Начало Култура Дядо, да те питам нещо. Защо остана тука? Що не отиде при...

Дядо, да те питам нещо. Защо остана тука? Що не отиде при синовете си?

Дядо, да те питам нещо. Защо остана тука? Що не отиде при синовете си? – Дядо, да те питам нещо. Защо остана тука? Що не отиде при синовете си?
– Че да им преча ли? Тука ми е коренът! Колкото години са ми писани, тука ще ги прекарам. Вече никому не съм потребен. Ще се простя с хляба, с мравките, с птиците и кога дойде часа, смъртта с косата ще ме посече и с голяма, проскубана метла ще ме помете към небето.

– Що ти е да искаш прошка от птиците? Не е ли редно с людете да се простиш?
– С людете отдавна сме си простили и хубавото, и лошото. Тъй я карам … Зимъс се побратимявам с виното. То, лудичкото, ми лекува дертовете, догде си иде никаквицата зима. Лятос шипки за чай бера, примъквам вършини, габър и клен и се надявам някой изумен щурчо да скочи в стаята ми ведно с дръвцата, та да ми пее, да ми е дружина комай, докато есента си натъкми кожуха.

– Викай някой комшия да си хортувате, че да ти е по-леко!
– Не останаха, Йото. Поизмряха, сине. Една лопатка жар няма от кого да взема назаем да си разпаля огъня. А преди не беше така…

Из “ Писано с огън“, Ивелина Радионова
снимка: Димитър Караниколов

Дядо, да те питам нещо. Защо остана тука? Що не отиде при синовете си?

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР