– Методи, защо замина да работиш в Лондон?

– Очакваш да кажа, че е за пари, но не беше. Причината се оказа съвсем друга. Доста преди да отида в Лондон там работеха майка ми Мария и баща ми Илиян. Те вече се бяха поустроили и аз отидох да им погостувам, пък и свят да видя. Нещата обаче се развиха в друг план. Погостувах, що погостувах, Лондон взе да ми харесва и наред с другото се хванах и аз да поработя и да изкарам пари.

– И с какво се хвана?

– С какво”! Ами в Лондон такива като мен едва ли биха си намерили работа с писалка в канцелария. Включих се в строителството. Или по-точно в група, в чийто състав имаше такива като мен от Благоевград, а и от Пиринския край. Префасонирахме и обновявахме стари сгради. Това ставаше като махахме всичко ненужно и подменяхме с ново, обновявахме фасадите, дворовете по желание на собствениците.

– Как се строи в Англия?

– При нашите обекти не бе като при нас. Работихме най-вече по стари двуетажни къщи. Зидовете им бяха с тухлено застрояване, но таваните и подовете изграждахме от дърво. Правят се гредореди, редят се пластове вата и други изолационни материали. Тухлени са само външните зидове, защото разпределението по стаи, коридори и помещения го правехме с гипсокартон. Не е като при нас и така нареченият заден двор. Там задният двор бе лицето на дома – с мозайки, цветни алеи, декоративни храсти, беседки и други чудесии.

– Трудът ви оценяваше ли се както трябва?

– В сравнение с плащанията при нас в строителството си струваше да се поработи. Започнах с 50 паунда на ден, което си е по над 120 лева при 8-часов работен ден. Човек като потръгне в работата – и плащането му се повишава. И при това плащането е седмично, точно и коректно. Стига се до 100 – 120 паунда на ден.

– На петдневна работна седмица ли бяхте?

– Официално – да. Така беше и за английските работници, но ние, за разлика от тях, понякога работихме и в събота като добавка за по-високо плащане.

– Имаш вече опит и в работата, а и за живота в Лондон. Какво би посъветвал тези, които сега искат да заминат?

– Ами да се опитат, да сложат в главите си поне най-елементарните за разбиране английски думи в речника си, че с жестове и мимики е много трудно. Проблем е и осигуряването на квартира и добре ще е, ако има някакво настаняване в предварителна уговорка, а още по-добре и ако отиващият знае и какво и къде ще работи. Все пак при упоритост и без тези условия човек може да се устрои, ама няма да му е никак лесно.

– Ти тези проблеми май си ги нямал?

– Наистина ги нямах. Установих се при родителите ми, които си имаха наета квартира и вече знаеха по нещо английско в речника си, пък и аз бях поприхванал нещо. Мама се занимаваше с камериерство в известния в Лондон стар хотел “Виктория”, който е близо до кралските дворци, а тате работеше в строителството. За квартирата ни наемът бе по 160 паунда на седмица, но при тамошните заплати те не бяха особен проблем. За мен бе добре, че в Лондон работеха и други мои близки, сред които беше и семейството на вуйчо ми Георги Воденичарски с братовчедите ми Владислав и Владимир, та си бяхме нещо като колония.

– Понапечели ли се в Лондон?

– Нямам основание за оплакване. Каквото семейно постигнахме, тук нямаше да се случи, макар че тате работеше като мотокарист в големия свинекомплекс в Зелен дол, а мама беше шивачка.

– Скъп ли е животът в Лондон?

– За българския обикновен портфейл – да, но за лондончани – не. Та и за такива като нас всичко бе поносимо. Ще кажа и това, че има и големи скъпотии, но те касаят нещо рядко, нещо модно, нещо, което е за заможните. За обикновените хора всичко е достъпно и по възможности. Ако вземем храната, която при нас е основният проблем и харчлък, там е евтина, даже и по-евтина от ценоразписите в Благоевград, а може да разчиташ и на качеството й, че купуваш това, за което плащаш. В Лондон истински благодат е за по-бедните, че има сезонни намаления на много стоки, в дните на празници цените се свалят драстично, докато при нас те се вдигат. Икономии могат да се постигнат и като се следят честите промоции на стоки. Няма да излъжа, ако кажа, че едно цяло агне, готово за печене, в Лондон при добри случаи може да се намери и при половин цена от тази при нас.

– Като млад човек как видя английската столица?

– Питаш за развлечения” О, там така да се пошляеш, все има какво да видиш. Футбол – религия, стадиони, стотици неща. Има игрища и зали за всякакви спортове. И месец на човек няма да стигне да разгледа Британския музей. Гладът е пълен с кина, театри. Ами парковете, тяхната разкошна ливадна зеленина, цветни чудесии и места за уикенди… Лондон – това е историята на едно велико кралство с влияние близо над половината някогашен и сегашен свят. Ако човек няма какво да прави, така да погледа двуетажните автобуси, които вървят точно по разписание, да понадникне в метрото или да удари нозе край р. Темза – и току-виж денят му минал. Лондон впечатлява и с много велоалеи, е там велосипедното пътуване до работа и обратно, а и като разходка е на мода.

– Къде повече си прекарвал почивните си дни?

– Не беше по стадионите. Виждал съм и митичния “Уембли” и този на Челси. Не съм без хич внимание към спорта, но така – в аматьорските му измерения, колкото за развлечение. Ходим с приятели да ритаме топка из големите Хайд парк и Долиууд. Най-често си правим мачлета с братовчедите Владимир, Владислав и други нашенци от Пиринско, като това става и на гола трева.

– На празници или като именни, рождени дни и други поводи събирате ли се в компания?

– О, да! Ами човек не се е родил само за да работи. Има нужди и от други неща, от неща, които и душа да развеселят. Не всичко е физическата храна, че тялото на човек има и втора част, а тя е душата. И за нея трябва да се мисли. В Лондон човек накъдето и да тръгне, може да долови родна реч, че най-вероятно в него вече има българска колония с жители колкото Благоевград.

– Защо се върна в Селище? Нямаш ли вече сърбеж пак да отидеш в Лондон?

– Засега не. С родителите ми се устроихме в Селище. Аз си намерих работа, каквато ми се иска да работя. Пресьор съм в едно предприятие в Благоевград. Основната ми работа е разкрояването на ламарина в различни детайли, като основи за греди, директни окачвачи, планки в различни размери, част от които отиват и в Англия.

– В Електротехникума не си учил това. Как се справяш?

– Не с гледане, а с работа. Мая ми даде един майстор – Георги. Изделията се търсят, а това е най-доброто, което може да се случи на всеки бизнес.

– Живееш в Селище, а работиш в Благоевград. Не ти ли е далечко?

– Не, не ми е. Имам кола, пътувам и това не ме затруднява. Пък в Благоевград имам и много приятели, че се събираме на по кафе или да поритаме топка на някое частно игрище. Пък може да гледаме и някой филм, театър, да послушаме концерт.

– Имаш ли хоби?

– Обичам риболова. Не знам как и кога ме е хванала тази треска. При свободни дни ходя на язовир “Стойковци”, пък отивам и на язовир “Доспат”, по р. Струма. Имам и добри слуки, но засега не съм в списъка на добрите майстори риболовци. Обикновено се задоволявам с кефал, мряна, каракуда, пъстърва, шаран. За мен риболовът е и възможност за излети сред природата, за освежаване и ободряване на душата и тялото. Напоследък обаче понамалих риболовните си изяви.

– Защо?

– Запалих се по овощарството. В Селище си имаме голямо дворно място и други имоти и взехме да си правим овощна градина. Понаучих азбуката по гледането на дръвчета. Садя, окопавам, водя растителна защита. Посадили се над 70 дръвчета с родителите ми и нека да растат и да плододават.

– Селище що за село е?

– Ами добро село е било. Състояло се е от 15 населени места /махали/, пръснати из Влахина планина, и с една махала централна – селото. По-известни населени места са били махалите Карадачка, Ерделска, Пешовска, Овнарска, Гьочковска, Камбитска. Достигало е до 856 жители /1946 г./, но сега е под 250. Няма го вече и училището “Св.св. Кирил и Методий”. Много къщи са се разпаднали, други са позапазени, но необитаеми, но все пак е хубаво, че има и такива като нашата, от които излиза дим през зимата. Старо селище е Селище. Има останки от тракийско-римски времена в м. Старо село, руини от крепост в м. Градище. Основният поминък някога е идвал от земеделие и домашно животновъдство, но развити били и ловът и дърводобивът. Идващите гости на селото могат да се полюбуват на чудни природни простори, на църквата “Св. Илия”, строена през 1864 година.

– Ще възкръсне ли Селище за нов живот?

– Надежди има. Все някога Благоевглад ще се позадъха от пренаселване и пренасищане и тогава много заможни хора най-вероятно ще погледнат към Влахина планина, а защо не и към нашето Селище, което може да им предложи и добър климат, и природа, като това си е една магия за освобождаване на душа и тяло от пренапрежението, с каквото насища големият град.

Интервю на БОРИС САНДАНСКИ

Материалът 30-годишният Методи : Печелех по 120 паунда на ден в Англия е публикуван за пръв път на Опознай България.

Сезонът и желанието за плаж и море е в разгара си. Хиляди са привлечени от магията на прекрасното ни море и с нетърпение вече се наслаждават на неговите морски дарове – на плажа, в морето, с приятна компания, вкусна морска храна и бира край брега.

Преди доста лета обаче това не е било така. На китното ни Черноморие преди началото на 20 век плажът и морските курорти са малко познати и посещавани.

„Баняджии“ има още в средата на 19-ти век, но са рядкост. Едва в първите години след Освобождението, с увеличаване броят на летовниците, във Варна се появяват преносими плетени кабинки – т.нар. „камарки“, които изкарвали в началото на лятото и прибирали в края на сезона. Първите трайни „морски бани“ на варненския плаж са построени през 1890 г. В началото били две – мъжка и женска, разделени на кабини. Били монтирани на железни релси, забити в морето, разказва „Обекти“. До тях се стигало по тесни мостчета. Хората се къпели в заграденото пространство между кабините. За всеки случай имало и опънато въже, за което се хващали къпещите се. Само най-смелите излизали извън заграденото място. Постепенно популярността на баните нараства.

В началото на 90-те години на 19 в., Варненското медицинско дружество разпространява специални наставления за къпане в морето, които дълго време след това са били в неизвестност. Ето ги полезните за всеки плажуващ съвети:

1. Сезонът за къпане в морето се продължава обикновено от 15 юний до свършека на месец август.
2. Когато температурата на водата е по-ниска от 10 градуса по Реомюр (12,5 градуса по Целзий), не трябва да се влазя в морето.
3. Най-хубаво време за къпане – сутринта на гладно сърце и преди обяд.
4. Не трябва да се къпе човек в морето до изгряването и подир захождането на слънцето.
5. Къпането не трябва да се прави повече от два пъти на ден – заран и вечер.
6. Не трябва да се къпе човек скоро подир ядене, а само след 3 или 4 часа.
7. Слабите хора, сутринта преди къпането, могат да изпият по една чаша мляко, кафе, чай или една чаша вино.
8. От едно къпане до друго трябва да се минат най-малко 5 часа.
9. Всяко къпане може да се продължава от 5 до 20 минути. Дългото къпане – по ½ час и повече – е вредно.
10. Слабите и хора, които са оздравели от тежки болести, не трябва да се къпят повече от 5 минути – това се отнася и за децата и старите хора.
11. Децата по-малки от 5 години не трябва да се къпят в морето.
12. Преди къпането тялото на човека трябва да бъде топло; в горещо време тялото само по себе си е топло. В прохладно време за стопляне на тялото трябва преди къпането да се направи малка разходка.
13. Ако онзи, който иска да се къпе, усеща в себе си заморяване, то, преди къпането, трябва да си почине: уморен човек не трябва да влиза във водата.
14. Ако човек, който е дошъл да се къпе, усеща сърцебиене и често диша, то, преди да се съблече, трябва да си почине.
15. Привичката на хората да се събличат и разхождат загънати в чаршафи, докато изстине тялото им, е вредно и често влече подир себе си настинка.
16. Преди да се влезе във водата, трябва да се намокри главата и след това влизането трябва да се прави отведнъж и бързо.
17. По време на къпането полезно е умереното и не твърде бързо разтриване на тялото с ръце. Плуването е също тъй полезно, но не твърде много – до уморяване; не трябва да плува човек твърде много надалеч от брега, тъй като във водата често се случват главокружение, треперки, припадки, които изискват помощ.
18. При къпането човек трябва да си мокри главата; за жените това не е дотам удобно и затова те могат да слагат на главата си мокри кърпи.
19. Ако водата има по-малко от 10°R, то трябва да не остава във водата човек повече от 1 или 2 минути и в това време той трябва да плува или разтрива бързо тялото си с ръце.
20. Слабите деца и старите хора не трябва да се къпят, когато водата има по-малко от 12°R.
21. Ако по време на къпането човек усеща главоболие, главокружение или треперене, то тутакси да излезе от водата.
22. Във време на месечните кръвотечения къпането трябва да се прекрати.
23. Тежките жени и дойките не могат да се къпят в морето.
24. След излизане от водата, тялото трябва да се изтрива до сухо; бавното изсъхване на тялото е вредително. Косите си жените трябва да обливат със сладка вода и след това пак да ги изтриват.
25. Вредно е щом един път се излезе от водата, да се влиза в нея отново.
26. След всяко къпане може да се направи малка разходка или едно умерено движение в течение на четвърт час. По-слабите хора трябва да изпиват по малко вино. Храна може да бъде приета след 1 час и след нахранване трябва да се почива.
27. Във време на силно вълнение на морето по-добре е да не се къпе човек. При умерени вълни допуща се къпането, но тъй, че вълните да удрят не в гърдите, а в гърба.
28. Във време на душевни вълнения и скръб къпането е вредно.
29. Хора, които не са навикнали на морско къпане, могат да направят няколко топли морски бани, които малко по малко да се доближават по топлината си към температурата на морската вода и после да се къпят в морето.
30. При появяването на каквито и да било болестни признаци къпането трябва да се прекрати. / ПИК

Материалът НЕВИЖДАНО и ПОЛЕЗНО! 30 ЗЛАТНИ съвета за къпане в морето от преди 120 години изплуваха от дъното и вече са публикувани! е публикуван за пръв път на Опознай България.