Начало Туризъм На море Искам на Гърция!

Искам на Гърция!

Автор: Е. Белобрадова, Майко мила!

Скъпи наши приятели,

Онзи ден в интернет пространството започна да циркулира съобщение от Българо-гръцката търговска камара, което ни донесе гълъба на мира и щастието под формата на информация, че от първи юли Гърция отваря границите си за нас. Мигом всички ние, замаяни и щастливи, препатили след месеци изолация, дигитално обучение, липса на елементарни молове и места за културни развлечения, си представихме, че ще можем да натъркаляме изнурените си тела с напрегнати мозъци по трите ръкава на Халкидики в опит да възстановим чувството за мир, нормалност и щастие. Че съвсем скоро ще бъдем подхранени от удивителните витамини и минерали, с които са пълни коктейлите, калмарите, октоподите и безплатните шезлонги на южната ни съседка.

Новината мигом се появи във всички женски групи, чатове и индивидуални стени. Разнесе се всеобщо въздихание на облекчение и, както отбеляза една моя приятелка, „Таман планирахме почивка в България и се чувствахме доста клето.“ Но се започнаха възторжени планове, огледи на къщи и хотели и мерене на бански.

Да ни бяха казали, че ще ни раздадат по 5000 лева на калпак, нямаше така да се зарадваме.

Броени часове след радостната новина Министерството на външните работи излезе с една голяма секира под формата на кратко обръщение към нацията и обяви информацията за фалшива. Министърът на туризма Николина Ангелкова добави още болка към фрустрацията на средния българин като съобщи, че условието за 14-дневна карантина остава и който е решил да си хапне два калмара, трябва да предвиди две седмици отпуск, за да стои затворен у дома, плащайки високата на цена на удоволствието почивка в Гърция.

Това предизвика огромен, опустошителен гняв у гражданите на републиката. Повечето коментираха с краткото и наситено „Няма да ви стъпим!!!“. Обръщенията „Тъпанари“, „Нещастници“, „Пълни идиоти“ наситиха социалния ефир. Възмущението беше толкова голямо, че мнозина обявиха, че са готови да протестират и блокират улици, само и само да стигнат до заветните гръцки плажове. Звучи като глезене и каприз, но не е.

Не е престъпление да кажем, че българинът цени почивката на море почти толкова, колкото живота и здравето си. И няма как да го упрекнем. Почивката е здраве, живот и радост. Но за пореден път виждаме, че България – страна с море, златни пясъци, слънце и природа – не може да осигури това щастие на този изстрадал член на средната класа.

Защо ли? Ами защото се погрижихме последните 20 години да пребетонираме това клето Черноморие с грозота. Да го нафлякаме с огромни тулупести хотели, грозни къщи, грозни заведения, бактерии във водата. Да свържем Несебър със Слънчев бряг, Бургас, Равадиново, Смолян, Враца и Лом. Да наблъскаме милиарди ужасяващи кръчмета, които се озвучават от противна музика, и да прецакаме всеки възможен къмпинг с грозота.

Били ли сте, приятели, в гръцко село на морето? Ми то е… село. Ниски къщи, плажове, ресторантчета и ред. Зехтинът е зехтин, рибата – риба, морето – море, селяните – селяни. И не че няма магазинчета за китайски рокли, магазинчета за пластмасови боклуци и повсеместна посредственост, но гърците са постигнали нещо невиждано. Да има къде да паркираш, да има къде да се разходиш, къде да играят децата. И най-вече къде да усетиш, че си на почивка.

Да си натопиш хляба в салатата, да усетиш дърветата и шума на морето. Да се почувстваш нормален човек.

Аз не обичам да ходя на море. Ще кажете „Как е възможно?“ Ми, възможно е. Има и такива хора. Особени и кисели. Предпочитат да си седят в града и да се мусят. Това не значи, че не ходя на море. Дори обичам Созопол, макар да предпочитам да ходя пролет и есен. Но борбата на българското Черноморие да си починеш, е огромна.

Да речем, че отидеш в еквивалента на обикновено гръцко село в България. Да речем Ахтопол или Равда.

Първо, трябва да игнорираш ужасяващата архитектура от кошмарни къщи, малки грозни хотели с бедни стаички, блъсканицата от коли, липсата на зеленина, западащата инфраструктура, отвратителната храна, липсата на всякаква култура на туризъм. По брега на морето те чакат титанични мастодонти от бетон, а пред тях – негостоприемни плажове със свръхскъпи пластмасови съоръжения, на които да се излегнеш.

Никой не ти носи фъстъчки с бирата. Никой не го е еня дали ти се слуша това, дето гърми от уредбите, няма никакъв достъп за хора с увреждания и накрая се връщаш със стомашен вирус, който се равнява на карантината след посещението в Гърция. Ол инклузивите ни са пословично неприятни и досега се чудя кой се навива да ги ползва.

Всички заклети къмпингари, които не са нито бедни, нито смотани, предпочитат да изсипват хиляди левове, само и само да идат на истински къмпинг в държава, в която хората не са забравили предназначението на къмпингите.

Не казвам, че в България няма и хубави места. Има, разбира се, но те са малко и изключително скъпи в сравнение с това, което предлага съседката ни.

Този текст не цели да каже нещо ново. Само да посочи, че българинът има право, след като се е бъхтил цяла година, да се почувства добре. И търси това свое право. Никой не си мисли, че на българина му липсва патриотизъм. Просто критериите му за добро и качествено преживяване стават обективни и с тях е редно да се съобразим, когато размишляваме за България като туристическа дестинация. В този смисъл, България е провал като морско изживяване и е по-добре да се насладим на планинска почивка, отколкото да идем и да се мъчим по бетоните.

Слава Богу, за хора като мен все още има места тук, които бих посетила, но е много трудно да ги препоръчам, без да ми е свито сърцето. Затова разбирам всички, които негодуват. Почивката за семейството е от първостепенно значение и това е достатъчен плод за размисъл.

Затова ви желаем чудесна почивка и бъдете здрави!

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР