Изумително домашно средство за високо кръвно отървало 82-годишния бай Добри от Костенец от проблема с хипертонията преди четири години. Признава, че знаел рецептата отдавна – още от баща си, но никога не я бил изпробвал, тъй като не вярвал на природни илачи и „бабини деветини“.

„Лекарствата станаха много скъпи, а с моята пенсия на никъде.
То не бяха хапчета само за кръвно, ами и за сърце, за стави – цялата ми пенсия отиваше там. Сега поне хапове за кръвно не купувам, а се поддържам с това лекарство – хем е евтино, хем полезно. Давам на всеки, дето има ядове с кръвното и вече половин село е като ново“, разказва бай Добри.

Лекарството за високо кръвно на бай Добри го отървало от хапчетата

Неговото домашно лекарство за високо кръвно не е познато на много хора, но се оказало супер ефикасно. То отлично действа за разреждането на кръвта, а оттам и за бързото оправяне на кръвното налягане. Защото отдавна се знае, че високото кръвно налягане или така наречената хипертония, която е страшно опасна, ако не се лекува навреме, е свързана с гъстата кръв и води дори до страшните инфаркт или инсулт.

Рецептата на бай Добри за този лек за високо кръвно помага и на работата на сърцето, а освен това има и изявени свойства за повишение на имунната система и подобряване на дейността на черния дроб. Точните указания за направата на лекарството са следните:

Взимат се пет чаени лъжички с борови иглички, две лъжици кори от обикновен лук и две лъжици плодове от шипка. Това е всичко, което е необходимо.
Всички тези съставки се поставят заедно в литър вода – студена и се слагат на котлона, докато водата заври. След като заври, изключете котлона, но оставете сместа да поври за още около десетина минути. После оставете да поизстине и я прецедете.

„Пийте това количество два дни, без значение дали сутрин, на обяд или вечерта. Аз не ползвам такива точни схеми като модерните. Пия от лекарството, когато съм жаден – по една малка чашка. Гледам обаче да е все преди ядене, така действа по-добре. Като ми свърши отварата, си я правя отново и пак два дни пия“, обяснява бай Добри.
Курсът на лечение с това домашно лекарство за високо кръвно е четири месеца като после се прави почивка и се започва отново само за профилактика, тъй като от хипертонията вече нямало и следа.

Материалът Бай Добри сподели лекарство за високо кръвно от дедите си, а рецептата се прочу и в околните села е публикуван за пръв път на Опознай България.

Красивото родопското градче Ракитово се гордее с най-възрастният си жител. Той е 97-годишният Христо Димов-Сръбчето, на когото само веднъж му се е налагало да опре до услугите на лекар. Причината била кръвотечение от носа. Притежава стабилно здраве, ходи изправен като войник, работи по двора, миналата година сам поставил тротоара пред къщата си. Убеден е, че работата го държи почти цял век.

Това сподели кандидат-столетникът при среща с младежи от Възпитателното училище в града. Поучителният разговор е уреден по идея на учителката им по биология Галя Димова, а момчетата са посрещнати с типичното родопско гостоприемство в дома на Христо, където живее със сина си Георги и снаха си Венета.

Единствената среща на достолепния човек с родното здравеопазване бил преди десетина години. Кръв внезапно текнала от носа му и вкъщи не могли да я спрат. След като и фелдшерът не успял, го завели в болницата във Велинград, вече пребледнял и на път да колабира от кръвозагубата. Било през нощта и в неделен ден. Заварили само медицинска сестра, а тя, като го видяла, че е човек на години, безгрижно казала да изчакат до сутринта. Снаха му обаче не издържала – викнала, хванала сестрата за яката и я заплашила, че изпусне ли свекър й, ще върви с него на Оня свят. Тогава медицинската работничка се стреснала и повикала лекар. След като спрял течението, докторът обяснил, че е било въпрос на минути човекът да умре – имал спукан важен кръвоносен съд.

Дядо Христо изненада гостенчетата си и със завидна памет, пазеща десетилетия наред събития с точни дати, исторически факти и имена. Той е роден на 28 февруари 1920 г. Разказа, че баща му е участник в Балканската война, мобилизиран с още много ракитовци през 1912-та, а оцелелите се завърнали през 1918-та. Две години по-късно се сдобил с първородния си син.

Христо никога не е пушил и смята, че това е много лош навик. На 21-годишна възраст за пръв път опитал вино – само една лъжица. За сметка на това от дете досега не е спирал да се движи. Игрите им били такива. На челик, в която, за да победиш, трябва да си ловък, силен и бърз да догониш пръчката, на гоненица. Зимите в младините му не били леки. В дълбоките преспи като тазгодишните мъжът в семейството впрягал волската кола, за да докара едно буково дърво в двора. На който му е студено, сам си сече парчета и си пали печката. Като свърши дънерът, се тръгва за друг.

Христо и близките му се трудели на нивите си с царевица, картофи, фасул, тикви. От животните си добивали мляко, сирене, кашкавал, масло. Нямали хладилници и фризери, нито буркани. През лятото варели месотона саздърма или го правери на пастърма, засипано обилно със сол в дървени сандъци. През зимата го заравяли в снега.
На младини си изкарвал прехраната като каруцар. С колеги през 1941 година дори основали Коларо-железарска кооперация. Волските коли тогава се търсели и работата потръгнала. Всички части – главини, спици, табани – Христо дялал само с тесла от орехово дърво. Доста по-късно се сдобил със струг, задвижван от педал – тогава нямало ток. А Ракитово станало град през 1969-та.

Димов е бил на фронта през войните. Като най-жестоки помни битките при Стражин и Страцин в Сърбия. Не обича да си спомня за това. Казва само, че войната е лошо нещо. Ако не стреляш, теб ще те убият. Такова нещо не се забравя.

Годините били мизерни, затова след войните Христо станал миньор в урановите рудници в Барутин. Работел на 40-50 метра под земята. Копаел дупки с пневматичен пистолет, в които слагали експлозиви и ги взривявали. Често ставали срутвания. От въздействието на урана се предпазвали само с кисело мляко. Много от колегите му загинали или починали от силикоза. Когато на 45-годишна възраст Димов можел да се пенсионира, променили закона. Мнозина плачели и напускали, но той останал до 1971-ва и след 8 години стаж при урана му дали пенсия.

И тогава не спрял. Хванал се на работа по поддръжката в базата на Българския морски флот в Цигов чарк. Оттам го харесали и го поканили да се труди на кораб. Направил един тримесечен курс до Норвегия, Англия, Холандия. Купил чудесни подаръци за дома, само не успял да донесе „червено куфарче, дето създава ток“ (агрегат), за което много съжалявал в по-късните години с режим на електричеството.

На младите хора Христо пожелава да са здрави и да залягат над учебниците, за да им е по-лесен животът. И да не спират да се трудят – работата крепи човека, убеден е 97-годишният кандидат-столетник. /dariknews.bg

Материалът 97-годишния бай Христо разказа тайната си и защо е ходил само един път на лекар е публикуван за пръв път на Опознай България.