Начало Култура Баба ѝ е била мъдра жена, тя на нея прилича. На нея...

Баба ѝ е била мъдра жена, тя на нея прилича. На нея се е метнала и заради ей тия думи, тя обожава зимата. Обожава снега, студа.

Любимият ѝ сезон беше зимата. Напълно противоположно на топлата ѝ същност. Едно време баба ѝ и била казала, че истината е в студа, в снега. Студът изпитвал човешките взаимоотношения, защото, когато било топло, когато било хубаво, всеки можел, ама в студа, в мрака, ей тогава, който останел, той бил голям човек. А снегът запечатвал действията ни. Защото, като минеш през него, тя стъпката остава и се вижда. Какво си направил, дали хубаво, дали лошо, вижда се, не можеш да го скриеш.

Баба ѝ е била мъдра жена, тя на нея прилича. На нея се е метнала и заради ей тия думи, тя обожава зимата. Обожава снега, студа. А тя е толкова топла, толкова искрена, добронамерена, слънчева. Но винаги ми казва: “Не знам защо хората ненавиждат зимата, та ако душата ти е огън, минусувите температури са само навън и са преходни. Пък винаги можеш да се стоплиш пред печката вкъщи. Хубавите дела, благите намерения, те си стоят в добрия човек, те не се осланят на сезона. А лошите, подлите хора, и цял ден слънце да ги грее, няма да стопли душите им”. И беше права. И затова я обичам.

Разбирате ли, повечето жени обичат лятото, а тя се впечатляваше от зимата. А когато валеше сняг, беше най-щастливата, нищо, че е зиморничава, дай ѝ сняг и я гледай как се радва като малко дете. Как да не я обичам, като я е грижа. И подслон за бездомните животни е правела, от кашони, че и мен е мъкнела да и помагам, и ѝ помагах. И на съседите е давала дърва за печките. И никога не го повдигаше на въпрос.

Винаги едно и също повтаряше: “Ние да сме топли, да сме сърцати, а пък колко му е да запалиш една камина, две, три дръвчета и една искра”. Та, колко му трябва на един мъж да е щастлив.
Зимата, ей такава жена и стъпките ни в снега.

автор: Мария Куртева

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР