Парадоксът на живота е, че евтините хора винаги ни излизат най-скъпо.
Другите – те са подарък.
Без повод и особени причини.
Ще дойдат, ще те чуят, разберат. Ще останат.
Ще те стоплят, без да си им казал, че ти е студено.
Без да изискваш топлината им.
Ще стоят неотлъчно зад идеите ти. Без значение колко са смели, наивни или глупави. Важен си им – и те са им важни. Точка.
Парадоксът на живота е, че полагаме повече усилия да задържим онова, което всъщност никога не е било за нас. Изтощени, от неимоверни усилия.
Смачкани, на стафида.
Загубили малко по малко от себе си, до момента, в който съвсем не си приличаме.
Борим се, за това, което е далече. Винаги е било далече.
Не в разстояние – в карма.
Парадоксът на живота е,
че евтините хора излизат най-скъпо,
а за другите, плащаме със същото.
Със себе си.
Разликата е, че на едните даваме до свършване, и никога няма да е достатъчно, а на другите им стига това, че просто ни има.
Ariadna
