Начало Успели българи Да се върнем заедно на село Защо двама млади избират живота на село?

Защо двама млади избират живота на село?

СПОДЕЛИ

Те са заедно още от ученическите си години. И двамата имат степен “бакалавър” по “Богословие” от  Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Той е и магистър по “История на България”, тя- магистър “Начална и предучилищна педагогика”. В момента са на 29 години и са избрали да живеят и работят на село, разбираме от bnr.bg.

Имат малка ферма във видинското село Подгоре, там гледат над 90 овце. Работят и в Основно училище “Христо Ботев” в с. Раковица. Тя- като възпитател на ученици от 1-ви до 4-ти клас, в полуинтернатна група, той- като нощен възпитател в общежитието.

Какво накара тези млади и образовани хора да направят избор си? Има ли подобна тенденция? Отговорите от Евелина Базова и Цветомир Николов:

“Заедно сме още от 10 клас. Като завършихме средното си образование ходихме малко на гурбет в Гърция, на остров Миконос. Видяхме, че там хората си живеят добре, големият град не им липсва. Видяхме, че животът на село е хубав!”

Евелина работи о. Миконос като домашна помощница, а Цветомир- в строителството.

“Там се строи здраво, богати хора са, плащат добре. Ние живеехме и работехме на острова през 2007 година. По това време един учител в Гърция взимаше доста добра заплата. А България тъкмо влизаше в Европейския съюз, ние там посрещнахме влизането и си казахме “сигурно и при нас  заплатите на учителите ще станат високи както тук”. Харесваме тази професия и решихме да се приберем обратно в страната си и да станем учители.”

Така, след една година престой в Гърция, те отново се прибират у дома, за да се изучат за учители. Харесват Велико Търново и записват в университета, първо- за “бакалавър”, после- за “магистър”. До тук всичко върви по план. Трудното идва след това, във Видин няма работа за тях!

“Всички искат стаж, а ние нямаме. Така липсата на работа ни отведе на село, в село Подгоре!”

Родителите на Цветомир са от там, а за Евелина животът извън града не е новост. Тя самата е живяла на село.

“Баба ми почина и дядо остана сам, той гледаше около десетина овце. Ева си намери работа в училището в село Подгоре тогава по заместване. Сега вече е учител-възпитател в село Раковица и си пътува до дома в село Подгоре. Аз започнах да гледам овце.”

Постепенно стадото се разраства…

“Започнах с 11 овце и с една инвестиция от около 10 000 лева сформирахме по-голямо стадо, закупихме машини и всичко необходимо за фермата. Своевременно се отвори  работа в училището в Раковица за нощен възпитател. Аз го заех, защото на село няма голяма конкуренция, хората с висше образование са малко  – веднага се намира работа!”

Така стигнахме и до първото предимство на селото– няма конкуренция, а има нужда от кадри!

“Има нужда от всичко” – допълва Цветомир.

Как ще убедиш младите без работа да живеят извън града?

“Бих се обърнал към хората, които си имат село, защото, ако нямат- ще е проблем. Първо, трябва да си купят къщичка, продават се за около 2000 – 3 000 лева. Как ще ги убедя? Ами, като изляза навън през нощта в двора си имам семейство таралежи. Това е чудесно- майка, баща и малки таралежчета. Сутрин ме будят птичките, няма шумове на коли, няма викове, няма шумни съседи. Съседите са малко и са ценни, и се уважаваме помежду си, и си помагаме!”

На село имотите са евтини, спокойно е, а хората са истински и си помагат– ето го и второто предимство да живееш извън града!

Ева и Цветомир си създават и удобства, тип “градски”, като например интернет връзка. След гурбета в Гърция, те си купуват малка къщичка, точно до тази на дядото на Цветомир:

“В момента дядо ми е комшия, цялата улица я стопанисвам аз. По моята улица на ден преминава само една жена. Ползвам моята си плевня и тази  на дядо.”

Какво е началото при захващане с животновъдство?

“Трябват инвестиции. Печалбата веднага трябва да я вложиш в инвестиции, за да береш плодовете по-нататък. Първо си купуваш косачка, балирачка, трактор, мулчер, за ливадите, трябват фуражи, лекарства за животните, кандидатстваш по всички европрограми. Всеки животновъд си има сключен договор с ветеринарен лекар, който обслужва фермата.”

Сами ли се справяте или сте наели и работници?

“Привлякох майка ми. Тя работеше във Видин 6-дневна работна седмица, на не висока заплата. Казах й: “Мамо, ела, тук ще изкарваме повече” и тя се съгласи.”

Доволен ли си от резултатите и приходите?

“Хубавото в животновъдството е, че аз тепърва ще започна да изкарвам нещо. За сега още инвестираме и гоним изисквания.”

Липсва ли ви градът, не ви ли се излиза някъде вечер, след работа?

“Компания винаги може да се намери, дори и на село. Тук също има млади хора, те работят като трактористи, ВиК специалисти. На село има много работа, винаги можеш да намериш с какво да се препитаваш. Накъдето и да погледнеш, има работа. Примерно, сега е пълно с трънки- можеш да събираш трънки или да наемеш някого да събира, да намериш пазар, да ги изнесеш в чужбина и така… Трънки има много! Скоро започват орехите, до сега бяха къпините. Винаги има нещо, да не говорим за билките. На село ходиш по пари!”

Ето и третата причина да избереш селото: На село ходиш по пари! Работа има постоянно, стига да ти се работи!

Какви бяха трудностите, с които се сблъска в началото, когато се захвана с животновъдство на село? Как се научи да доиш овцете, да се грижиш за тях?

“Първото нещо, което ни даде университетът е как да се научиш да намираш информация! Купуваш си литература и се запознаваш. Така можеш да станеш какъвто искаш. Аз похарчих около 300 лева за специализирана литература и продължавам да купувам и да се уча.”

Как реализирате продукцията, намирате ли пазар?

“Правим си от млякото сирене, за лични нужди. В момента цената на млякото е паднала много. Аз не мисля да давам овчото мляко под 2 лева на никого, който да го преработва и да печели, а аз да съм този, който е вложил труд и усилия дълго време. Има изисквания, които ще ни задължат да го правим, за да вземем субсидия, но как да го давам на такава ниска цена?! Правителството така го е измислило, че да подпомогне мандрите, като ни задължи да предаваме млякото, вместо да даде по-лесни правила. Примерно- аз да си го преработвам, да излизам на пазара, защо не в Германия, и да не се притеснявам от нищо. А сега съм принуден да го давам на преработвателя. В крайна сметка, аз върша цялата работа, а той само го преработва. И аз мога да си го преработя, не е трудно. Та, за сега с пласмента е малко сложна ситуацията, но ще се оправят нещата…”

Те  работят по специалността си, реализират желанията си, живеят на екологично чисто място, сред природата, хранят се природосъобразно, имат си зеленчуково-плодова градинка! Попитах ги щастливи ли са? А отговорът му е четвъртата причина да изберете живота на село: “Щастливи сме, защо да не сме? Имаме си всичко!”

“Искаме да сме полезни и за обществото, направихме клон на Сдружение “Активно общество” в село Раковица. Искаме да издаваме вестник, в който да пишем за проблемите на общината. Пътища, незаконен дърводобив, боклуци…”

За работата ти с учениците, какви са твоите виждания за съвременните деца, как се променят?

“Все още се възпитават атеистично настроени хора.”

Накрая обобщаваме плюсовете и минусите на живота на село:

“Плюсовете са много и минусите са много, но човек сам трябва да направи избора си и ако няма алтернатива в града, може лесно да избере живота на село. На село животът е по-добър и по-спокоен!”

Накрая им пожелах успех, а те ми отвръщат:

“Ще успеем, разбира се, с труд и с Божия помощ!”

Животът на село сякаш прави хората по-добри, по-човечни, по-искрени! Или, може би, расте ново поколение българи?

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР