Колекционерът е искал да купи творби на професора, носил е достатъчно средства да плати картините, за да помогне на 91-годишния художник. Той предложил тримата да отидат в градската галерия в Монтана, защото е оставил там 127 свои работи – през 2018 г. занесъл около стотина, а преди това повече от 20. Уговорката е била в галерията да продават платната на професора, като за галерията остават 25 процента от продажбите. Къде са творбите му така и не успели да научат.

7 големи платна проф. Галилей Симеонов е оставил и в колбасарски цех в Монтана. Собственикът обещал да ги продаде, както и да направи ремонт в къщата му.

Едното платно е с размери 2,50 х 1,70 (Чипровското въстание, туш – перо). Влизат в цеха, показват платната, свързват се със собственика на цеха, който казва по телефона, че го няма в града и не може да говори. Служител им казва, че нищо не могат да изнесат. Художникът е оставил картините на посочените две места, защото е нямало къде да ги съхранява. В дома му има само една работа.

„В шок сме от видяното и наученото. Възникват редица въпроси: как човек професор, завеждал катедра графика в НХА, работил в НХА 46 години (има възпитаници в цялата страна и сме сигурни, че го познават и извън пределите на страната); обявен за почетен гражданин на община; с юбилейна изложба в чест на 90-годишнината му; къде са над 100 творби на автора и защо отказват да му ги върнат, е оставен да бедства, да живее в такава мизерия сам и най-вероятно да бъде ограбен“, питат в писмото си колегите му.

Те казват още: „Решихме да изпратим настоящата информация до близки, приятели, художници, познати, за да съберем информация и предложения. Необходима е спешна, адекватна реакция! Вярваме, че с общи усилия можем да помогнем на един български професор, талантлива личност да живее достойно и да твори, докато Бог му е отредил“.

Изоставен от наследниците

Съпругата на професора е била лекар, но е починала преди около 10 години. Нямат деца, т.е. преки наследници. Има две племенници, които не полагат грижи за него.

За проф. Галилей Симеонов са необходими жилище с удобства, в което да има пространство за ателие; материали за рисуване; социален патронаж, който да осигурява ежедневно храна на самотния човек.

За него търсят хора и институции, които да се ангажират с връщането на около 134-те картини на автора им; галеристи, които биха се ангажирали с организиране на изложби и продажба на картини на професора; бизнесмени, които да ремонтират, реставрират дома му, който е възможно да се превърне в музей-галерия и арт пространство, след което да се извърши необходимото и превърне в паметник на културата с национално значение; хора, които биха финансирали книга-албум за живота и творчеството му.

Материалът Художникът на Левски тъне в мизерия и спи в е публикуван за пръв път на Опознай България.

Чл. 172. казва дословно: Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия или социален произход, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

Историята започва през юни, когато младежът напуснал предишната си работа в курорта по взаимно съгласие и започнал във фирмата на Мирослава Инджова „Кафе Дюкян 1” ООД, регистрирана в Силистра на ул. „Македония” 42.

„Г-жа Инджова ми предложи да започна работа като продавач на кафе и напитки при сключване на безсрочен трудов договор. Аз приех предложението и повярвах, че в 7-дневен срок ще ми предостави за подписване трудовия договор, който тя заяви, че подготвя. Започнах изпълнение на трудовите ми задължения на обекта според устната договорка между нас. След изтичането на визираните 7 дни аз поисках официален трудов договор, но такъв не ми беше предоставен”, разказа Светослав Орлинов пред Lupa.bg.

„Въпросната дама ми каза, че ще ме уволни и по никакъв начин няма да мога да я осъдя, тъй като съм бедно момче и няма кой да се занимава с моите жалби и протести до институциите. Съпругът ѝ Георги пък ме нарече „олигофрен” и се държеше грубо и агресивно с мен, като използваше обидни квалификации. Аз съм от град Тръстеник и бях оставен без препитание в Свети Влас от тях”, обобщи скандала 19-годишният Светослав. Мирослава Инджова дори отказала да впише работните дни в трудовата книжка на момчето.

По думите му повече от 10 дни се е трудил без обещаната заплата, като разпасалите се шефове му давали само по 20 лева на ден. За щастие в Районната прокуратура в Несебър за рекордно бърз срок – само за два дни, образували досъдебно производство по жалбата, заведена под №1270/2019.

За да е пълна подигравката, шефката дори го заплашила, че ще го натопи пред полицията, че продава трева и така властите щели да обърнат внимание на нейната версия, а не на факта, че тя самата е нарушила закона. „Това е заплаха за набедяване съгласно НК и също е престъпление от общ характер“, уточни потърсеният за коментар адвокат.

Младежът все пак извадил късмет – от управата на хотел в Свети Влас веднага му предложили работа и така Светослав отново ще има препитание.

Източник: lupa

Материалът 19-годишен: Шефката ме уволни, защото съм беден и няма на кого да се оплача е публикуван за пръв път на Опознай България.

Аз ли съм идиот или вие?

Живея в България! Мога да се бия, почти професионално! Имам С категория и карам камион. Пожарникар съм! Началник на смяна! Мога да правя ламинат, шпакловки, мазилки и покриви! Грамотен съм, мога да мисля, пиша и осмислям какво се случва у нас. Плащам си редовно сметките и данъците. Пия умерено, не пуша. Не ходя по ресторанти и не съм в състояние да харча или живея, като бял човек! Заплатата ми стига само за седмица!

Имам приятели, които в Англия изкарват моята заплата само за три дни. Карам трошаляк на 25 години и не мога да го сменя с друг.

Та, питам! Защо съм беден? Питам вас, Боклуци, Политици.

Аз ли не съм производителен или некадърен, или вие? Защо в чужбина някакъв, който може само да завърти една крушка на фасонката, живее като пич? Кара чисто нова кола, на лизинг и когато той изтече я сменя?

Защо бе, ваш’та мама и Боклуци?

Защо те обикалят света, а ние пестим цяла година за няколко дни почивка на морето? От колко време сме в Европейския съюз и какво направихте за нас ? Защо от 2009 година заплатата ми е във фризера, а постоянно ми вдигате цените на всичко? Аз ли съм идиот или вие?

Защо на гръцкия пенсионер пенсията е по – висока от моята заплата, а даже си рискувам живота? Защо ни откраднахте и миналото и бъдещето? Защо децата ми трябва да ви плащат заемите, които откраднахте?

Докога мислите, че ще ви търпим? Последният ми въпрос е излишен! Вие изобщо не мислите! Трябва ние да помислим вместо вас! Защо сте все едни и същи, там вътре? Мислите ли, че театъра, който играете пред всички вече до болка не ни е втръснал? Мислите ли, че глупавите ви и манипулиращи общественото съзнание телевизии ще ви спасят накрая корумпираните и оцапани задници?

Не мислите нищо за никой! Защо в България има пенсия от 180 лева? Защо субсидиите са ви най – високи в Европа, като сте най – продажни, най – корумпирани, крадливи и полуграмотни с купени дипломи?

Защо циганки раждат по на 13 и 14 , а в последствие вместо някой да бъде подведен под отговорност за педофилия, на същата тази циганка държавата осигурява един доста добър стандарт на живот, който директно дискриминира всяка българка и българско семейство? А в последствие същата тази държава я стимулира, като инкубатор за разплод, без никакви задължения, само права?

Мога да питам до утре …

Глас в пустиня. Ваш’та мама и политически мастии!

Невен Касабов, „Афера“

Материалът Гневното писмо на един работещ българин: Та, Питам! Защо съм беден? Питам вас, политици! Защо, бе, ваш’та мама?! е публикуван за пръв път на Опознай България.