От прокуратурата в Бургас отговориха за бТВ, че няма медицински специалисти, които да извършат експертизата, алармира plovdiv24.bg.

„Има много несъответствия в самата аутопсия, значи на едното място пише, че детето е живяло 4 часа и 50 минути, на другото място по-надолу пише, че детето е мъртво родено“, споделя майката на новороденото Нина Мандраджиева.

Аналогична трагедия преживява Георги Веселинов в друга бургаска болница, но преди 7 години.

„Роди ни се прекрасно дете, което проплакало нормално, впоследствие казваха, че детето е болно и че дробчетата му не са се развили“, разкрива той.

От болницата убеждават родителите за служебно погребение и нито майката, нито бащата виждат мъртвото бебе.

По думите на Георги детето им не е било болно от нито една от посочените в аутопсията болести. Той събира кураж след случая с Нина и също сезира прокуратурата, а мистериите не свършват до тук.

Неонатологът и при двете раждания е един и същи човек – д-р Стиляна Томова. Тя е напуснала частната болница, която вече е с нов собственик.

Бургаската прокуратура е удължила разследването.

Материалът Как новородени бебета изчезват безследно от българска болница е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Родена съм в лето Господне 1910-то, на тринайсти януари в село Голям Дервент. Дядо, чичо и тате построили на тамошния мегдан голяма къща. Ама кога пламнала Балканската война, подпалила и нашта черга. Друго било времето, болно. Глави хвърчели и земята с кръв се напоила. Турците изгорили къщата ни, а мнозина от рода ми зверски затрили. Тригодишна съм била тогаз. За да се спасят от зловещото, мамини тръгнали да бягат към България, дето живеела вече свободата. Мама бягала с бате и мене от башибозуците. Видяла, че ни настигат и ни притиснала до сърце си. Сетне хвърлила бохчата, дето носела, надробила хляб, та ме нахранила и ме скрила в хралупата на старо дърво. Орех било – на мъдреците дървото.

Молила се Богу да оцелея и кога отмине страшното, да се върне да ме вземе.

Три дена съм прекарала в тая хралупа, но съм се спасила – как не съм плакала и що не съм издала и звук, един Господ знае. Аз си мисля, че от страх ще да е било, а може и ангел спасител да съм имала. И мамини се отървали ведно с още неколцина в гъстите гори и високите папрати. Боси и без нищо били, с душа между небето и земята. Ала кого застигнали турците, подложили на сеч. Не гледали ни деца, ни старци – двеста дребни дечица намерили смъртта си по пътища и къщя. Под ятагана минали всички.

Котката, като да разбираше всяка дума, жално измърка и остави кълбото. Загледа се в старческите очи и видя сълзите, предизвикани от страшния спомен. Матена продължи:

– Мама плакала много и чак на четвъртия ден ме открила. Сетне сме се заселили тука, в Ламбух. Първом сме изкарали две зими в една стая няколко души, де. Без прозорци…студ, теснотия, но нали сме оживели, на всичкото му се намерил колая. Помня тате самичък гради къща. Бързахме да се нанесем в нея. Малка беше, ама много ѝ се радвахме. Но мама, щом привършеше работа, сядаше на прага и пееше, жалеше от душа за Тракия. Искаш ли да ти изпея една от тия, мамините, Момеро? Оная тъжната, от Гюмюрджина.

Столетницата притури съчки на огъня и запя. Момера се отпусна край печката и притвори очи. А гласът на стопанката ѝ се изви и изпълни цялата къща. Не беше глас на старица, а на девойче, цъфнало в своята младост.

– Чемберлику вратику,
пувила са вратика,
на два ми двора широки,
хем широки, високи.
Не е билу вратика,
най е билу деойка.
Деойка коня пасала.
Деня ги е пасала,
ноще ги е спинала.
Със увчере ходила,
със кехая думала:

– Кехайо льо, либе ле,
куга ще са земиме?
– Чемберлику вратику,
да са земим, земиме
пу Велиден, Гьоргьовден,
със пряснуту сирене,
със младуту ягънче.

– Тлееше Тракия, жените в шарени люлки люлееха млада България, но в кървав мях им спеше надеждата. И нямаше забрава, нито прошка! Никога не се завърнахме по родните места. Мама сънуваше къщата и плачеше за всеки поруган и запален дом, за всяка обезчестена жена, за всяко убито детенце. Казваше ми, че още усеща мирис на изгоряло и на кръв. У дома често дохождаше леля Митра. Говореха с мама и затулваха очите си. Митра носеше черен чембер. Чувала съм я да казва, че тръгнала да бяга със седем деца, кога ударила камбаната да обади за наближаващото зло. Големите бакъри нахвърляла в запустял, сух кладенец. В ризата на най-малкото си дете зашила малко пари. Пък нанизите с алтъни закопала в двора до сухия кладенец. Мислела ще се върне назаде, но не би. По пътя турците бастисали мъжа ѝ , брат ѝ и пет от рожбите ѝ . Само двете най- малки спасила – Йордана и Петра. С тях играех като дете. Идеше още една черна кърпа – Нуша. И тя беше тръгнала да бяга с пеленаче. Нямала време багаж да стяга. Взела бакърче, стомна и малко хляб. Малкото не издържало дългия път. Заспало навеки в ръцете ѝ.

Из “ Писано с огън“, Ивелина Радионова

Материалът Да ти кажа пак за Тракия, а, Момеро? – попита старицата, взе преждата и куките, подхвърли кълбо към животинката и почна да разказва. е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ученици ще украсяват залата за изписване на бебета в УМБАЛ „Медика“ в Русе. Привилегията се пада на възпитаниците на Професионалната гимназия по строителство и архитектура, които участваха в конкурса, обявен от лечебното заведение, Победителят бе обявен на големия празник Благовещение, а творбата му ще бъде готова до два месеца, съобщава rusemedia.com.

Общо 9 ученици от 11 и 12 клас участваха в конкурса на тема „Новият живот в аристократичния град“. „Това е наша отдавнашна мечта, още от създаването на структурата – да имаме уникално място, където да можем да предаваме новородените деца на техните близки и да създадем едни незабравими спомени на фона на една красива картина с препратка към нашия роден град“, сподели началникът на отделението по неонатология д-р Татяна Итова. Мениджърът на болницата Алис Муртезова сподели, че екипът си пожелава всеки ден да може да съобщава блага вест на бъдещите майки.

Победител в конкурса стана дванайсетокласникът Сонер Хакъ, който, макар и далтонист, е направил цветен и стилен проект. „За мен това беше предизвикателство, тъй като работя само графика /тъй като е далтонист – б.а./, исках да пробвам нещо по-цветно, с различни орнаменти. Има много дълбока символика между любовта с майката и детето, исках да включа нашата много хубава архитектура, също исках да свържа и Дунава“, сподели победителят.

Преподавателят Ясен Тодоров обясни концепцията на проекта, чиято цялостна композиция е стилизирано оформена като лодка, плуваща по река Дунав. Лодката е символ на Сексагинта Приста, старото име на града, а акцент са образите на майка и детето й. „Профилите на майката и на детето са изпълнени в архитектурни елементи, като неслучайно на мястото на очите се намират часовници, което всъщност е времето. Малкото време, което имаме на земята, и най-истинското, което е любовта между майка и дете“, каза Ясен Тодоров.

Творбите в конкурса бяха оценявани от жури в състав доц. д-р Кирил Панайотов – управител на Лечебни заведения „Медика“, д-р Татяна Итова – началник на отделение по Неонатология, и доц. д-р Елисавета Вълчева – началник на отделение по Образна диагностика и ценител на изкуството.

Учениците започват работа по стенописа следващата седмица. Той трябва да е готов през до края на май.

Материалът Блага вест! Ученици от Русе украсяват със стенопис болница с мотиви на майчината любов и миналото на града е публикуван за пръв път на Опознай България.

Преди броени дни в болница „Надежда“ се е родило момченце, което е получило шанс за живот благодарение на операция по разделяне от своя паразитен близнак, съобщи Би Ти Ви. Операцията е извършена от д-р Кристина Чачева и нейния екип.

Операцията е извършена вътреутробно.

В утробата на майка си то споделя обща плацента със своя еднояйчен близнак без сърце – т. нар. „паразитен близнак”.

Тъй като единият близнак няма развити сърдечни структури, другият го кръвоснабдява и по този начин с напредване на бременността и наедряване на паразитния близнак здравото бебе е изложено на сериозна заплаха да развие на сърдечна недостатъчност.

Състоянието е изключително рядко и по тази причина този вид операции се извършват рядко, каза д-р Чачева в предаването „Тази сутрин” на bTV.

За да се спаси здравото бебе, е предприета вътреутробна операция в 15-ата седмица от бременността. След успешната вътреутробна операция бременността е проследена от екипа на д-р Чачева и благодарение на общите им усилия бебето се ражда здраво и доносено в 38-ата гестационна седмица. /newsbul.com

Материалът Чудо в родната медицина! Поклон пред лекарката, успяла да раздели сиамски близнаци още … е публикуван за пръв път на Опознай България.

За жалост, обаче по време на жестоката 1913 г., турците изгорили дома им. В размирните времена през Балканската война семейството станало част от похода на тракийските бежанци, подложени на геноцид от страна на турската държава.

Родопите са най-изстрадалият район по време на събитията от 1912-1913 г. Малко е писано за това, но ние ще ви пренесем в това време с една жива свидетелка на онези кървави събития – Баба Матена, която е на 107 години.

При бягството, виждайки, че башибозуците ги наближават, майката на Матена, бягайки с най-големия си син и невръстната си, тогава 3-годишна дъщеричка Матена, хванала дечицата с немощните си ръце и ги притиснала до сърцето си.

Разбрала, че така няма да могат да се отскубнат и, цялата скована от ужас, хвърлила багажа, а момиченцето скрила в хралупа на дърво в гората. Надробила трохички хляб и се молила да се спасят живи от безмилостните преследвачи, да се върне скоро и да си я вземе.

Цели три дни прекарала в хралупата малката Матена, без да издаде никакъв звук. Едва на четвъртия ден родителите й я намерили. Семейството успяло да се спаси по чудо, всички стигнали до родопското село Ламбух, където минал животът на Матена.

До преди няколко години тя дори биела камбаната на църквата в Ламбух. И сега всеки ден не пропуска да благодари на Господ за дългия си живот, с който я е дарил.

През всичките й години духовният храм бил неин втори дом, както и упование в мъките й. Повече от 20 лета тя живее сама. Надживяла е съпруга си Атанас и двамата си сина – Иван и Кольо. Има 2 внучки, 1 внук и двама правнуци.

Всеки в района сочи баба Матена като пример за подражание. Освен с дълголетието си и мъдростта си, тя е прочута с виното си от шипки, което прави по стара рецепта. Еликсирът й е известен още като шипковина. До 2013 г. тя не вдига гръб и от зеленчуковата си градина, поддържа сама дворчето в малката си къщурка, засято предимно с цветя.

От средата на 2014 г. е настанена в Дом за стари хора.

Животът към баба Матена не винаги е бил лек, спокоен и щастлив. Не са малко изпитанията, през които само истински вярващ и духовно богат човек като нея преминава. А чудния дар на това вълнуващо пътуване е опитът и мъдростта, които получава с времето и годините дадени от Господ.

Жестока е съдбата на стотици невръстни деца в онези тежки години. Скрити на южния бряг на река Арда, на 3 октомври 1913 г. редовната турска войска избива над 200 пеленачета – деца на българи, бягащи от Южна Тракия, преследвани от аскера.

Всяка година в началото на юни се отбелязва Деня на тракийското дете. Мемориалът „Илиева нива“ в памет на 40 000 изклани тракийски бежанци, на опожарените им и разграбени селища и на тези невинни деца, убити от турците тук е издигнат през 1996 година.

Издигането му е отдавнашна идея на тракийци и на роденият в Дедеагачкото село Лъджакьой скулптор Стою Тодоров, но е реализирана от други творци едва в края на ХХ век.

Комплексът включва общо три обекта:

Първият обект от мемориалния комплекс на Илиева нива е паметник на загиналите над 200 деца на тракийски бежанци през 1913 година. Паметникът е дело на скулптора Емил Пенчев от Кърджали.

Вторият обект е параклис – символ, посветен на паметта на жертвите на тракийските българи. Параклисът се нарича “Света Петка Българска”, покровителка на Тракия. Този храм напомня на поколенията за онези тракийци, които са напуснали домовете си и са се отправили към Майка България. Параклисът напомня, че в съдбата на хората няма нищо по-трагично от това да си бежанец, да се разделиш с родните места и никога да не можеш да се върнеш. Параклисът е изграден по идея на Съюза на тракийските дружества в България, а изпълнител е “БКС” град Маджарово.

Третият обект е тракийската чешма – символ на живата връзка с родните места – водите на Западна Тракия текат и идват тук, до тази местност. Живата вода – това е живия живот, с една дума безсмъртието на един народ. Чешмата е типов проект от Варна, по идея на СТДБ, а финансирането и изпълнението от ВиК град Кърджали.
В днешни дни е важно да живеем в мир и разбирателство, но в такива дни трябва почетем тези невинни мъченици, тези крехки ангелчета, безмилостно избити от едни жестоки ръце! България помни и никога няма да забрави!

Източник1: Фейсбук страницата „РОДОПИТЕ – Планината с душа“
Източник2: vlastta.com

Материалът Баба Матена – една от малкото живи свидетелки си спомня за зверствата, когато турската войска избива над 200 невръстни…(ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Единственият ни проблем е, че НЕ ГИ РАЗБИРАМЕ! Вижте тези две близначета, които превъртяха интернет с това ВИДЕО и как те общуват. Сякаш наистина се познават от години, защото говорят толкова уверено и разгорещено на техния си УНИКАЛЕН БЕБЕШКИ ЕЗИК.

Когато човек ги види, той няма как да не повярва, че макар и не проговорили някои от известните ни човешки езици те много ясно комуникират съобщенията, които имат да си споделят. Това уникално видео, доказава, че науката още не е достигнала необходимото ниво, за да разбира какво имат да ни кажат бебетата. Никой не е успял да разшифрова тези послания, а в тях може да се съдържа не по-малка истина за живота от тези предавани ни от древните философи и очредители на различни религии.

А най-вероятно ТЕ ПРОСТО СЕ ЗАБАВЛЯВАТ, че над сто милиона души са видяли този разговор, без да разберат нищо!

Материалът СМЯХ с две БЕБЕТА и техния НОВ ЕЗИК! Тези БЛИЗНАЦИ предизвикаха НАД 100 МИЛИОНА ГЛЕДАНИЯ! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

В следващите кадри ще видите неистовия апетит на едно куче към пуканките! Определено, те са му любими и определено, на малкото бебе у дома цялата тази пуканкова гледка му е много забавна, защото детето буквално ще се пръсне от смях. Разбира се, че е изключително разтоварващо и приятно да се насладим на детския невинен смях, съчетан със забавния домашен любимец, на който категорично, му е още по-забавно.

И как няма да му бъде? Вкъщи то си игра е с детето, родителите се забавляват, изобщо пада голяма веселба. Подарете си и вие малко невинна радост и щастие, малко смях и забавление с една от най-смешните комични двойки в интернет – кучето, ядящо пуканки и неговия приятел, бебето, което не може да удържи смеха си, защото това сякаш е невъзможно! Пригответе се спокойно, настанете се удобно и пускайте забавното видео с още по-забавните куче и бебе! Хайде напред…Към видеото приятели!

https://youtu.be/9h5mwoTwDBk

Материалът СМЯХ ДО СКЪСВАНЕ! Компилация от бебета, които ядат лимони за първи път! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

След това се пренасяме към брейкаджиските бебета, а в последствие бебето успява да прескочи цели четири легнали бебета!

Видеото е направено много добре и има над 81 000 000 световни гледания! То представлява реклама на марка с минерална вода. Направена е доста майсторски и креативно, с което могат да завидят всички български създатели на рекламни клипове. Вижте и вие тази бебешка клоунада!

Материалът 81 000 000 гледания! Бебета с ролкови кънки правят маймунджолъци в такт с музиката! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Сега ще видите страхотно видео, където 2 близначета си общуват и спорят, като нашите политици! Въпреки крехката си възраст, те успяват да се разберат на бебешки език и дори държат речи!

Дебатът е много сериозен и ожесточен, като те подпомагат вербалната си комуникация с енергични жестове с ръце!
Вижте ги и им се посмейте и вие, ако ви харесват – споделете ги с приятели.

Материалът СУПЕР сладки БЛИЗНАЧЕТА си общуват на неразбираем език. ВИЖТЕ видеото им, обиколило ЦЯЛ СВЯТ! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.