Стяга се Андро за лов, събота сутрин. Жена му седи до него, и пристъпва от крак на крак.
– Аре беее, земи ме поне един път на тоя ваш легендарен лов.
– Стига ма, троснал се Андро – т’ва мъжка работа. Там гърмим, тичаме из шубраците, не може днес…
– Аре бееее, един път поне – тросна се жена му.
Андро като видял, че жена му лесно няма да се даде и казал да се стяга и да идва.
Стигнали и Андро казал на жена си:
– Ся! Ей ти пушка, седиш тука в шубрака и дебнеш елена! Като го видиш – гърмиш, и отиваш до него с пушката, да не дойде някой да го открадне. Ние с момчетата ще дойдем. Айде наслука!
И, разбира се, се забил с тайфата в кръчмата, яли, пили, споделяли стари истории…. По едно време, вече се мръквало и тишината нарушил силен изстрел. Андро се опулил и станал – малеееееее, забравихме жената. Затичали се цялата дружина, и к’во да видят – Андровица седи край някакво животно, насочила пушката към човек, който тича около нея в кръг.
– Не се доближавай до елена, келешчеее! Мой си е! – крещи побеснялата Андровица, емоционално радвайки се на улова си.
– Добре бе жена, нека си е твой елена. Дай само седлото да му сваля…
🙂 🙂 🙂
Двама ловци си говорят и единия се оплаква:
– Миналата седмица като тръгвах на лов си забравих пушката у дома…
– И кога забеляза?
– Чак на другия ден, като се върнах от лова и донесох на жената два заека.
🙂 🙂 🙂
Двама ловци се срещат:
-О,на лов? Ами ако срещнеш някоя мечка?
-Няма страшно.Аз си нося памперс…
