Източник: NEWME
Всичко започна от разказа на Радичков „Къкринското ханче подир залавянето на българския Апостол“…Там на сутринта прииждат хора, мъже и жени, и пълнят котел, кош или престилка със сняг, защото нощес била плъпнала мълва, че са заловили човек, а човекът носел пари…И тия топят снега да се бялне някоя сребърна пара, долита гарван, но погнусено отлита, а един човек все пак покрива с черга отпечатаната в снега стъпка на Левски…И Радичков пише още, че бил в Къкрина и Ловеч, питал – разпитвал, а после и чел и се оказало, че това е лъжа, уродлива пряспа…И когато той самият почнал да топи уродливата пряспа, всяка нейна капка мъчително се оцеждала в душата му…
И ние ще се опитаме да стопим една уродлива пряспа -че в 1873 Левски е можел да бъде спасен, но неговите хора и народът не си помръдват пръста, но ще почнем по – отдалеч, защото дяволът е в детайлите…
В 1837 в Америка Проктър и Гембъл отварят фабрика за сапун, в Париж прокарват улично осветление, Луи Дагер изобретява дагеротипията, Шопен композира Балада № 1 в сол минор, след петгодишна експедиция около Южна Америка Дарвин представя колекция от бозайници и птици, Балзак написва „Сезар Бирото“, Леви Щраус е в Бавария, но скоро отвъд океана ще ушие първите дънки, Дикенс пише „Приключенията на Оливър Туист“, Морз изобретява телеграфен апарат с кодирани букви, Фарадей прави научни публикации за електролизата, в Санкт Петербург на премиерата на операта му „Иван Сусанин“ аплодират Глинка…
И в същата тази 1837 в град Карлово, в Османската империя, се ражда Васил Иванов Кунчев. Тук от 440 години (към този момент) българите не знаят на кой свят живеят и какво се случва в света, защото обитават най–забатаченото място в Европа…Но тъй като Европа не обича забатачени места, Империята вади един указ за равни права на поданиците, свобода на религията, нов начин за плащане на данъци и други такива…И скоро френското правителство праща някой си Бианки да провери ефекта и той докладва, че в империята „механични предачници, тъкачници и парни машини няма, няма и образовани конструктори и инженери”, а „българите са третирани като кучета…”
След 20 години Империята вади и един ферман за равни възможности на поданиците с различна вяра и за позволение (вече) да се строят църкви. И е истина, че около врата на българите примката се охлабва, те почват да майсторят каквото се сетят, отварят дюкяни, сдружават се в еснафи (занаятчийски съюзи), вдигат къщи и изобщо хоризонтът се променя…И в Габрово отваря врати училище, в което по – големите учат по – малките, а в Копривщица – класно училище с цели две години обучение…Учебници няма, но какво от това, щом според един съвременник „Рибният буквар“ „бил последната книга за учение и които го изучавали от кора до кора, минували вече за учени хора…“
И така минават ден след ден и година след година –големият цивилизован свят прави огромни крачки в науката, техниката, литературата, музиката, културата, химията, физиката, географията, ботаниката и изобщо прогреса, а в своя малък и изостанал свят в пределите на Османската империя българите едва пристъпват…
И Васил Иванов Кунчев от Карлово, наречен Левски, в 1870 пожелава да направи българския свят голям, като постигне неговата свобода. Защото до този момент има Раковски, легии, чети, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, хъшове, революционна емиграция в Румъния и БРЦК(Български революционен централен комитет), но нещата със свободата не стават и не стават…И със занаятчии, търговци, даскали, попове, с всякакви, но все истински мъже, Левски създава тайна организация с 13 комитета и един Централен…И конспирацията е пълна, защото никой комитет не знае къде са другите комитети и кои са членовете, а ако има нещо, куриер носи писмо до „Центъра“, а друг го предава където трябва…И днес в България няма човек да не знае кой е Левски, но в ония години това съвсем не е така…
А в есента на 1872 самонадеяният авантюрист и най – вероятно сърбин Димитър Общи, наложен от БРЦК за помощник на Левски, прави „голям удар“, като обира турската поща в прохода Арабаконак…Заловен, Общи предава своя „ресор“- комитетите в Северна България, след което турците арестуват всичките им членове и на практика разсипват всичко…Но Общи не може да се спре и издава и кой е „мозъкът“ на съзаклятието и че „Центърът“ е в Ловеч. В първите дни на декември 1872 Левски е в Чирпан и неговите хора му казват, че служител в Пловдивския конак, българин, е прочел разпратена навсякъде телеграма за издирването му… Левски разбира мащаба на катастрофата и решава да поеме към Румъния, но да мине през Ловеч за архива на организацията. И с архива в самара (седлото) на коня тръгва на север, но остава да нощува в хана до село Къкрина…Призори на 27 декември 1872 турците го залавят, а Никола Цвятков, от Ловеч съпровождащ Левски, и Христо Цонев–Латинеца, който държи хана, са арестувани. И тия двамата заптиетата ги спукват от бой да кажат „непознатият“ Левски ли е, понеже те търсят „баш комитата“ „на сляпо“, но удрят на камък, а като връщат Левски в Ловеч и водят ловчански първенци да го разпознаят, пак удрят на камък…
И само да вметнем – в 1873 година у нас жп линия има от Русе до Варна и от Любимец до Белово (фактически от днешната българо – турска граница до по „средата“ между Пловдив и София). Пътища като пътища има от Цариград през Пловдив и София до Белград, от София до Лом, от София до Русе, с отклонения до Ловеч и Търново и може би още някъде…С кон навсякъде се е стигало, на да дадем пример – от Копривщица до Панагюрище (35км) „само“ за 5 часа, а да съобщиш нещо тайно, е било почти невъзможно, защото телеграф е имало, но турчин е тракал буквите…
И когато Левски с другарите му след Ловеч ги водят в Търново, казват, че България потъва в скръб, но ние не вярваме, защото до този момент никой не бие барабан какво се прави, че всички да знаят кой е Левски. Него са го знаели само хората му, но те в Северна България са арестувани, а в останалите части на България им е трябвало „технологично“ време, за да узнаят… Христо Иванов – Големия, кристален човек и верен приятел (в 1866 той измъква Левски от затвор в Сърбия) по случайност вижда как 200 конника победоносно водят в Търново някакъв човек, познава в него Левски и се ужасява…Същия ден с верни хора намира българския лекар, викан в конака за ранения Левски, и чак тогава разбира какво се е случило. Тогава комитетски член се среща с най – богатия търновец (не пишем имената да не претоварваме разказа), когото турците „вежливо“ са информирали за „случая“, и разбира колко тежки са нещата. Но Големия не се предава лесно и „навива“ други двама да подпалят конака и в суматохата Левски да избяга…И как го правят, защото Търново гъмжи от заптиета, не се знае, но те хвърлят в конака горящи парцали, напоени с газ, които обаче падат в нищото…
А на другия ден въоръжен конвой от трийсетина заптиета, а не пет-шест или дори три, както се твърди, повежда Левски към София…Те много хора вярват, че заптиетата са били три и че за Левски по този дълъг път никой от неговите хора не си помръдва пръста и че народът също не си помръдва пръста…Но кой да си го помръдне, като Димитър Общи е издал комитетите в Северна България и членовете им са арестувани, а със сопи и тояги старци, жени и деца няма как да хукнат да спасяват Левски най – малкото защото не са и чували за него, освен че интелигентният човек знае – народът си е народ, юнаците са си юнаци…
Който иска, нека вярва, че пет – шест заптиета водят Левски от Търново до София, но истината е, че към „търновския“ конвой в Орхание (Ботевград) „закачат“ и двеста конника – да няма проблем в Арабаконашкия проход, тоя същия, в който Димитър Общи прави „големия удар“…И ако някой може да каже при това положение какво е можело да се направи, нека каже…
И когато Левски е вече в София, след десетина дни това вече се разчува, а в Стара Загора – и че съдът ще е в Цариград…И комитетът там незабавно праща свои хора на жп линията (тая от днешната българо – турска граница до „по средата“ между Пловдив и София) да вземат с восък отпечатък от болтовете на релсите… Един железар прави гаечните ключове и отказва да вземе пари, после се връщат да изпробват ключовете и осигуряват турски дрехи за акцията…И трийсет души се позиционират до Търново Сеймен ( Симеоновград), а от Търново към София тръгва пратеник да даде знак кога тръгва влакът…И тия чакат ли чакат знака, но кой да знае, че в Орхание пратеникът е арестуван… Втори човек тръгва към София, а те остават на „стендбай“, без никаква връзка със света, и мислят като спасят Левски, как ще го преведат и до Румъния… А когато все пак дочакват закодираната телеграма от своя човек, той им съобщава, че когато най – накрая се добрал до София, разбрал, че Левски са го обесили преди четири дни….
Така стоят нещата и те могат да не „отърват“ на хора, които (не) съзнателно искат да снизят националното самочувствие на българина, но истината е такава – в 1873 Левски не е оставен от своите, те правят каквото могат, а героичните, но по същество самоубийствени жестове само са щели да отдалечат свободата…И да се знае, че хората на Левски после се раздават докрай и в Априлското въстание, и в Руско – турската война, но след Освобождението никой не упреква другия за гибелта на Левски, за разлика от днес…И е така, защото какъвто е Левски, такива са и хората му, а що се отнася до българския народ, той е страдалец и мъченик, така че за него по – добре да замълчим…
И още нещо важно. В 1873 ние живеем в изостаналата Османска империя, но преди това успяваме да родим Левски -„изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения“, както казва Вазов. И до тази сила застава друга сила – занаятчии и даскали, търговци и попове и всякакви други, за да освободят Майка България…И тези истински българи и истински мъже не са колкото Левски силни, но в 1873 намират сили да продължат напред, както той ги учи – за Отечеството, при това без никога да знаят, че в тази същата 1873 година Жул Верн написва “80 дни около света“, Ню Йорк избира място за Статуята на свободата, Чайковски композира „Лебедово езеро“, кабинков лифт тръгва в Сан Франциско, Сара Бернар триумфира в Комеди Франсез, Шлиман открива Троя, строежът на Бруклинския мост напредва, Ницше е в апогея си, в Амстердам пускат първата бира Heineken, на световно изложение във Виена 7 милиона души се дивят на постиженията на 35 страни, импресионистите подготвят шеметна изложба в Парижкия салон, в Румъния вдигат двореца Пелеш, в Америка за пръв път се играе международен футболен мач, Фройд е първокурсник, а Лондон от десет години има метро…
