Начало Успели българи Да се върнем заедно на село Чудесно! Първата сватба в селото от 40 години

Чудесно! Първата сватба в селото от 40 години

СПОДЕЛИ

Мира Алякова е доктор по аграрна икономика, защитила е дисертация през юни 2016 г. в УНСС. Казва, че интересът й към селото винаги е съществувал, заради корените й. Въпреки че родителите й са лекари и цял живот са живели в столицата, тя била твърдо решена, че ще се върне на село.

Мира Алякова се е омъжила на село. Казва, че е направила този избор „за да не се случват само гробищни събития в селата“. Искала да повдигне духа на жителите в село Коркина, Бобовдолско, да покаже, че в селото могат да се случват събития. Имало и друга причина – тя и съпруга й имали желание да покажат на приятелите си какво са правили две години, докато не излизали в града, а именно – възстановили 112-годишна полуразрушена кирпичена къща.

„Като маркетолог подходих към собствената си сватба. За мен беше важно да бъде красиво. Една такава сватба няма необходимост от допълнителна украса, защото около тебе всичко е зелено.“, разказва Мира. Тя обаче започнала да се сблъсква с това колко неща ги няма на село. За щастие, градът винаги е наблизо, казва тя. Празненството било навън, но не в „стерилна градина, ресторантска“. Мира казва, че свободата на изживяване на емоциите била друга, много по-голяма.

Кметът се разровил в архивите на селото и казал, че точно от 40 г. в селото не била правена сватба. Свидетелството за брак на Мира и съпруга й било написано на ръка, понеже кметството не разполага със системата на ГРАО, която отпечатва свидетелствата. Имало изнесен ритуал от самата община, традициите били спазени: „Самата сватба доказва, че ние, които искаме да се върнем на село, може би сме и малко консервативни.“

Салата от собствената градина

За зеленчуците на сватбената трапеза младоженците разчитали на собствената си градина. Мира казва, че лично се грижи за тях на около 400 кв м. площ. Имали желание да намерят и животни, които да опекат цели, по начина, по който се е правело това едно време. Сблъскали се обаче с неработещите фурни, въпреки че районът имал големи традиции в правенето на хлябове. „Животновъдството едно време било много засилено, това са били села с по 2500 животни.“, казва Мира. Днес стада почти няма. Хората или сами са си разрушили пещите, или от времето те са рухнали. Така младоженците били принудени вместо традиционно цяло печено животно да предложат на гостите си скара.

Само истински семена

Що се отнася до зеленчуковата градина на Мира, жената казва, че отглежда всичко, от което е успяла да събере „истински“ семена. Снабдила се е с тях основно от възрастни хора. Мястото, на което е засадила зеленчуците, не било обработвано преди и тя искала да запази чистотата на почвата. Стартирала със спанак, лук, чесън, репички и марули като първа реколта, преминала през грах и зелен боб, чушки, краставици, дини, пъпеши и стигнала до тикви. Мира казва, че пази градината от неприятели като сади различни подправки и шипки: „Шипката пази градината много от болести и от вредители“.

На село се диша

Сватбата на Мира и съпруга й отключила желанието и на други млади хора да си вземат къща на село: „Защото видяха, че там все още се диша.“ Мира обяснява, че името на селото означава „място за почивка“ и допълва, че то било място за почивка на цар Самуил. В долното село били палатите, шатрите били в следващото и докато царят си почивал, можел да наблюдава какво се случва наоколо.

Към момента Мира и съпруга й са си купили още една селска къща. Тя също е полуразрушена, но когато бъде готова, ще се превърне в библиотека, тъй като в селото такава няма, няма и читалище. Дори към момента дамата е успяла да събере 1300 книги благодарение на дарения.

Снимки: Laura Pazo

Източник: agrozona

loading...

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР