Ето какво сподели тя във Фейсбук:

Подадох жалба в Първо РПУ и ще видим… Полицаят каза, че багажните клетки се отварят много лесно! Сигурна съм, че нищо няма да стане, в полицията хич не им се искаше да подавам жалба! Ще пия една студена вода….“, допълва жената.

В коментарите много хора пишат, че в Кауфланд обслужването е на добро ниво.

„Не мога да се оплача от служителите и организацията в Кауфланд на Македония !
Няколко пъти ми се е налагало да се връщам за забравена покупка и с камерите на касите и на безкасовото обслужване са ми връщали стоката!“

Други, обаче смятат, че клетките не са добро решение:

„Отдавна трябваше да бъдат премахнати всякакви Клетки, кутийки и подобни.
Има охрани има и камери, напълно достатъчни са.“
„Там са счупени, а в другите вериги липсват ключовете от клетките, което пък от своя страна навежда на мисълта, че Ганьо чупи и краде.“
„Ако кодът ви е бил 1234 нормално“

„Търсете управител, да видят записите от камерите…
Все ще се намери кой е крадецът“

Материалът Жена напазарува в Кауфланд, след което бе попарена от ужасна новина и пропищя е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Случаят е следният: на 06.08 пътувах за София в 17,00 ч. с автобус на „Карат С“, с номер С В5168 НС. При качването ми шофьорът ме попита къде ще слизам в София, отговорих, че на Централна автогара и поставих багажа си според неговите указания в левия багажник. Слизащите на „Интер експо център“ бяха насочвани да оставят багажа си в десния багажник.

По време на пътуването мой близък ми се обади, че ще ме посрещне на „Интер експо център“. При пристигането на това място обаче шофьорът категорично и доста грубо отказа да ми отвори багажника с аргумента: „Аз колко пъти ви питах кой къде ще слиза!“.

Опитах да го убедя, като обясних, че ще му коства не повече от минута, освен това автобусът е в локално платно, не пречим на движението и т.н. На репликата ми, че аз съм клиент, който си плаща и има право да избере къде да слезе, реакцията беше: „Слизайте където искате, багажът остава в автобуса!“. Оказах се заложник на багажа си и по-точно на преценката и настроението на шофьора. Сякаш аз самата бях безсловесен и безволев предмет, който трябва да бъде доставен от точка А до точка В.

Със същата молба чакаше и един млад мъж, но той дори не се опита да спори с шофьора. При тази ситуация аз се почувствах безкрайно унизена, освен това се наложи моят близък да кара в най-големия трафик до Централна автогара, за да ме вземе.

Освен крайно неприятното преживяване случаят повдига въпроса какви са правата на редовния пътник и клиент на „Карат С“ и има ли някой право да определя действията му в рамките на регламентираната услуга. Ако фирмата има някакви специални изисквания, те трябва да бъдат ясно оповестени и едва тогава да се изисква спазването им!

Разбирам, че разпределянето на багажа улеснява шофьора (не възразявам срещу това), но това не му дава право да решава кой къде ще слиза! За мен този случай е проява на недопустимо самоуправство, накърняващо правата на пътника и човешкото му достойнство.

С уважение и най-добри пожелания: Ж. Атанасова“

Материалът Пътничка: Почувствах се безкрайно унизена! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Някога почивките не бяха бленуван мираж, нито дълго планувано събитие. Не се правеха резервации за лятото още през зимата. Нямаше олинклузив и такива лиготии като море за един уикенд.

Когато нашите вземеха отпуска, товарехме багажника на москвича, събирахме почти цялата покъщнина – тенджери, тигани, легени, сякаш се готвехме за война. Безкрайните приготовления не минаваха без разправи и даже скандали за купищата куфари и торби, с които майка ми товареше багажника. Взимахме няколко торбички за повръщане по пътя и потегляхме. Който нямаше кола, хващаше нощния влак до Бургас. На морето оставахме поне 15 дена. А не като сега, когато едвам измолваме седмица отпуска, пък и нямаме пари да си позволим по-дълга ваканция.

Навремето нямаше всевъзможни ресторанти и пицарии. Мажехме филиите на плажа, пиехме лимонада и се надявахме за вечеря да няма зелен боб и кисело мляко в столовата на почивната станция.

Не можеше да влизаме в морето преди 10 часа и едва дочаквахме този момент. Но беше абсурд да се опълчим на родителите. Още по-мъчително беше нареждането да спим следобед поне час и чак след това да ходим пак на плаж. Сформирахме си банди с другите деца и вечер се отдавахме на игри и всевъзможни бели, докато възрастните гледаха „Шатовалон”. Не се разминаваше без някой и друг шамар.

Нашите нямаха пари за ресторанти, бяхме сравнително бедни, но ваканцията на морето беше весела, шумна и всички бяхме щастливи.

Източник: Ретро

Материалът Когато нямаше олинклузив и ядяхме филии на плажа е публикуван за пръв път на Опознай България.