Премиерът да изпрати родните хотелиери на спецкурс в малкото хотелче, преди да ни надъхва с плажен патриотизъм
Опашките на Кулата ядосаха премиера Бойко Борисов, който размаха пръст на родните хотелиери, че само мрънкали за грантове и ниски данъци, а не правели реклама, за да привличат туристи. Сигурно е прав, но само с реклама не става. Иска се акъл, отношение и усещане, че бизнесът с хотелите и капанчетата по морето е бягане по дълга писта, а не дране на кожи на принципа „ден година храни“.
Признавам, че когато става дума за кратката ми семейна ваканция, отдавна не страдам от плажен патриотизъм. От години предпочитам Гърция и в момента също имам резервация при комшиите.
Защо ли? Ами поне по 10 причини.
ШЕЗЛОНГЪТ Е БЕЗПЛАТНА ЕКСТРА
Там никой не ме притеснява, когато заема шезлонгите и чадъра на плажа. Ако той е безплатен към някое заведение, сервитьорът ненатрапчиво изчаква да се настаня удобно и едва тогава идва за поръчката. Да, на най-вървежните места се плаща, но цените са съвсем поносими.
ВОДАТА
Там тя е чиста. На повечето гръцки плажове дъното се вижда на метри дълбочина. Плуват рибки, раци… Вълшебно.
ОТНОШЕНИЕТО
Тук сравнението е като между Лом и Лондон. Мога да напиша роман. Собственичката на къщата в Лефкада, в която бях миналото лято, приготвяше лично закуска на децата, въпреки че нямаше такава в цената! Същото важеше за кафето, за лимоните и прасковите, които растяха около басейна.
Още първата вечер леля Катерина изнесе на барбекюто узото и каза – пийте по едно след плажа.
На раздяла покани цялото семейство на вечеря – два вида салати, домашно приготвено телешко, мусака, риби, десерти, узо, вино… Всичко прясно и приготвено с любов. Продуктите – от съседните ферми и градини.
ЦЕНИТЕ
Девет нощувки за 4 човека при леля Катерина струваха 1560 лева. Хич не е много спрямо цените у нас, платих с кеф.
Да, храната в Гърция е два пъти по-скъпа от нашата, цените са същите, но в евро. Но всичко е вкусно и поднесено с грижа за клиента. Всеки сам избира дали да похарчи 1000 лева по ресторантите в Гърция, или 700 за тези на Черно море.
Освен това край всеки плаж там има евтини варианти с „тайк ауей“.
ПАТРИОТ СЪМ, НО НЕ ЧАК ТОЛКОВА
Не залитам по чужбина, защото е модно. Доскоро бях твърд почитател на „Избери българското“, когато трябваше да избера място за лятна почивка. Всъщност продължавам да имам своите любими места по нашето Черноморие. Обожавам Балчик и целия все още див север – Крапец, Тюленово, Яйлата, Шабла. И стискам палци да си остане такъв.
Стискам палци и на онова хотелче в Лозенец, на рибарите в Резово и на многото свестни хора, които се опитват да оцеляват в битката в бетона, мутрите и ресторантите „ширпотреба“, в които никога повече не искам да стъпя.
Не съм невъзвръщенец, ако става дума за почивка по родните курорти. Но инвеститорите там трябва да се понапънат, за да ме върнат.
А премиерът Борисов, вместо да се гневи на опашките по границата, може да направи нещо много просто – по някоя програма да отпусне специален грант на нашите хотелиери и ресторантьори и да ги прати на безплатно обучение при леля Катерина от Лефкада. Ако са схватливи и прихванат, от държавната помощ в туризма ще има реална полза.
