Начало Успели българи Българи в чужбина Апокалипсис сега? Българският учен, ръководещ екип на НАСА, направи вледеняваща прогноза за…

Апокалипсис сега? Българският учен, ръководещ екип на НАСА, направи вледеняваща прогноза за…

Наскоро стана ясно, че българският учен в екипа на НАСА д-р Веселин Костов е на път да открие нова планета с две слънца. Това е поредният му проект, който предизвика огромен интерес в световното публично пространство. Преди около година българинът, който ръководеше екипа на НАСА, съобщи за съществуването на Кеплер-1647б.

Тогава той разказа, че тя обикаля около двойна звезда, чиито структури са подобни по размер, маса и възраст на Слънцето.

Кеплер-1647б е с размер и маса малко по-големи от тези на Юпитер и прави една обиколка около двойната звезда за три години.

Не може да бъде обитавана, тъй като е газов гигант, т.е. няма твърда повърхност, на която да има живот, подобен на нашия. „Монитор“ отново потърси д-р Костов, за да разкаже за новия проект.

– Д-р Костов, година след като оповестихте откриването на Кеплер-1647б стана ясно, че с екипа ви сте на път към нова находка – друга планета с две слънца. Кажете в какво се състои проучването ви и за каква планета точно става дума?

– Благодаря за интереса към работата ми. В момента работя по няколко проекта, единият от които е нова планета с две слънца. Използвайки данните от мисията „Кеплер“, открихме транситите на планетата преди няколко години. Предварителният ни анализ показва, че планетата е газов гигант с размер, подобен на Сатурн, и обикаля около двете звезди за около 240 дни. Поради малка разлика в наклона на орбитата и спрямо орбитата на двете звезди планетата проявява само три транзита във втората половина на данните от „Кеплер“.

– След като е газов гигант, това означава, че тази планета не може да бъде обитавана, нали така? – Точно така. Предполагам, че на нея е невъзможен живот.

– От кога всъщност работите по този проект и какво може да промени той в науката?

– Започнах работа по проекта преди около две години. Това всъщност е 12-ата планета с две слънца, която откриваме благодарение на „Кеплер“. Подобно на повечето предишни открития, орбитата на планетата е сравнително близо до двете звезди. Дали това е случайно съвпадение или закономерност, е въпрос, който се дискутира оживено в научните среди от 5 – 6 години. Тази нова планета ще ни помогне да подобрим разбирането ни за това как се формират подобен тип планети, как еволюират и какво е тяхното бъдеще.

– Какво според вас не знаят хората за планетите и звездите? Има ли митове, които трябва да бъдат разрушени?

 – Трудно ми е да кажа какво не се знае, тъй като не разполагам с такива данни. Надявам се да има интерес към научните открития в астрономията като цяло и откритията на планети извън Слънчевата система в частност, тъй като те имат значение за всички нас. В последните 20 – 25 години станахме свидетели на революция в нашето разбиране за това как се образуват планетни системи, каква е тяхната архитектура, разнообразие, минало и бъдеще.

– А какво е необходимо да знаем за Слънчевата система, променя ли се тя? 

– Колкото повече знаем за Слънчевата система, толкова по-добре – все пак това е нашият “дом”. Благодарение на огромните усилия на много хора сме научили невероятни неща за Слънчевата система. Хубавото е, че има още много интересни неща да се откриват – има ли например живот на Европа или Енцелад, съществува ли още една планета отвъд орбитата на Плутон? Промени настъпват постоянно и навсякъде. Например голямото червено петно на Юпитер намалява по размер в продължение на повече от 400 години. Комети се удрят в Юпитер. На Енцелад извират гейзери. На Земята едни тектонични плочи потъват, докато други се образуват.

– А може ли да очакваме промени – например да изчезнат някои планети? И ако да, на какво може да се дължи това?

– Планетите от Слънчевата система не могат да изчезнат. Законите за гравитация ги задължават да се движат по орбити, които са динамично стабилни в продължение на милиарди години. Чак когато водородното гориво в центъра на Слънцето свърши, след 4 – 5 милиарда години, планетите от вътрешната Слънчева система – Меркурий, Венера, може би дори и Земята – ще бъдат погълнати от разширяващото се Слънце. Останалите планети ще продължат да обикалят Слънцето.

– Да разбирам ли, че перспективите пред Земята не са добри?

– Перспективите пред Земята в следващите 4-5 милиарда години са, каквито са и днес. Планетата ще продължава да обикаля около Слънцето, изгреви, залези и сезони ще се сменят, вулкани ще продължават да изригват, реки ще продължават да се вливат в океаните.

– Кажете защо ни е изобщо да търсим нови планети, кое налага това?

 Вроденото ни любопитство и интерес да изследваме непознатото, да опознаем света, в който живеем. Да разберем какво има “отвъд хоризонта”.

– Всички сме гледали филми, в които сюжетът е за извънземни, които ни завладяват. Можем ли да кажем, че това е само в сферата на фантастиката?

– Предполагам, че ако извънземните във филмите идват и вместо да ни завладяват например започват да се оплакват от ежедневието си, няма да са много интересни за гледане. Дали първият тип сюжет е само в сферата на фантастиката, е възможна хипотеза. Друга възможна хипотеза е вторият тип сюжет. Трета възможна хипотеза е да станем първи приятели с тях. Четвъртата е никой да не се интересува от нас. И т.н., и т.н.

– Към какви други проекти ще се насочите в бъдеще?

– В момента работя по два основни проекта. Първият е какво се случва с планетите с две слънца, когато слънцата им започнат да еволюират. Вторият – подготвям алгоритми и методи за обработка на данни от нова мисия на НАСА (ТЕС) с цел откриване на нови планети с две слънца.

– Как се вписва един българин в такъв международен екип, трудно ли е? – Вписването е безпроблемно – екипите са много “шарени”, колегите ми са от всички часови пояси.

– Кога за последно се почувствахте горд, че сте българин? – Всеки ден.

Визитка: Веселин Костов е постдокторант (кандидат на науките) от NASA Goddard. Той е завършил физика в Софийския университет, след което продължава образованието си във факултетите по физика и астрономия към University of Oklahoma и Johns Hopkins University, работи в Обсерваторията на Земята „Ламонт-Дохърти“ към Columbia University, след което става аспирант на NASA и след това и кандидат на науките. Специален интерес в научните му изследвания са тъкмо екзопланетите и през 2012 г. е част от екип, който открива четиризвездната слънчева система KIC 4862625.

Интервю на Яна Йорданова, в. Монитор

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР