Древните народи вярвали, че животът край морето или по склоновете на планините има благотворно въздействие върху общия тонус на човек, неговото физическо състояние и цялото здраве. Затова хората в древността изграждали своите селища именно на такива места, научаваме от MedicForum.
Група испански учени са се заели да изследват, дали действително има научно обоснована връзка между надморската височина и податливостта към някои от най-често срещаните заболявания в днешно време. Оказва се, че наистина съществува връзка.
Изследователите са провели серия от научни експерименти, за да стигнат до заключението, че животът в планината значително намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, метаболитния синдром, диабет, затлъстяване и хипертония. Всички тези заболявания нерядко водят до смъртни случаи. Те са резултат от метаболични, хормонални и клинични заболявания.
В експеримента на учените са участвали няколкостотин доброволци, живещи при надморска височина от 457 до 2297 м. След пълни медицински изследвания се оказало, че всички тези хора имат по-нисък риск от метаболитен синдром, отколкото тези, живеещи на надморска височина от 0 до 121 метра. Освен това всички доброволци са били с повишена чувствителност към инсулина, което също е добре за здравето и намалява риска от поява на диабет.
Според испанските учени, преселване в планински район би помоглано на пациенти за намаляване на симптомите на метаболитния синдром. Високопланинският въздух съдържа по-малко кислород, намалява натоварването на сърцето и белите дробове, надбъбречните жлези, произвеждащи инсулин, започват да функционират по-добре и като цяло животът в планината се отразява благоприятно на тялото и духа.
А столетниците в родопските села са живото доказателство за това.
