Искам да споделя преживяванията си от един еднодневен излет.

Източник: poblizo

Празнувах рождения си ден с приятели в Куманите, китно малко селце в Тревненския Балкан до Царева ливада. На следващия ден искахме да направим кратък, не много изморителен поход. Собственикът на вилата ни предложи да ни заведе до едно интересно място.

Тръгнахме през гората по пътека на места доста обрасла, с много следи от диви прасета през сенчеста гора. След около час приятна разходка стигнахме до гробище, обрасло с бръшлян, където явно през последните години никой не беше погребван.

Полегналите надгробни плочи едва се показваха изпод гъстата растителност, но имената все-още личаха. Малко след това стигнахме до място, което ми е трудно да опиша. Село с поне 20 – 30 къщи изцяло изоставено.

Растителността напълно е завзела дворовете и вече упорито настъпва към къщите. Бръшлянът и дивата лоза почти са влезли в някои от тях. Обиколихме къщите една по една, влязохме почти във всяка от тях.

Представете си дворове през които с усилие намирахме път през храстите, къщи в синьо, бяло, розово, жълто, които едва се виждат, навсякъде цъфнали цветя, храсти и дървета.

Вратите отворени или увиснали. Стълбите и праговете прогнили. Кирпичените стени обрасли с бръшлян, а някои с дупки. Прозорци, които все-още имат стъкла, но зеят като избодени очи.

А вътре е останала покъщнина: легла, покривки, дрехи увиснали накриво на закачалки, посуда, някои селскостопански пособия, скъсани некролози по вратите, дори украшения по рафтовете.

Във всяка къща има огнище наричано оджак. Започнахме да си представяме какъв ли живот е кипял доскоро. Как цели семейства са се събирали около масата вечер. Навсякъде са ехтели глъчка и смях. А сега е пусто, тъжно и самотно, но някак си романтично и красиво.

Имах чувството че всички жители са напуснали селото бягайки от нещо /май съм гледала много филми/. После седнахме до една чешма над селото и дълго съзерцавахме криещите се в гъсталаците къщички и мълчахме. Слушахме тишината…

А вечерта дълго коментирахме видяното и си съчинявахме различни истории. От тогава често си мисля за това място и колко ли още подобни села има в България.

Това безименно „изгубено” село би било интересно за хора с богато въображение, приключенски дух и поне малко авантюристи. То не е туристически обект, но собствениците на двете къщи за гости в с.Куманите, а може би и в Царева ливада с удоволствие ще ви заведат.

Мисля, че си струва да прекарате един ден в малко по-различен туризъм. Не зная дали да го нарека селски, планински или вече исторически.

Автор: Милена Симеонова
Снимки: Милена Симеонова

Материалът Изгубеното село – романтика, тъга, самота е публикуван за пръв път на Опознай България.

Без ток, без вода и високо в планината, близо до Троян – тази баба е истинския пример за оцеляване в тежки услови, а не измислени кинопродукции с нафукани палячовци, които ядат жаби. До къде я докарахме, българи? Народе?!

С по-малко от $70 и по-малко от 60 euro на месец живее тази баба, която е работила цял живот за държавата !!! За да може наглите и крадливи другари и техните наследници (които продължават диктатурата) да живеят в охолство и изобилие. Плюскайте прасета, защото тук бе вашия рай. Тези работливи, измъчени хорица живяха като отшелници в своята Родина, те изпълниха своята мисия и имат прекрасна душа и богатство, което не се брои в пари. Споделяйте видеото с вашите приятели в чужбина – да знаят за ГЕНОЦИДА, на който е подлаган българския народ последните десетилетия.

Видео: bTV

Материалът Бабата, която живее сама в троянско село със 115 лв. пенсия! Позор, г-да управници! Гнус ме е от вас! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.