Изворите са съсредоточени на две места, отстоящи на около километър едно от друго. Първата група – Горни (Градски) бани, е разположена по долината на буйната и пенлива Канина. А втората – Селските бани, е на километър североизточно от село Огняново. Легендата разказва, че изворът е открит в древността от красива девойка. По-късно жителите на близкия римски град Никополис ад Нестум го каптират и построяват баня. След идването на османлиите тя вече не можела да задоволява нуждите на населението. Затова построили и турска баня, съществуваща и сега. Минералната вода тук е бистра, без миризма и приятна за пиене. Температурата е между 39 и 43 градуса. В региона има общо 24 хидротермални извора с общ дебит 102 л/сек.

Добре известни са лековитите им качества. Местните хора се хвалят, че още от римско време с нея тук са церили повече от 100 болести – хронични, бъбречни и гинекологични заболявания, проблеми на опорно-двигателния апарат, възпаления на периферната нервна система. Водата успокоява болките при ревматизъм и невралгия, помага при камъни в жлъчния мехур и бъбреците.

Условията за отдих и лечение на Огняновските минерални бани са много добри. Курортът разполага с модерни хотели, открити и закрити плувни басейни, предлага съвременни здравни процедури, включително СПА и специални масажи с билки и мед. И всичко това в съчетание с прекрасна природа, чист въздух и благоприятен преходносредиземноморски климат.

Освен с личен превоз можете да посетите Огняновските минерални извори и с автобус от Гоце Делчев – почти на всеки 2 часа през деня. Слизате на спирката в началото на селото, точно след моста на Канина. Вместо към Огняново обаче тръгвате вдясно по асфалтовия път срещу течението на реката. Отдясно ви впечатлява обширна водна площ – това е гребната база за туристи. Вляво пък са няколко нови модерни хотелчета, тоест можете да избирате. След 5-6 минути сте пред комплекса “Петрелийски”, разположен на двата бряга на реката. Погледнати отстрани, сградите сякаш са залепени за стръмните скалисти родопски склонове, обрасли с дървета и храсти и снишаващи се към близката котловина. Два открити и един закрит басейн с минерална вода, масажи с шоколад и мед, ароматерапия и чудесен изглед към Канина.

Наблизо е вила “Рай”, там минералната вода също дарява здраве. Продължавате по асфалтовия път и след 5-6 минути сте в най-представителния хотелски комплекс в района – “Терма вита – профилакториум Огняново”. Някои заслужено го наричат “перлата на Огняновските минерални извори” – тук басейните са пет (единият е с олимпийски размери) и работят целогодишно.

В съседство с комплекса се намира “Мирото”, където горещата минерална вода се събира в малък басейн на открито, предпочитан от по-възрастните посетители. След него, на левия бряг на реката, пък е големият открит плувен басейн с олимпийски размери, привличащ повече младите хора. Той е част от комплекса “Минерални извори”.

Минавате по висящ мост над реката и се прехвърляте на десния бряг. Само след 3-4 минути сте на автобусната спирка. Точно тук в далечното минало е поставено началото на балнеолечението в Огняновските минерални извори. На това място е и т.нар. общинска баня, а в непосредствена близост до нея са хотелите “Елис” и “Бохема”. Сравнително нов и твърде модерен е комплексът “Делта”, където освен всички останали процедури можете да пробвате и хидромасажна вана с листа от рози и етерични масла.

Посетителите на Огняновските минерални извори имат възможност да посетят за един ден недалечните оттук архитектурно-исторически резервати – селата Лещен и Ковачевица. Съвсем наблизо пък са останките от римския град Никополис ад Нестум край село Гърмен – през топлите месеци дотам се движи и туристическо влакче. Добър вариант за отдих е и еднодневна екскурзия до забележителностите на Северна Гърция и плажовете на Бяло море в района на град Кавала. Но дори и да не прекрачите границата, Огняновските минерални извори ще ви заредят с нова енергия и спомени от примамливата природа на най-западната част на Родопите.

Източник: Труд

Материалът Огняновските минерални бани – лечебна вода и красива природа е публикуван за пръв път на Опознай България.