Една истинска и трогателна история…или Толкова ли е трудно да бъдем добри?
Момче на десет години, треперещо от студ, стои полу-босо със стари скъсани обувки до прозореца на магазин и вдигайки тъжно поглед, гледаше новите топли обувки. Една дама го забеляза,приближи се до него и попита:
„Малък приятелю, какво гледаш с такъв интерес на тази витрина, защо си така тъжен и умислен?“
„Моля Бог да ми даде един чифт обувки“, отговори момчето.
Дамата хвана детето за ръка и влезе в магазина с него. Тя помоли продавача да донесе шест чифта чорапи и го попита дали може да донесе и леген с топла вода и кърпа. Продавачът донесе всичко, за което го помоли дамата. Тя заведе момчето в един ъгъл на магазина, свали ръкавиците си, изми краката на детето и ги изсуши с кърпа. Продавачът донесе и топлите чорапи. Дамата сложи един чифт на краката на детето, после купи и нови топли обувки, помоли продавача да увие останалите чорапи и ги даде на момчето.
Тогава тя го погали по главата и каза:
„Сега, без съмнение, се чувстваш много по-добре,мой малки приятелю“ и се обърна да си тръгне.
В този момент момчето посегна за ръката й и като я погледна със сълзи на очите, попита:
„Ти Жена ли си или БОГ?“