Начало Общество Здраве Лъжите на Китай

Лъжите на Китай

СПОДЕЛИ

Източник: Клуб Z

Автор: Капка Тодорова

Университетът в Саутхемптън: Ако Китай не беше цензурирал учените и журналистите, щеше да намали с 86% случаите на коронавирус

Преди дни китайският премиер Ли Къцян направи публично обръщение към партийния апарат, изрично настоявайки да не бъде замитан под килима нито един случай на заразен с коронавирус само и само да се подава сводка с 0 нови случаи.

Думите му разтревожиха и без това вече скептичните към информацията, идваща от Китай, учени и лекари.

Още повече че президентът Си Дзинпин малко преди него обяви пълна победа над епидемията и нареди връщането на пълни обороти към икономическия растеж. Това постави партийните кадри в страната под огромен натиск. Дни наред здравната комисия на Китай получаваше само нулеви сводки за нови случаи.

Притиснати между заповедта на президента и желанието на премиера, повечето партийни лидери в страната намериха хитър изход от ситуацията: Сега за нови случаи се обявяват само хора, които (наистина или не) са се върнали от чужбина и са „внесли“ заразата със себе си. Те са поставяни веднага под 14-дневна карантина.

В същото време вече няколко западни медии цитираха сравнително критичното китайски списание Caixin, според което в провинция Хубей продължават да се появяват всекидневно множество случаи на зараза, повечето без симптоми. Случаите без симптоми обаче не се включват в официалната статистика на Китай. Какво означава тогава така внимателно поднесената новина на списанието?

Австралия първа изказа съмненията си гласно. Вирусологът Найджъл Магмилън съобщи пред агенция Блумбърг, че не вижда никакъв смисъл в изключването от държавната статистика на хора без симптоми, но позитивни за вируса. Вече е доказано, че хората без симптоми също заразяват и вероятно те са и основният преносител на заразата, предупреди той.

Във всички страни в статистиката влизат и заразените хора без симптоми, в Китай те са изключени от нея и това обяснява внезапното оздравяване на всички.

Не по-малко от една трета от хората, показали положителен резултат при тестване в Китай, не са развили симптоми или симптомите са се развили по-късно, съобщи в неделя ситуираният в Хонконг South China Morning Post, цитирайки класифицирани данни на китайското правителство.

Пекин се опита да успокои населението след тези информации, като във вторник обяви, че „всички заразени, но без симптоми, са проследени, установени и в карантина за 14 дни“.

В същото време Скот Готлиб, бившият шеф на американската агенция по храните и лекарствата, написа в туитър, че вече е ясно, че хората с леки симптоми или без симптоми са вероятно и най-големите разносители на заразата в света и контролът на разпространението е много труден, когато няма протичане.

Това се потвърждава и от данните на Южна Корея, която е страната с най-масови тестове в света в момента. Тествани са близо 350 хил. души, като около 20% от тези с положителна проба са били без симптоми. Исландия пък, която тества най-голям процент спрямо броя на населението си (13 хил. души при население от 364 хиляди), съобщи, че 50% от тези с коронавирус са били асимптоматични.

„От началото на март, когато Пекин обяви епидемията за победена и извади от сводките хората без симптоми, Китай влезе в нова, изключително агресивна роля. Правителството в Пекин се опитва да наложи в цял свят схващането, че китайската система е много по-добра и ефективна от държавните системи в Европа и САЩ, които според техните твърдения „се провалят“, написа Юн Сун от вашингтонския аналитичен център „Стимсън“.

Това е факт – Пекин от началото на март провежда така наречената дипломация на маските, като се опитва от „причинител на епидемията“ да се превърне в спасител за общественото мнение в света. С голям шум праща 13 лекари в Италия или обещава помощ от маски и защитни облекла на Източна Европа. „На когото ръкуванията в ЕС вече не помагат, Китай подава щедра ръка“, написа държавната агенция Синхуа.

Същевременно Китай не обелва и дума за получените 50 тона маски, защитно облекло и медицинска техника в края на януари от ЕС и САЩ. В същото време се появяват тревожни данни за агресивни опити на Китай да изкупи поставени на колене в момента италиански фирми.

Пропагандата е успешна в доста страни. Например сръбският премиер Александар Вучич заяви: „Европейската солидарност е несъществуващ мит. Само Китай може да ни помогне.“

Помогна ли наистина Китай на Европа? Да, сега страната праща маски и костюми, а изключително строгите мерки, които взе след избухването на епидемията, дадоха отсрочка на света. Но дали щеше да се стигне дотук, ако китайските власти не бяха наложили цензура на своите учени и лекари, които предупредиха за пандемията съвсем навреме?

Вече е известно, че още на 5 януари изследователски център в Шанхай успява да идентифицира и да разчете генома на вируса. Учените незабавно информират китайската здравна комисия, но получават строга забрана да разпространяват информацията, а откритието им се засекретява и не става достояние нито на учените в света, нито на хората в Китай. Поне не през следващите две седмици, които се оказват достатъчно време, за да избухне заразата с пълна сила. Когато случаите на смърт от странно белодробно възпаление в провинция Хубей надхвърлят всяка статистика до този момент, Пекин се вижда принуден да действа. Отново минава цяла седмица, преди да информира СЗО. При това, защото вече от два дни американската преса пише за странния вирус, върлуващ в Китай. Отчаяни китайски лекари са успели да информират чуждестранните медии, виждайки, че седмици наред тяхното правителство не предприема нищо.

Но лъжите на Пекин не започват едва през февруари. Още в началото на декември 34-годишният д-р Ли Уънлян от Ухан е притеснен от странно протичащите вирусни инфекции в отделението му. В края на декември той публикува следния пост в групата на абсолвентите от Медицинския университет в Ухан със 150 членове: „Седем случая на ТОРС на пазара за морски продукти и плодове. Всички пациенти са изолирани в интензивното отделение.“ Член на групата прави скрийншот на публикацията и я споделя и на други места в интернет заедно с името и длъжността на д-р Ли. Това дава основание на полицията да обвини лекаря в „нарушение на обществения мир“. Той е попитан дали в бъдеще ще се откаже от този вид действия и е заплашен с наказателно преследване.

В началото на януари 2020 г. Ли и още седем медици са наречени „лъжци“ от държавната преса. Обвинени са, че са разпространили лъжливи сведения за случаи на пневмония, целейки всяване на паника сред населението. Седмица по-късно Ли е настанен в болница – самият той се е заразил с тогава все още мистериозния вирус. Заболяването е установено и при родителите му, както и при някои негови колеги. В своето последно интервю за китайското списание Caixin на 30 януари Ли заявява: „Не съм разпространявал неистини – исках да привлека вниманието на колегите си лекари, но не и да предизвиквам паника.“ Към публикацията е прикачено и лабораторно изследване, съгласно което в случаите от пазара в Ухан става дума за вирус, подобен на ТОРС. „В едно здраво общество не бива да има само един-единствен глас“, казва Ли пред списанието.

Малко след това той издъхва.

Не само лекари са подложени на репресии. Изчезват безследно и журналисти, които се опитват да установят размера на катастрофата и да предупредят всички.

В швейцарския вестник „Льо Темпс“ днес генералният секретар на „Репортери без граници“ Кристоф Делоар излезе с остра позиция срещу Пекин.

„В изследване на университета в Саутхемптън, публикувано на 13 март, се доказва, че ако Китай не беше цензурирал учените и журналистите си, щеше да намали с 86% случаите на коронавирус.

Първият документиран случай на зараза с COVID-19 е още в края на ноември. Един месец по-късно – на 18 декември, провинция Хубей докладва за 60 случая на непозната болест, причинена от вирус, наподобяващ SARS. Пекин не взема никакви мерки. Болестта се разпространява все по-бързо. Медиите не са информирани. В края на декември – на 25-и, доктор Ли Уънлян се опитва да предупреди медиите. Те са заплашени от затвор и репресии, ако публикуват такава информация. На 30 декември той предупреждава колеги в интернет. На 31 декември Пекин затваря най-голямата дискусионна платформа в страната – WeChat, за да не може да се разпространи новината. На 5 януари учените идентифицират новия вирус. Пекин е принуден да съобщи за него, но го прави едва на 11 януари. Вече има милиони заразени.

Китай затваря провинцията за два месеца и обявява в началото на март болестта за победена. На 3 март изчезва журналистът Ли Жъуан. Той е напуснал държавната телевизия през януари и е влязъл в затворената провинция, за да предава какво се случва наистина. Прави го от своя блог. Две седмици преди изчезването му той прави репортаж от крематориум в Ухан. Капацитетът е напълно изчерпан, виждайки планините от трупове, младият журналист се усъмнява, че държавната статистика на починалите и реалността се припокриват. По-късно прави репортаж от подземен гараж, в който насила са държани сезонни работници. Те живеят в подземието без никакви условия с пълна забрана да излизат. На 3 март Ли се включва за последно от автомобила си и показва преследваща го кола на държавна сигурност. Влиза в жилището си, включва се отново онлайн, докато на вратата се тропа, за да каже:

„Ако вие самите подкрепяте този режим сега, без да се замисляте, ще дойде денят, в който и вие ще паднете негова жертва. Това беше от мен. Сега отивам да отворя вратата.“ Оттогава той се води изчезнал.

Безследно изчезна и журналистът и влогър Фънг Бин. Той предава седмици наред драматични сцени от болниците в Хубей. Арестуват го в средата на февруари и оттогава не се знае къде е. Арестуван е и адвокатът и защитник на човешките права Чен Циши – също редовно съобщавал в интернет какво се случва в Хубей.

Информацията, идваща от Китай, от самото начало на епидемията е цензурирана, изкривявана, разкрасявана или дори невярна. Затова и съобщенията, че епидемията там е напълно овладяна, не могат да се приемат като верни.

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР