Начало Общество Аз ли съм единствената, която не може да върви в този сняг?...

Аз ли съм единствената, която не може да върви в този сняг? Или защо Лизбет реши да се премести в България.

301
0
СПОДЕЛИ
- Място за Вашата реклама -

Източник: webcafe.bg

„Казвам на българите „Много ми харесва тук!“. А те с учудване отвръщат: „Наистина ли?“. И аз: „Да, не виждате ли колко красива е страната ви?“. Не се шегувам. Много ми е приятно да съм тук. Тук е спокойно, сигурно и наистина ми харесва.“

Думите са на Лизбет. Тя е от Гватемала и е третият член от семейството на The Stars Group, който ви представяме в специалната ни рубрика. Заедно със съпруга си, който е полубългарин, живее в София от година, а от около два месеца работи в компанията.

Дребничка, с лек тен, традиционен за хората от Гватемала, огромна усмивка, която не слиза от лицето й, и изключително позитивна, се съгласява да ми разкаже малко повече за себе си, за живота си и защо толкова много обича нашата страна.

„Всичко е страхотно – природата, храната, различните места. Аз съм от Гвателама. Преместих се в Тексас. Там живеех и работих. Там срещнах и съпруга си. Баща му е българин, от Варна. Но е живял почти през целия си живот в САЩ, в Лас Вегас“, казва Лизбет.

След като той се връща до България за една ваканция, двамата решават да се преместят тук.

„Каза ми: „Имам план следващата година да се преместим в България. Първо ще те науча на азбуката“. Беше направил карта с всяка буква и докато пиехме кафе или имахме свободно време, се упражнявахме. Имаше букви, които не съм виждала никога преди.

И въпреки че е наполовина българин, той също не знае перфектно български, защото е живял през по-голямата част от живота си в САЩ. Затова решихме заедно да се запишем на курс по български език. Малко е трудно, но е по-лесно, когато сме двамата.

Първо дойдохме през юли и после през септември. Ходихме до Варна. За Коледа също бяхме там, защото „баба is there”. Много се забавлявахме с баба. Тя ми показа някои рецепти, готвихме заедно. Ходихме до Морската градина, видяхме морето. Беше страхотно. Много студено, но и много красиво.“

Всъщност, Лизбет се вписва много добре в компанията на „баба“, защото по професия е готвач и това е работила в САЩ, преди да дойде в България.

„Никога преди не съм работила в офис. Беше странно да имам два монитора пред себе си и да трябва да описвам всичко. Но с времето, се надявам да стана по-добра.

В Тексас работех в голям супермаркет и готвех всичко. Правилото беше да има само пет съставки. На хората им харесваше, беше им любопитно, защото всеки работи и няма време да готви, но в същото време иска нещо вкусно, но лесно и бързо за приготвяне.“

Споделя, че най-много обича да работи със сладки неща, но се опитва да ги избягва, за да бъде във форма. За година вече се е научила да обича кебапчета и лютеница. „Като зеленчуци в буркан!“, възкликва, когато говорим за традиционната ни червена вкусотия.

Когато идват в София, първоначално ползват Airbnb, но скоро осъзнават, че няма да издържат на цената и само след седмица започват търсене на апартамент. Намират си квартира в центъра и са много доволни, защото в Тексас „беше много, много, много, много скъпо и не можехме да си позволим да живеем в центъра“.

Имат и френски булдог. Кръстили са я Авена, което на испански означава „овес“, защото е бяло-кафява на цвят. Сред приятелите им обаче е по-известна като „кебапче“, именно заради цвета си.

Обожава транспорта – нещо, от което ние постоянно се оплакваме, защото, точните й думи са: „За мен е много спокойно. В Гватемала имаме автобуси, но нямаме метро и трамваи“.

„Храната тук е перфектна за диетата ми, защото се опитвам да ям здравословно, а тук е пълно със зеленчуци и месо и много ми харесва – продължава Лизбет. – Също така, когато искам нещо сладко, то не е толкова сладко, а точно толкова сладко, колкото искам. Има много ресторанти. Обичаме да ходим и да опитваме нови неща.“

Едно от най-трудните неща за нея тук е придвижването през зимата. И не от гледна точка на транспорт, а откъм ходене. (Надяваме се тази година да се научи)

„Обичам времето тук. Има огромни паркове, които са супер и навсякъде е зелено. Но през зимата ми е трудно. В Гватемала нямаме сняг. И изобщо не става толкова студено. В Тексас пък е много сухо и също няма много сняг. Много харесвам снега тук, защото е много различен от този, който съм виждала в Тексас. Проблемите започват, когато дойде време да се топи и започва да се пълни с всички тези кафеви нещица (смее се). Много е странно. Когато ходих на курсове по български, се учудих колко лесно вървят останалите хора през снега, а аз се чувствах като на кънки. Все едно се учех да ходя. Мислех си: „Аз ли съм единствената, която не може да върви в сняг?“.

Разказва още, че понякога се притеснява и в работата си, „защото става въпрос за парите на хората“. Сегашната й работа няма нищо общо с готварската й професия отпреди, но се старае. И въпреки че е живяла и в Лас Вегас, не е имала никакъв опит в хазартните игри. „Когато се обучавах, се прибирах и разказвах какво е станало на съпруга ми. Той веднага ми отговаряше: „Супер, сега можем да играем!“. Но аз бях: „НЕ! Дай ми малко време, трябва още да се уча, тогава мога да играя“.

Намира и сериозни разлики между хората в България и хората в САЩ. „В Щатите, когато влизаш в ресторант, всички те приветстват. Карат да се чувстваш специален, но и ти трябва да си по същия начин настроен към тях. Но тук, като отидеш някъде, има само едно хладно „Здрасти“. Хората са малко по-сериозни. И мисля, че това е добре. Защото няма никакъв смисъл да си толкова позитивен, все пак, дори не познаваш човека отсреща.

Тук хората могат да са сериозни, но с времето, „лека-полека“ (казва го на български – б.а.) стават меки като масълце. Трябва да свикнеш.

В началото ми беше малко трудно, защото аз се усмихвах на всички, а останалите бяха сериозни и си помислих, че може би проблемът е в мен. Тогава бащата на съпруга ми ми каза: „Не, не, продължавай да се усмихваш. Не се променяй само защото ние или някой друг е сериозен.“

Другата разлика е, че в САЩ всичко трябва да е голямо. Лудост! Ако си живял само там, си мислиш, че това е нормалното. Но като заживееш някъде другаде, започваш да се питаш „Защо? Защо им е нужно да го правят? Защо го правят?“. Всичко е въпрос на култура.“

Въпрос на култура е и за нас да обичаме страната си повече. Защото в същото време чужденци идват тук, за да живеят и работят, а ние продължаваме да се учудваме с „Наистина ли?“

Текстът е част от кампанията на Webcafe в партньорство с The Stars Group, в която представяме чужденци, които са решили да живеят и работят в България. В следващия епизод от поредицата ни ще Ви представим Джеймс, който е „про“ в хазартните игри, но е решил да се „пенсионира“ и да насочи усилията си в съпорт частта им, предавайки опита си на останалите играчи.

loading...

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР