Същата година имах и друго вълнуващо пътуване от Варна до Бургас със свръх бързият кораб на подводни криле Комета.

И третото е, че си имахме каботажен флот с редовни рейсове лятно време на малки корабчета за около 100-тина пътника по маршрута Варна – Златни Пясъци – Албена – Балчик.

За последно се качвах на такова корабче през 1986-та. Долу имаше барче, където човек можеше да си поръча пържени картофи със сирене и да си вземе бира, примерно.

Социализмът бил лошо нещо, казват „демократите“ ни. Направо като концлагер. А защо сега си нямаме такива демократични придобивки като през лошият социализъм?
Р.S. Допълнение: Имало е няколко кораба от каботажния флот, които са били наричани хидробуси и са били за по 150-200 пътника, а не за 100 както написах по горе.

Бгспомен

Материалът Три вълнуващи пътувания със самолет и кораб, които отдавна изчезнаха от България е публикуван за пръв път на Опознай България.

За да сготвите крехък ориз, не е нужно да бъдете мастършеф. Сега сами да се убедите в това!

Накиснете ориза преди готвене

Ако последвате този съвет, оризът ще набъбне и по време на готвене ще се отдели много по-малко нишесте. Оризът е нужно да се залее със студена вода, така че водата да е 2 пръста над него и да се остави в продължение на един час.

Излейте водата, вземете съд и разтопете 50 грама краве масло. Добавете вряла вода в съотношение 1: 1 спрямо ориза. Добавете във водата 1/2 чаена лъжица сол и разбъркайте добре. Изсипете ориза, покрийте с капак и оставете да се готви 15 минути. Когато цялата вода се изпари – оризът е готов. Покрийте с капак и оставете да престои в продължение на 30 минути.

Запържен ориз

Сварете вода. Изплакнете ориза, прецедете го в гевгир и го оставете да изсъхне.

Изсипете в съд 2 супени лъжици растителна мазнина. Сложете я на огъня, изсипете ориза и запържете в продължение на 5-10 минути. Оризът трябва да се разбърква непрекъснато и да се пържи, докато стане бял.

Изсипете вряла вода в тенджерата, сложете сол и разбъркайте добре. Покрийте с капак и оставете да къкри, докато водата се изпари. Можете да разбъркате ориза, но не повече от 1-2 пъти.

Използвайте повече вода

Излейте в съд 2 литра вода и я поставяте да заври. Паралелно с това сварете вода в кана. Измийте ориза. Когато водата заври, сложете сол и изсипете ориза.

Варете го, докато стане почти готов. Когато видите, че оризът е почти сварен, изсипете го в гевгир, за да махнете водата. Полейте ориза с кипящата вода от каната и го оставете да престои в продължение на 5 минути.

Изсипете ориза в тенджера и добавете малко олио. Вместо олио, можете да използвате краве масло, само че е необходимо предварително да го стопите. Смесете го със сварения ориз и го оставете леко да се запари.

Източник: От баба

Материалът 3 трика за вкусен ориз: Ето как да го приготвим, за да не се слепва ? е публикуван за пръв път на Опознай България.

Битката при Клокотница – пример за благородство и човечност

Източник: Българска История

Българската средновековна история познава много героични битки и сражения, които и до днес са нарицателни за гордост и боен дух. Пример са победите на Симеон Велики при Ахелой или пък на хан Тервел, който отблъсква арабите и с това си спечелва прозвището „Спасителят на Европа’’. Но има една друга битка, която остава в историята не толкова с проявения кураж и добра стратегия, а с милостта и благородството, рядко срещани на бойното поле.

Битката при Клокотница е една от най-важните в историята на Второто българско царство. Тя се състои на 9 март 1230 г. между силите на Иван Асен II и епирския владетел Теодор Комнин. За личността на Иван Асен се знае предимно от византийски източници. Той е роден около 1190 г., като дълго време прекарва в изгнание. През 1218 г. сяда на престола, отстранявайки чичо си Борил и наследява една отслабена и измъчена от десетилетните войни държава. За разлика от предшествениците си, още от самото начало на своето управление Иван Асен разбира, че за да водиш добра политика не е необходимо да „проливаш кръв’’. Може би това се дължи и на факта, че още като дете е свидетел на войни и междуособици, както и на неразумно водената от чичо му политика.

В първите години от царуването си Иван Асен води миролюбива политика, възползвайки се от състоянието на силите на полуострова. Пример за неговата далновидност е брака му с унгарската принцеса Ана-Мария, чрез който успява да върне под формата на зестра отнетите от унгарците Белгардска и Браничевска области.

През първата половина на XIII век ситуацията на Балканите е особено интересна. Тъй като Византийска империя по това време практически не съществува, а на старите ѝ територии се простира Латинската империя, останалата част от Византия била разпокъсана на три, като най-силно било Епирското деспотство, начело с Теодор Комнин.

Теодор Комнин има славата на амбициозен владетел, жаден да срази латинците и отново да възроди Византийската империя, както и да заеме императорския престол. За да осигури българския неутралитет в кампанията си против латинците, епирският владетел предлага на българския цар мирен договор, който да бъде скрепен с брак между неговия брат – деспот Мануил и дъщерята на цар Иван Асен II – Мария. От друга страна в бившите територии на византийската империя – латинците, които след поражението нанесено им от българския цар Калоян, не успяват да се възстановят напълно, решават на свой ред да преговарят с българите.

Въпреки че без да е оповестено за настойник на малолетния латински император Балдуин II е избран ерусалимският крал Йоан дьо Бриен, латинците карат Иван Асен II да смята за възможно лично той да поеме настойничество върху малолетния император. Преговорите стигат до такава фаза, че дори се уговаря брак между дъщерята на Иван Асен – Елена и Балдуин.

На достигналите до него слухове епирският деспот реагира с мащабна операция срещу българския цар. Двете армии се сблъскват край хасковското село Клокотница. Според византийския хронист Георги Акропилит „епирският владетел бил дързък и се държал своеволно, като постоянно престъпвал клетвите си…, скъсвайки договорите с Иван Асен’’.

Уверен в своята победа Теодор Комнин смята, че българите ще отстъпят още при първото сражение. Подобно е твърдението и на Георги Акрополит, според който „Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Комнин, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите, т.е куманите, която не наброявала хиляда, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето-писмената клетва на Теодор’’. Това сведение създава представата, че българският владетел сякаш остава изненадан от неочакваното нападение и не е успява да събере голяма войска.

Според хрониста Никифор Григора Иван Асен „като разбрал ,че Теодор Комнин не възнамерявал да остави незасегната българската държава и вече протягал тежката си враждебна ръка срещу нея, взел за съюзници скити/кумани и влязъл в жестока битка с него’’. Това сведение ни позволява да разгледаме и друга гледна точка, която представя Иван Асен като далновиден владетел, който няма как да не е предвидил съотношението на силите, за да разчита само на куманската си кавалерия.

Има няколко версии за развоя на битката и участието на куманите. Според една от тях българската войска предприема мнимо настъпление, за да принуди епирската армия да я преследва. Така основните сили на нашественика се оказват увлечени в една гора и унищожени, а куманите се появяват в тила на войската на Комнин. Друга версия е, че Иван Асен използва куманите за светкавична атака, така че увлечен в преследването, неприятелят да попадне в предварително устроена засада. Всяка от версиите взема предвид участието и ролята на куманския отряд, отреждайки му по-скоро второстепенна роля, доказвайки тезата, че българският цар е бил добре подготвен за предстоящото нападение, за да разчита само на тях. Въпреки различните предположения, едно е сигурно – победата на Иван Асен е безспорна.

Освен че успява да унищожи цвета на епирската армия, в плен пада и самия Теодор Комнин със свитата си и голяма част от роднините си. Интересното идва след края на битката, като за разлика от обичайното поведение след войната, Иван Асен постъпва „човеколюбиво’’, позволявайки на войниците да се върнат по родните си места, а Теодор Комнин заедно със семейството му отвежда в Търново.

След битката при Клокотница съотношението на силите на Балканите рязко се променя. Категоричната победа над Епирското деспотство на практика прави България своеобразен хегемон в региона. Нито изтощената Латинска империя, нито Никея водена от Йоан Ватаци били в състояние да оспорват властта на българския владетел. След тази победа той с право започва да се титулува „като цар на българи и ромеи’’. Тази титла представлявала не само предизвикателство към византийската гордост, но и реалната мощ на България. След Иван Асен тя е носена от всички негови приемници.

