По-долу ще научите факти за историята на тези пандемии:

1720 година:
През 1720 г. настъпва последната мащабна пандемия на бубонната чума, наричана още голямата чума на Марсилия. Докладите показват, че бактериите са убили около 100 000 души в Марсилия.
Смята се, че бактериите се разпространяват от мухи, заразени с тази бактерия.

1820 година
Първите записи за пандемията от холера са от 1820 г., възникнали в Азия, в страните от Тайланд, Индонезия и Филипините. През 1820 г. в Азия са регистрирани повече от 100 000 смъртни случая поради тази бактерия. Говори се, че пандемията започва с хора, които пият вода от заразени с тези бактерии езера.

1920 година
Испанският грип се появява точно преди 100 години, когато хората се преборивата с грипния вирус H1N1, който претърпява генетична мутация, която го направи много по-опасен от нормалния вирус. Този вирус е заразил 500 милиона души и е убил повече от 100 милиона души по целия свят. Тази пандемия е била най-смъртоносната в историята.

2020:
Изглежда, че историята се повтаря на всеки 100 години, или това е просто съвпадение?
Днес желият свят е изправен пред сериозна пандемия.

Стотици милиона жители са под карантина, напълно изолирани от останалия свят.

Коронавирусът, вече е убил десетки хиляди души, въпреки усилията на СЗО и правителствата да спрат заразата! /Сензация-бг

Материалът На всеки 100 години – Епидемия: Чума 1720 г., холера 1820 г., испански грип 1920 г., коронавирус 2020 г. е публикуван за пръв път на Опознай България.

Дядо Граф отпразнува вековния си юбилей 2017г, като събра на трапеза деца, внуци и приятели и с наздравици, пожелания и спомени как премина пак дългия си път през годините, с травми от войни, срещи, раздели и много, много труд. Защото въпреки благородническото си име дълголетникът е прекарал целия си живот не в замъци и балове, а в работа за хляба по нивите – от Дунав до Добруджа. Защо на обикновеното селско момче дали гръмкото име “Граф”, никой не може да каже със сигурност. Най-вероятно аристократичното име избрала кръстницата му, която била унгарка – местен жител я довел в селото в началото на ХХ век, считат най-възрастните в Расово.

“Когато съм се родил на 11 април 1917 г., баща ми го нямало, никой не знаел жив ли е. Заминал на война и нямало новини от него. Французите го взели в плен, но успял да избяга и се върна”, споделя столетникът. Бащата Йордан не протестирал за странното име на единствения си сред три дъщери син. Още повече, че никой в северозападното село не наричал малчугана Граф. Приятелите му бързо побългарили изпълненото с благородие име в познатото им и по-обикновено Гато и така наричат столетника и до днес.

“От малък помагах на нашите – на нивите и с добитъка. Ама не изоставях и учениeто – завършил съм седми клас и нито една година не съм повтарял! – хвали се дядо Граф.”

След приключването на основно образование, сериозна степен на грамотност в ония години, Граф-Гато се захванал със семейното препитание – земеделието. “Фамилията на татко и чичо беше голяма и работлива. Имахме 200 дка земя, инвентар. От пролет до късна есен бяхме по нивите да орем, сеем и жънем. Всичко ми идваше отръки, с всичко се справях, но най-обичах машините. На 12 години се качих за пръв път на вършачката”, си спомня старият стопанин.

За да обработва земята си и да прибира добра реколта, семейната земеделска задруга се сдобила с всякаква модерна за времето си техника – плугове, брани, жътварки. И любознателното и сръчно момче изучило до последния чарк всяка машина и работело с всичките. В най-младите си години, още преди да се задоми, Гато мечтаел да емигрира в Америка. Със златните си ръце и работливостта си щял да натрупа състояние, убеден е той и до днес. Но родителите му не го пуснали. “Искаха да остана край тях, за да ги гледам на старини!” – разказва столетникът. Когато започнал да се бръсне и връстниците му ги прибрали в казармите, се оказало, че единственят Граф на село не може да бъде войник. На дясната му ръка по рождение липсвала лакътна става и не го взели в армията. Това не пречело на младия мъж да работи като хала и славата му сред момите били на завидно ниво. Булка Граф си взел не по любов, а според селските обичаи. “Старците с големите мустаци ми избраха за жена съселянката Врачанка”, уточнява столетникът. Но двамата се харесали и уважавали и преживели над 30 години в сплотеност и разбирателство.

“Имахме всичко – машини, кошове, пълни със зърно, обори с добитък и бъчви с вино. Като седнехме вечер на масата 18-20 души, ставаше като панаир”, спомня си с тъга дядото. Но през 1950 г. новата комунистическа власт конфискувала цялото натрупано с труд имане на семейството и го предала на ТКЗС.

“За един ден станах просяк. Без нищо! Взеха ни и машините, и животните, конете и воловете вкараха в общите обори. За да ползвам коня, който бях отгледал, пишех молба и чаках разрешение”, вълнува си столетникът.

“Бях много работлив и съвестен и им вършех работа. Затова ме направиха звеновод и бригадир в ТКЗС. Хората ми бяха все първенци”, допълва белокосият мъж. Завършил курс за трактористи и поел с мощните машини из кооперативните блокове. И така чак до 1991 г., когато колхозите рухнали и нивите отново станали частни. Пенсионирали го и бившият бригадир и тракторист се отдал на младежката си мечта да пътува. Поел – е, не към Америка, а на екскурзии из България. С пенсионерския клуб на Расово обиколил сума градове и исторически забележителности.

“Навсякъде в България е много хубаво, но по-хубаво от Расово няма”, заявява след пътешествията си земеделецът. Единственото, което не одобрява, е положението, живота в страната, не крие той.

“Управниците ни са ашлаци! Не мислят за държавата и народа, а кой колко да заграби. Краде се яко и никой на никого не търси сметка! Трябва човек точен и сериозен да сложи ред. Едно време такъв беше Кимон Георгиев”, пали се столетникът. Въпреки преклонната си възраст и проблемите с очите в последните години дядо Гато живо се интересува от политика и гласува на всички избори. Цял живот е бил земеделец и по призвание, и по политически разбирания, даже на конгреси на БЗНС е ходил. Преди няколко години паднал на двора и счупил крак, оперирали го и му сложили пирон в костта, та вече трудно се движи и по-малко работи. Но макар и с патерици, пак щъка от зори из двора и все се захваща с нещо – клони да насече или съвет да даде на дъщерята Йорданка, която се грижи за него и градината.

Най-хубавите празници за дядо Граф са дните, когато в дома му в Расово идват на гости внуците. Двете му дъщери са го дарили с 4 внуци, 8 правнуци и един праправнук. Единият от внуците наследява дядовата страст към техниката и е компютърен инженер в Канада – гордост за столетника. Макар че е натрупал опит и мъдрост повече от много други хора, столетникът признава, че не знае как се преживява един век.

“Случайност! Природата каквото каже! Времето командва кой къде е и докога е”, изпраща ни с усмивка дядо Граф.

Източник: trud.bg

Материалът Граф на над 100 години живее в българско село. Прочетете мъдрите му думи за … е публикуван за пръв път на Опознай България.