Начало Туризъм UNESCO обекти Като в приказка: Как край Берлин се появява истинско руско село? (СНИМКИ)

Като в приказка: Как край Берлин се появява истинско руско село? (СНИМКИ)

СПОДЕЛИ

Когато гледаш тези дървени къщи с резбовани рамки на прозорците и ябълкови градини, ти се струва, че си някъде в руската дълбока провинция. В действителност това руско селце се намира в сърцето на Германия, пише Russia Beyond.

В германски град Потсдам (35 км от Берлин) си намира истинско руско село Александровка (Russische Kolonie Alexandrowka). То е построено през 1826 г. за последните солисти на руския военен хор, които остават да живеят там след войната с Наполеон. И това е прелюбопитна история. Ето каква е тя.

В началото на XIX в. Потсдам е кралската резиденция на Прусия (държава, която на практика престава да съществува след Първата световна война): центърът ѝ е дворецът Сан Суси, а в околностите ѝ са разположени военни казарми.

Колаж на портрет на Вилхелм III с двореца Сан Суси

През 1802 г. крал Фридрих Вилхелм III се запознава с руския император Александър I на военни учения, а това запознанство прераства впоследствие в приятелство. Докато двамата управляват страните си, те провеждат над 30 официални срещи и на практика стават роднини (дъщерята на Фридрих, Шарлот, се омъжва за Николай I), а в чест на Александър е кръстен един от централните площади на Берлин, Алехандерплац, на който сега се намира телевизионната кула. През 1805 г. Александър пристига в Потсдам, за да посети гробницата на Фридрих Велики, и там монарсите се заклеват да бъдат рамо до рамо в борбата за мир в Европа.

По това време във Франция на власт идва Наполеон и през 1806 г. неговите войски завземат Потсдам и Берлин. Александър I праща на помощ на Прусия своя армия, но тя претърпява поражение в битката при Фридланд (съвременната Калининградска област) и Руската империя е принудена да подпише с Наполеон Тилзитския мирен договор, според който Прусия губи почти половината от земите си.

част от картина на Николай Хосе

По-нататъшните планове на Наполеон обхващат и руските територии и през 1812 г. той започва настъплението. За целта решава да подсили армията си с пруски корпус от 20 хил. войници. Още при първите военни действия в плен на прусаците попадат руснаци, от които е сформиран военен хор за подкрепа на бойния дух на армията.

Не минава и година и Русия и Прусия сключват военен съюз. През 1813 г. пруският корпус на Наполеон минава на страната на Русия, а руските войници от пленници стават съюзници. Заедно те стигат до Париж, а през 1815-а, след окончателната победа над Наполеон се връщат в Потсдам и минават под командването на пруския гарнизон. В хора участват 21 души, а много от тях в края на войната вече са се сдобили със семейства. В Потсдам те получават заплата и продължават да изнасят концерти на празници и в кралския двор.

През 1825 г. Александър I умира и в Потсдам е обявен тридневен държавен траур. В памет на руския си приятел пруският крал заповядва в града да бъде построено руско село за руските хористи и то да бъде наречено в чест на императора Александровка. По това време само 12 от хористите са живи.

Така през 1826-1827 г. в Потсдам се появява руска колония. В нея има 12 едноетажни и двуетажни къщи с участъци край тях, двуетажна къща за отговорника на селото, дом към църквата (където живее императорският лакей Кондратий Тарновски (той отговаря за подредбата на руската чайна при кралски визити), православен храм „Александър Невски“, а край селото има овощни градини. Семействата се заселват в нови, напълно обзаведени домове, а всеки новоселец получава и крава. Едноетажните къщи са за редовите военнослужещи, а двуетажните – за офицерите. Къщите и земята се предават само по наследство, забранено е да се продават.

По замисъла на архитекта Петер Йозеф Ленне, ако селото се гледа от високо, двете главни улици трябва да образуват Андреевския кръст, напомняйки за покровителя на Русия Андрей Първозванни.

Дори по време на Втората световна война в Александровка продължават да действат правилата, установени от Фридрих. Вече след края ѝ – от 1945 до 1949-а – в тези къщи е настанен съветският военен гарнизон. Едва след обединението на Германия през 1990 г. е дадено разрешение земите на Александровка да бъдат регистрирани като частна собственост.

Живеещите в тези старинни дървени къщи невинаги се замислят за запазването на първоначалната архитектура и ги престрояват по свой вкус. В много домове е направено ново планиране, сложени са нови подове, а отвън се появяват самоделни пристройки: тераси и навеси.

През 1999 г. Александровка е включена в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО заедно с дворцово-парковия комплекс на Потсдам. При все това в селото продължават да живеят потомци на първите заселници. Последните жители напускат селото едва в края на 2001 г. и след това историческият облик на всички къщи е възстановен. Днес руското село е музеен комплекс, който е отворен за туристи от цял свят.

1 КОМЕНТАР

  1. Жалко е че са напуснали жителите на селото и са изоставили наследството си там. Интересно и красиво селище е това място. И дано се запази.

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР