Когато се говори за български просперитет, предприемчивост, родолюбиви, непримирими, незабравими и легендарни българи, допринесли за Свободата на България, то неизменно се свързва с Копривщица!

Там където Васил Левски през 1870 г. основава първия таен революционен комитет, там където 6 години по-късно пуква първата пушка, възвестила началото на епичното Априлско въстание, там където Тодор Каблешков написва прочутото „кърваво писмо“, с което съобщава за началото на въстанието, там, където Бенковски създава прочутата „Хвърковата чета“, там където всеки камък, по който стъпваме носи спомена за горди и славни българи, дали живота си за великата кауза да видят родината си свободна, оставяйки името си безсмъртно в историята и костите си за поклон на идните поколения.

Това е и мястото, където работи и твори Л. Каравелов – един от вдъхновителите на борбата за освобождение на подтискания и страдал 5 века български народ. Жителите на Копривщица са били известни като трудолюбиви и находчиви, но преди всичко родолюбиви и сплотени, което е позволило да спечелят уважението на местната турска власт и така да запазят редица привилегии, позволили да изградят едно богато и преуспяващо селище, всеки път възстановявано след набезите на кърджалиите в началото на 18-ти век.

Запазвайки тези си качества, копривщенци съхраняват и до днес възрожденския облик на града, превръщайки го селище на международния туризъм. Като пример за българска възрожденска архитектура може да разгледате къщите-музеи на: Ослековата къща, Лютовата къща, музей „Тодор Каблешков”, музей „Димчо Дебелянов”, музей „Георги Бенковски”, музей „Любен Каравелов”.

„Мостът на Първата пушка“ (Калъчевият мост) в Копривщица – мястото, където избухва Априлското въстание,  снимка: Diana Vyagova‎

Как е възникнало обаче селището? Според една от легендите Копривщица е основана от „болярката от Рила”, която се заселила в местността с добитъка си и издействала от османския султан да я обяви за господарка на Копривщица. Той й дал ферман, според който селото се ползвало с големи привилегии. В него султанът назовал Копривщица „Женска поляна” – така по-късно османците наричали Копривщица. Друга легенда относно първите жители е свързана със старобългарския родови произход и заселването със скотовъдци и животновъди. Несъмнено за създаване на китното селище са допринесли и природните дадености – долина, разположена в полите на невисока планина, спокойна река, вековни букови, борови и елхови гори, тучни пасища, кръстопътното положение и благоприятен климат /мека зима и прохладно лято/.

Сега градът живее своя живот – добре развитото животновъдство, представено със стада от порядъка на 600 овце и локалното земеделие се изцяло покрити от хотелиерството и туристическите атракции.

Несъмнено, една от атракциите е в местността „Войводенец“, където, на всеки 5 години, се провежда Национален събор за автентичен фолклор (народни песни, танци и обичаи), в който участват до 20 000 изпълнители от читалищата от всички фолклорни области на страната, и с участието на славянски комитети от цял свят.

Градът с неговите околности е естествен резерват, където все още могат да бъдат срещнати защитените от закона белоглав орел и черен щъркел.

През 1971 г. Копривщица получава статут на архитектурен и исторически резерват, а от 1978 г.  е обявена за национален архитектурен резерват. С тези си статути градът безспорно се е утвърдил како желана туристическа дестинация със световно значение.

Материалът ВИЖТЕ защо градчета като Копривщица са лицето на България, а и надеждата за бъдещето ни! Архитектурно-исторически резерват град Копривщица! (СНИМКИ и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.