляни.

И приседнала на бистрата земя,
до широката основа на сърцето му
да попия как гради чешма.
Ала самодивското му пречеше.

Ден гради, а нощем се рушеше,
като в някаква злокобна дрямка.
Майстор за обичане си беше.
Който тъжно мери мойта сянка…

Но понякога, когато се гради,
самодивите косите си отрязват.
И баща ти, сине, ме вгради.
Здраво ме вгради. В туптяща пазва.
Светлана Николова

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР