На 17 септември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”.

На 30 септември 1944 г. Министерски съвет гласува единодушно Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.

Съдебна разправа в условия на съветска окупация

Наредбата-закон е приета с подкрепата на земеделци, социалдемократи, звенари и дори политически необвързани интелектуалци, като част от Отечествения фронт. Впоследствие голяма част от тях попадат под ударите на приетите закони.
На 6 октомври 1944 г. Наредбата е обнародвана и влиза в сила. Тя е представена от министър-председателя Кимон Георгиев като опит да се сложи край на кървавия терор, започнал непосредствено след 9 септември 1944 г., но на практика узаконява физическите чистки и се превръща в удобно средство за разправата с политическите противници.

Наредбата е приета и действа в условията на продължаваща окупация на България от част от войски на Трети украински фронт на Съветския съюз и срещу прилагането ѝ няма никаква съпротива. Всяко действие по организирането и реализирането на процесите е съгласувано със съветските представители в Съюзна контролна комисия.

При подготовката на процесите близо 30 000 са арестуваните, като над 10 000 от тях са подсъдими. Срещу семействата на изправените пред „народния” съд също са предприети мерки – изселени са над 11 000 души в различни краища на страна.

За протичането на съдебните процеси са създадени 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени състава. Първи върховен състав съди на бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – народните представители от 25-то Народно събрание (1940-1944).

Георги Димитров от Москва: Никой не трябва да бъде оправдан!

Директивите на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”, са показателни за реваншизма и жестокостта, изпълнили съветският гражданин, който тогава съветската столица спуска нарежданията на Българската работническа партия (комунисти).

„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“, са заповедите на Георги Димитров. Висшите ръководители на компартията в София, с които той води постоянна връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.

По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт, а останалите, включително председателите на съдебните съставите – от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, тоест от политически орган или от изпълнителната власт, като няма изискване за образователен ценз, включително и юридически. Обвинителите и главният обвинител са назначени от правителството.

Главният народен обвинител Георги Петров | Снимка: Държавна агенция „Архиви”.

Обвинителният акт срещу главните подсъдими е изготвен на 5 декември 1944 г. Разпитът и следствието срещу тримата регенти принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, както и срещу няколко генерали от висшето ръководство на армията, е проведено от НКВД в Москва. Те са върнати в София малко преди началото на съдебния процес.

Най-масовото произнасяне на смъртни присъди в българската история

По-голямата част от главните съдебни процеси се провеждат в сградата на Съдебната палата в София, а Вторият върховен състав заседава в аулата на Софийския университет. Докато траят съдебните заседания подсъдимите народни представители се докарват под засилена охрана от Централния затвор. Властта взима мерки в университета да не се допускат външни лица, включително и близките на подсъдимите. В същото време са организирани групи от ремсисти, пред входа да скандират „Смърт на народните врагове”.

На 1 февруари 1945 г. се произнасят Първи и Втори върховни съдебни състава. На смърт са осъдени, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнени веднага.
Началната страница от присъдата на Първи върховен съдебен състав от 1 февруари 1945 г. | Източник: Държавна агенция „Архиви”.

„Народеният съд” издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

Царица Йоанна: Поисках да ги видя един по един преди екзекуцията

В мемоарите си, издадени през 1964 г., Царица Йоанна Българска, която е принудена да напусне страната през 1946 г. със семейството си и да живее в изгнание, описва последните мигове на осъдените на смърт политици, държавници и висши военни на 1 февруари 1945 г. така:

„На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…

…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. „Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад.

Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

…В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. …

…Изглежда, че на всеки убит [проф. Александър] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит…

Подсъдим по „народния съд” в Бургас конвоиран на път за затвора | Снимка: Държавна агенция „Архиви”.

…Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi [глас народен, бел. ред.] кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур.

Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Но никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях, и дали са още там, не се узна повече нищо.”

Отмяната на присъдите след краха на комунизма

През 1996 г. Върховният съд отменя по реда на надзора присъдите, издадени от Първи и Втори върховни състава на „народния съд” с мотива за редица процесуални нарушения. Отделно, с други решения по иск на различни наследници, са отменени множество присъди, издадени от други съдебни състави на „народния съд”.

През 1998 г. в свое решение Конституционният съд приема, че „Народният” „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата […, а] е един извънреден съд с определени по време правомощия […]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“

През 2010 г. 41-то Народно събрание приема изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесено от депутата от СДС Лъчезар Тошев, с което са реабилитираха осъдените от Трети върховен състав на „народния съд” участници в комисиите за разследване на убийствата на 22 000 полски офицери и интелектуалци в Катин и Виница, разстреляни от НКВД по заповед на Сталин през 1939 г.

Присъдите на „народния съд” са посочени като едно престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от 38-то Народно събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.

Датата 1 февруари, на която през 1945 г. се извършва най-масовото изпълнение на смъртни присъди в българската история, е обявена Ден на почит към жертвите на комунистическия режим през 2011 г. Това стана с решение на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов по предложение президентите Желю Желев (1990-1996) и Петър Стоянов (1997-2002). Идеята за това им е представена от политическия емигрант и филантроп Димитър Паница.

* В статията е използвана информация от книгата на Поля Мешкова и Диню Шарланов „Българската гилотина” – тайните механизми на народния съд, изд. агенция „Демокрация”, 1994 г.

Източник: Pametbg

Материалът „Народният съд”: Обезглавяването на държавния, политическия и военен елит е публикуван за пръв път на Опознай България.

Униформени белези на пътните полицаи

Не спирам и не изпълнявам разпореждания на лица, които не носят законово определената полицейска униформа (цвят – тъмно син и/или жълта светлоотразителна жилетка) с разположените на видно място нашивки с надпис „Пътна полиция” (или „Traffic Police”) и светлоотразителни елементи.При ниски температури пътните полицаи носят черна плетена шапка с надпис „Полиция“ („Police“). Могат да ме спрат и служители на звената “Пътен контрол”, “Престъпления по пътищата” и “Сигма” в СДВР и ОДМВР. Служителите имат обозначителен бадж със снимка, на който са изписани име, фамилия и идентификационен номер. Задължителна е и маркировка на стоп-палката и надпис върху автомобила на служителите на реда „Полиция” или „Пътна полиция”.

Важно! Служители на „Охранителна полиция“ могат да ме спрат за общополицейска проверка (установяване самоличността ми, както и тази на на моите спътници; проверка на регистрацията и номерата на автомобила; проверка на багажи, материали и вещества и др.), но не и за спазване на Закона за движението по пътищата. Информация за спирането, както и повода за това се съобщава веднага в съответния дежурен център.

Служители на МВР могат да ме спрат на пътя, когато са най-малко двама и в следните случаи:

• ако видимо нарушавам правилата за движение по пътищата;
• ако автомобилът ми е в неизправно състояние или ако разположението на товара, който превозвам, създава опасност за другите участници в движението;
• ако начинът, по който управлявам автомобила си и поведението ми пораждат съмнения за това, че съм преуморен, употребил алкохол или упойващи вещества;
• ако има налични данни или предположения, че съм участвал в пътно транспортно произшествие или в извършване на престъпление;
• и все пак ако полицаят реши да ме спре без видима причина просто ей така, за съжаление  има право.

Изисквания за спиране на МПС

За да бъда правомерно спрян от пътните полицаи те трябва:

1. Да застанат срещу движението върху пътното платно, непосредствено до банкета или бордюра.

2. Да подават сигнал със стоп-палка, възможно е и с ръка, а през нощта да описват полукръг с червена светлина. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

3. Да ми се представят, като се идентифицират с име и звание, към кое структурно звено на МВР принадлежат и какъв е поводът за спирането ми. При съмнение от моя страна са длъжни да покажат полицейските знаци по себе си и служебната си карта.

Ако някой от тези три елемента в началото на процедурата на проверка не са спазени, служителите на КАТ подлежат на дисциплинарна отговорност и се стига до нередовност на процедурата. Тогава може да предявя възражения относно начина, по който са ме спрели в акта или на собствен лист (ако е нужно повече място), като опиша в акта, че прилагам възраженията си на отделен лист. Ако забравя или по някаква друга причина не напиша възраженията си в акта, мога да го сторя в 3-дневен срок пред органа, който го е издал. Последната подобна възможност, която имам е да обжалвам наказателното постановление на КАТ пред съответния районен съд.

Любопитно: Полицаите рядко спират за проверка автомобили на места, където спирането е забранено, като: стеснени участъци на пътя, непосредствено преди или след кръстовище, жп прелез, тунел или други подобни места. Но! Възможно е да ме спрат законосъобразно и на такова място, ако с това не се застрашава безопасността на останалите участници в движението. Това важи и при спиране на магистрала извън специално обозначените места, бензиностанции, паркинги и аварийни ленти.

Проверка от автомобил на КАТ, оборудван със система за видеозаснемане и аудиозапис

От началото на 2015 г. само екип от двама пътни полицаи, със специално оборудван полицейски автомобил, могат да ме спират за проверка. Автомобилът трябва да има обозначителен стикер (“Зона с постоянно видеонаблюдение и аудиозапис). Оборудването му се състои от:

• три камери (две на предното и една на задното стъкло) за наблюдение на зоните, в които се извършва проверка;

• цифрово записващо устройство;

• два безжични микрофона, носени от полицаите, с паник бутон;

• безжичен интернет;

• GPS.

На извършването на проверката се осъществява видеозапис и аудиозапис, като освен в реално време, записаната информация се проверява и при свалянето и от запиващото устройство на автомобила след завръщане в съответната структура на МВР. След това информацията се архивира и съхранява в продължение на 1 месец (с оглед проверка на сигнали за нарушения, ако има такива, в законоустановените за това срокове), след което се унищожава.

Промени в осъществяването на проверка от пътна полиция в сила от 24.06.2015г.

От 24.07.2015 г. е разрешено да бъда спрян на пътя за проверка и от автомобил, които няма посоченото специално оборудване. Особеностите при проверка са следните:

• за да бъда спрян, трябва да извършвам явно нарушение на правилата за движение: преминаване на червен светофар, отнемане на предимство и т.н.;
• служителите са задължени да ми съставят акт за установяване на административно нарушение (тази мярка има за цел да избегне корупционни практики).

Важно! Когато не извършвам нарушение на пътя, за рутинна проверка мога да бъда спрян само от патрул на КАТ, обозначен със стикер, че има система за заснемане и аудиозапис.

За нарушения при прилагане на мерките за контрол на движението по пътищата, например ако бъда спрян от необорудван автомобил без да извършвам нарушение, мога да подам сигнал на откритата линия за противодействие на корупцията в МВР на тел. 02 982 22 22 или чрез електронната форма в секция „Антикорупция“ на сайта на МВР. В сигнала трябва да посоча дата, час и място, обстоятелствата, при които е станало спирането, както и данни за екипа – полицейски номер (изписан на патрулния автомобил), регистрационен номер на автомобила, име или номер на служител/служителите.

Проверка на шофьора на МПС – налични документи, обиск и други

В Закона за движение по пътищата (ЗДвП), в Правилника за прилагането му, както и в Закона за МВР е регламентирана контролната функция на Сектор „КАТ – Пътна полиция” за безопасност и спазване на правилата за движение по пътищата. При проверка на редовността на моите документи, органите на реда са овластени да проверяват само:

1. документи за самоличност;
2. свидетелство за управление на МПС и контролен талон;
3. свидетелство за регистрация на МПС;
4. документ за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”;
5. удостоверителни стикери, залепени на предното стъкло на колата: за преминат технически преглед, за сключена застраховка “Гражданска отговорност”, за платена винетна такса ( ако пътувам извън града).

Има случаи, в които Пътната полиция може да иска извършване на обиск на шофьора или пътниците в автомобила, проверка на лични вещи и на самото превозно средство, при което полицаят е длъжен да състави протокол, подписан от него, от един свидетел и от проверяваното лице. Този вид проверка става само в посочените от закона случаи, а не произволно. Например при наличие на данни, че проверяваното лице е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, или при данни, че носи опасни и забранени за притежание предмети. Този вид проверка не е свързан пряко с правилата за движение по пътищата, затова няма да се поколебая да искам обяснение и правни основания за конкретния повод на обиска, както и задължителното изготвяне на протокол с вписани подробно причините за претърсването. Няма и да позволя на полицаите да надхвърлят необходимите им правомощия като знам, че при личен обиск от лице от противоположния пол, мога да възразя.

Обискът на МПС е нещо различно от обичайните проверки на КАТ от типа: “отвори багажника да видя какво караш” или “я да видим какво возиш на задната седалка”. Той може да се извърши, само когато се издирват веществени доказателства за извършено престъпление или нарушение на обществения ред. Става въпрос за задълбочен, щателен оглед на купето, багажника и други места в автомобила, за които се изисква предварително издадена разрешителна заповед. Обиск на МПС без издадена заповед има само в 2 случая – когато лицето е задържано, или ако има неоспорими доказателства, че укрива предмет, обект на престъпление.

Проверките на Пътна полиция за съдържание на алкохол в кръвта на шофьорите са често явление, което не трябва да се подценява и също съдържа определени права, засягащи проверявания. Установяване на алкохол в кръвта на водача на МПС над 0.5 промила е административно нарушение по ЗДвП, а концентрация над 1.2 промила е престъпление по Наказателния кодекс. Престъпление е и ако карам след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

1. Ако все пак се опитам да оспоря отчетеното количество промили алкохол в кръвта ми и се съмнявам в изправността на уреда за измерване на алкохол в дъха, мога да поискам от полицаите да ми покажат знаците върху него, които са задължителни и отчитат годишния преглед и редовността на апарата или да погледна знаците на удостоверението, придружаващи апарата за измерване.

2. Ако проверката на апарата не ме задоволява и искам да оспоря отчетения от него резултат, полицаят освен акт за нарушение може да ми издаде талон за медицинско изследване и да ми го връчи срещу подпис. Полицаят отбелязва в него лечебното заведение, в което следва да се яви лицето и срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно заведение, и до 120 минути – в останалите случаи.

3. Мое право е да поискам да ми се даде нов накрайник за дрегера и дори да си го поставя лично.

При съмнения в изправноста на уреда за измерване на скоростта на МПС, може да поискам неговия идентификационнен номер и представяне на самото устройство за експертиза, като посоча тези данни и възражения в издадения ми акт за административно нарушение.

Мога да бъда проверен и за наличието на аптечка, пожарогасител, обезопасителен триъгълник и светлоотразителна жилетка.

Съставяне на акт за административно нарушение

В него се вписват моите лични данни, дата и място на извършване на нарушението, както и описанието и причините за възникването му и други (образец на акт). Важното в случая е да прочета внимателно съдържанието му и при открита нередност да впиша своите възражения в съответната графа. Силно препоръчително е като запиша каквото съм решил да сложа едно голямо „Z” на останалите свободни места за писане, за да не може да се добавя нищо след това. Ако на момента не успея да се възползвам от правото си на възражение, може в 3-дневен срок от подписване на акта да представя писмени възражения до дирекция „Пътна полиция” към която принадлежи служителят, който ми го е издал.

При съставянето на акт за констатирано нарушение, служителите имат право да задържат моя контролен талон, а аз да получа копие от акта, което да пазя и показвам при последваща проверка от органите на реда, докато си получа талона обратно.

Шофьорската ми книжка не може да бъде иззета при обикновена процедура за проверка, с изключение на случаи, в които съм с алкохол над 0.5 промила в кръвта. Задължително е наличието на заповед за това, издадена от оправомощен ръководител на МВР, която да ми бъде връчена. Изземване става и в случай, че съм бил наказан с лишаване от право да управлявам МПС и е влязло в сила наказателно постановление или присъда за това.

Автори: Рени Христова и Христо Красимиров Георгиев, Актуализира: Пенка Попова

Източник: pravatami.org

Материалът Разпространи! Правата Ви при проверка на КАТ не са малко! Всеки българин трябва да ги знае! Вижте ги и вие е публикуван за пръв път на Опознай България.