Начало Култура За Труда. Тогава един орач помоли: Кажи ни за Труда. А той...

За Труда. Тогава един орач помоли: Кажи ни за Труда. А той в отговор им рече

СПОДЕЛИ

За Труда

Тогава един орач помоли :
– Кажи ни за Труда.
А той в отговор им рече :

– Трудете се, за да сте в крак със земята и с нейната душа.
Защото за годишните времена безделникът е чужденец, който напуска шествието на живота, потеглило величествено, с гордо смирение, към вечността.
Когато се трудиш, ти си флейта, през сърцето на която шепотът на часовете се превръща в музика.

Кой от вас би бил глухоняма тръстика, когато всички гласове се сливат в хор ?
Чували сте да се казва, че работата е проклятие и всеки труд – злощастен.
Но аз ви казвам, че като работите, правите най-далечния блян по-земен, обречен вам, когато той едва е бил роден, и че като се трудите, вие наистина почитате живота, а да почитате живота чрез труда, е да си узнал най-съкровената му тайна.
Но ако в теготата си помислите, че раждането е нещастие, а поддържането на плътта – проклятие, написано върху челата ви, то аз ви казвам: само с пот на чело ще измиете написаното.

Чували сте да се казва, че животът е тъма – и в своето изнурено униние повтаряте казаното от изнурените.
Но аз ви казвам, че животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов –
защото когато се трудите с любов, обвързвате себе си със себе си, и един с другиго, и с Бога.

…….

А какво е да се трудиш с любов ?

То е да тъчеш платното с нишки, изтръгнати от сърцето, сякаш сама любимата ти ще се облече с това платно.
То е да зидаш къщата с обич, сякаш сама любимата ти ще влезе да живее в нея.
То е да сееш семето с нежност и да жънеш класовете с радост, сякаш сама любимата ти ще яде плода на твоя труд.
То е да вдъхваш на всичко, което вършиш, малко от своя дух
и да помниш, че блажените покойници стоят наоколо и бдят.
Често съм ви чувал да казвате, като в бълнуване насън:”Който дяла мрамор, за да извае душата си в камъка, е по-възвишен от оня, който оре земята.
И който улови небесната дъга и я втъче в платното в подобие на лик човешки, е по-голям от оня, който прави сандали за нозете ни.”
Но аз ви казвам, и не насън, а в дневно бдение, че вятърът не говори по-нежно на исполинския дъб, отколкото на най-малката от земните тревици и само оня е възвишен и голям, който превърне гласа на вятъра в песен, пречистена с любов.
Трудът е любов, добила видим образ.
И ако работиш не с любов, а с неприязън, по-добре остави работата си, седни при дверите на храма и проси милостиня от ония, що вършат работата си с любов.
Защото, ако печеш хляб, но равнодушно, то той горчив ще бъде и ще засища глада на човека едва наполовина.
И ако мачкането на гроздето в лина ти е омразно, туй омерзение ще влее във виното отрова.
И ако пееш като ангелите, ала не влагаш обич в песента си, ще правиш хорските уши глухи за гласовете на деня и на нощта.

из „Пророкът“, Джубран Халил Джубран
превод от английски: Спас Николов

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР