Аз докато вият сирените обикновено изпитвам позорното чувство на завист! Да, аз завиждам на целия български народ и на всеки българин поотделно, сподели чужденецът

ПОКЛОН!
„2-ри юни е Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Този ден се чества на тази дата, въпреки че фактическата дата на смърт на Христо Ботев е 1 юни…

Много силно писмо на англичанин по повод случващото се у нас на 2 юни започна стремглаво да се споделя във фейсбук.
„Вдъхновяващо писмо – дано този живеещ у нас англичанин е прав. Иначе, действителността е многолика.
Днес, когато спряха сирените, децата в съседния училищен двор започнаха да ги имитират. Което показва, че не са добре запознати със смисъла на тяхното включване точно в 12:00 часа на 2 юни.
Има съвременна теория и практика, че в училище не бива да се преподават ценности – за да се уважи ценностния плурализъм. Мисля, че в училище, както и вкъщи е най-важно да се преподават ценности.
Гражданин без ценности не се създава”, написа по този повод политологът Огнян Минчев. Той сподели статус на Георги Бобев, който е публикувал въпросното писмо на англичанин.

*******

Когато завият сирените през погледа на чужденец

Точно днес, в деня, когато почитаме паметта на един от най-големите български герои Христо Ботев, ще ви споделим едно писмо на англичанин.
В него той изразява изумлението си от българската нация в деня на падналите в името на Свободата.
Споделяме писмото минути след сирените, огласили цяла България, защото се надяваме,вярваме, че именно то ще ви вдъхне онази гордост, която ни принадлежи по право, само защото сме поели първия си дъх на нашата райска земя – ГОРДОСТТА, че сме българи.

Ето какво гласи то (публикуваме го без редакторска намеса):

„Здравей, приятелю!
Отдавна ме молиш да ти разкажа за България.
Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата… ужасно се изплаших. “Война” – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище… И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка… Стана неестествено тихо… Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш… такава тишина… Само воят на сирените!

След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за “свободата на отечеството”… Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска… В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа… Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност…

От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира… Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща.

Но тези три минути се проектират от година в година…

2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща.
Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца…
Аз в тези три минути… обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно.“

Материалът Писмото на англичанин за 2 юни взриви мрежата: Потрес! Война! Ето какво чух и видях в София днес! е публикуван за пръв път на Опознай България.

🙂 🙂 🙂

Бай-Ганьо, англичанинът, французинът и германецът ги хванали канибалите и им казали, че ще ги изядат, ако за 3 мин не успеят да направят 3 неща:
1. Да си напишат автобиографията.
2. Да си вържат на краката Гръцки сандали /с много връзки/
3. Да задоволят с*ксуално една туземка.
Излезли след 3 мин четиримата. Англичанинът си написал само биографията – човек с дълго и прочуто родословно дърво. Французинът, като човек на живота, се насладил на туземката. Германецът, като човек на практиката – си вързал сандалите.
А Бай Ганьо ли? Той се оказал истински шампион: скъсал от с*кс туземката…, докато я оправял – на гърба й си написал автобиографията, а тя докато стенела от поредния оргазъм – му връзвала сандалите!!! Познайте кого изяли и кого пуснали…

🙂 🙂 🙂

Бай Ганьо, турчин и германец отишли на кръчма и яли боб. Припърдяло им се.
– Азз се казвам Юсуфффффффффф… – казал турчинът.
– Аз се казвам Хансссссссссссссссссссссссс… – казал германецът.
– Аз се казвам Григорррррррррррррррррр… И имам 1 моторррррррррррррррррр… Имам един дворрррррррррр… И в тоя дворррррррррррр… с моя моторррррррррррр… правя РРРРРРРРРРРР… РРРРРРРРР…

🙂 🙂 🙂

В купето на луксозен влак пътуват англичанин, французин и наш Бай Ганьо. По едно време англичанинът, загледан през прозореца, казва:
– Моята Джоузефин е толкова изящна и грациозна, че ми напомня на английска хрътка.
След половин час се обажда французинът и нежно казва:
– Моята Жаклин е толкова пухкава, нежна и мила, че ми прилича на френска булонка.
Ганьо седял, въртял се и накрая, излизайки от купето, за да запали цигара, се обърнал към двамата господа и заявил:
– Абе и моята Мара е една к*чка, ама баш каква порода е, не зная!

Материалът [ТОЗИ ВИЦ КЪСА ОТ СМЯХ] Отива един американец в градината на бай Ганьо. Българинът решава да се похвали с доматите и … е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ето какво пише той:
„Нагъл англичанин опита силен български ритник! Който е ходил на пазар в Пловдив, има представа за най-представителния – Четвъртък пазар. Обикновено в подстъпите към лъскавите сергии седят баби, дошли от близките селца: с десетина яйчица, три-четири китки магданоз, няколко връзки лук, пет шест домата биволско сърце… да изкарат някое друго левче. Винаги съм ги уважавал и купувал от тях.

Но днес това, което видях, ме изпълни с гняв и с възхищение. Гняв, защото минава един скоклест, двуметров дънков англичанин и една от бабите го кани да си купи домати. Кретенът се обърна и показа на клетата старица среден пръст и взе да бълва нещо на английски. Наоколо онемяхме, но на секундата един младок скочи и заби в клющавия задник на поданика на Обединеното кралство такъв шут, че бобеницата направо се прегъна! Наглецът взе да крещи: полиция, полиция… Младокът повтори номера с шута, а наоколо хората го наградиха с аплодисменти! За такива – заслужен, як български шут! Може и на други места, не само в задника!”

Материалът Англичанин опита да се изгаври с възрастна баба на пазар в Пловдив, но получи един заслужен… е публикуван за пръв път на Опознай България.