След Клокотница българският цар успява да завладее Адрианопол, Димотика, Сяр, Битоля и ред други градове, с което България достига до едни от най-обширните си граници опиращи отново на три морета. В българската история Иван Асен остава известен не само с образа си на добър стратег, но и като владетел проявил рядко милосърдие и човечност. Със своята постъпка той си спечелва и уважението на ромейте. Византийският историк Георги Акропилит пише: „Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината и ги отпратил по селата и по градовете им. С това той проявявал може би човеколюбие, а може би търсел да извлече и полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт.’’

Голямата победа на българските войски е ознаменувана с надпис върху паметна мраморна колона, поставен в църквата „Св. Четиридесет мъченици’’ във Велико Търново, която гласи победата му. В същата черква след Освобождението, в знак на приемственост със средновековната българска държава, Фердинанд обявява независимостта на България и приема титлата „цар на българите’’.

Видео: БНТ

Видео: БНТ, Памет Българска

Материалът Битката при Клокотница, след която България се мие от три морета (Статия и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

1-ва Рецепта: Вкусни запечени тиквички с кашкавал

Продукти:

2 бр. тиквички или патладжани;                                                                                1 бр. морков;                                                                                                            1-2 скилидки чесън;                                                                                         майонеза;                                                                                                                 1 глава лук;                                                                                                        копър;                                                                                                                       кашкавал (сирене или топено сирене);                                                                       олио.

Приготвяне:

Тиквичките се нарязват на кръгчета с дебелина 1.5 см, нареждат се в намазнена тавичка и леко се посоляват. Морковът се настъргва, смесва се с пасирания чесън и майонеза. Тази смес се разпределя върху тиквичките. Отгоре се нареждат шайбички от лука. Всичко се поръсва обилно ситно нарязан копър и рендосаният кашкавал (или друг вид сирене). Запича се във фурната за 15-20 минути.

По същият начин се приготвят и патладжаните, но след като се нарежат на кръгчета се посоляват, престояват 20-30 минути и се измиват.

2-ра Рецепта: Вкусни подлучени тиквички на фурна

Продукти:

2 бр. тиквички
1-2 стрък пресен чесън
2-3 стръка магданоз
2-3 стръка копър
сол
зехтин
брашно
оцет

Приготвяне:

Тиквичките се нарязват на колелца с дебелина около 3 мм. Леко се посоляват и се оставят за половин час. Отцеждат се от водата, която са пуснали. Всяко колелце се овалва в брашно и се подреждат се в обилно намазнена със зехтин тавичка едно до друго. Върху всяка се капва по няколко капки зехтин. Пекат се на средна скара, на силна фурна. Когато леко покафенеят, се изключва и изчаква до по-добро запичане. Магданоза, копъра и чесъна се нарязват на ситно. С решетеста лъжица се изваждат тиквичките и се нареждат в плитко плато. Поръсват се обилно с нарязаните подправки и оцет на вкус.  Нарежда се втори ред върху първия и отново се подправя с оцет и зеленината. Поднасят се с пресни домати и сирене.

3-та Рецепта: Бързи тиквички на фурна

Продукти:

3 средно големи тиквички
2 яйца
2 с. л. брашно – може и галета
150 гр. сирене
1/2 връзка пресен копър
сол на вкус
черен пипер по желание
1 шепа настърган кашкавал за поръсване

Приготвяне:

Тиквичките се обелват и сурови се рендосват на най-едрата част на рендето.

Яйцата се разбиват с брашното. Сиренето се натрошава на едри бучици. Всички продукти се смесват и се добавя ситно нарязания копър, солта и пипер по желание.

Така получената „каша“ се изсипва в тавичка, намазана с мазнина и малко брашно.

Пече се на 180-200 гр. до порозовяване. Поръсва се с кашкавала и се връща за още 5-6мин.

Ястието е вкусно дори и студено.

Източник:  За Жената

Материалът 3-те НАЙ-ВКУСНИ рецепти с ТИКВИЧКИ! е публикуван за пръв път на Опознай България.