МАКАР ДА Е САМО НА 17 ГОДИНИ, БОЙКО БАЙЧЕВ ОТ ПАВЛИКЕНИ ВЕЧЕ ИМА СЕРИОЗЕН ОПИТ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО И ЗНАЕ КАКВО Е ДА РАБОТИШ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР. Тийнейджърът сам се грижи за три бивола, които родителите му взели по негова инициатива за отглеждане в селската им къща в Недан. Там обаче има и 20 овце и една крава, които също станали ангажимент на единадесетокласника, докато баща му е зает. Бойко води животните на паша, дои ги, храни ги, играе си с тях, а те му отвръщат с любов.

Младежът планира в стопанството да бъдат въведени нови и модерни технологии, които да улеснят грижите за добитъка, и да направи необходимото за размножаването на четириногите.

Бойко е възпитаник на Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ в Павликени. Наскоро с класа си спечелил второ място на националното състезание, организирано от просветното министерство – „Млад фермер“, и трето място като индивидуален състезател. Отличното му представяне в категория „Животновъдство“ му донесло грамота, медал и купа.

Споделя, че смята да продължи образованието си в Тракийския университет в Стара
Загора, където да завърши за зоотехник.

„От малък имам интерес към животновъдството. Запалих се покрай баща ми. КАТО
ДЕТЕ СЕ ВЛЮБИХ В ГРИЖИТЕ ЗА ДОБИТЪКА В СЕЛСКАТА НИ КЪЩА В НЕДАН И С НЕТЪРПЕНИЕ ОЧАКВАХ ДА ОТИДЕМ, за да храня животните. Не ми тежат грижите, чувствам се комфортно и смятам, че няма срамна работа. Докато още бях на онлайн обучение, идвах на село след часовете, а сега съм тук постоянно“, споделя Бойко.

17-годишното момче заяви, че имало голямо желание да отглежда биволи и бил много щастлив, че родителите му купили три малачета. Животните се казват Събка, Събчо и Янка, кръстени са на предишните собственици, но Бойко решил да не им сменя имената.

„Те се развиват по-бавно от кравите и догодина ще си вземем биволица, за да ги
размножим. Знам, че ще е необходимо доста време, но имам търпение, желание и вяра. Искам да станат 20 бивола“, разкрива амбицията си единадесетокласникът.

По думите му след две години ще може да започне добиването на биволско мляко.
Отчита като положителна тенденция това, че цената на суровината е еднаква за всички части на страната и няма сътресения както при краве млякото.

Тийнейджърът заяви, че възможностите му за осигуряване на паша на животните не са много, тъй като местните фермери отдавна са си разпределили зелените площи.

„Водя ги на една поляна до дома. Аз съм най-младият пастир и често се случва
да се допитвам до останалите стопани, с които се срещам, ако нещо не ми е ясно.
Все пак човек не се ражда научен и се радвам, че те винаги ми помагат и ме съветват“, пояснява Бойко.

Той вече има планове за по-сериозното развитие на стопанството в Недан. Казва,
че когато навърши пълнолетие, ще кандидатства по европейската мярка за подпомагане на млади фермери. Именно наличието на подобни субсидии, според него, би върнало младите хора към животновъдството и земеделието у нас.

Борба.бг

Материалът Българче в 11-ти клас отглежда сам биволи и овце е публикуван за пръв път на Опознай България.

25-годишната студентка Цветелина Недкова се превърна в ХИТ в социалните мрежи заради трудния и необичаен бизнес, с който се занимава. Младата жена е завършила икономика в Свищов, предстои да стане магистър по компютърни науки във Великотърновския университет, но развива и собствена ферма за биволи в с. Горна Липница.

– Цвети, как реши да се занимаваш с животновъдство?

– Откакто се помня, семейството ми отглежда животни – имаме ферма за крави. Харесвам животните и не ми е чуждо това занимание.С биволите започнахме на шега. Родителите ми купиха 2 преди 3 г., но поради многото им ангажименти аз започнах да се грижа за тях и реших, че ще се занимавам с това. В момента вече са 13. Изцяло аз се грижа за тях, нямам работници.

– Младите хора не виждат бъдеще в живота на село, още по-малко в селското стопанство. На теб какво ти дава това?

– Животът на село дава спокойствие. Градът ме задушава, там не чувствам свобода – не е за мен.
А много от младите хора са капризни и дори заблудени.
Мислят, че щом си на село, си едва ли не по-долна класа от тях. Разбиранията са по-различни. Всичко, което правиш в града, може да се прави и на село. Въпрос на вкус е кой какво предпочита. В селата има бъдеще, но за мислещите и предприемчивите хора. Но мързелът и в града не може да вирее.

– Печели ли се от селско стопанство и какво може да направи държавата за възраждане на биволовъдството?

– Може да се печели, стига да имаш разбиране за отрасъла и желание да се развиваш. Досега субсидии не съм получавала, може би тази година ще взема. Млякото го продавам прясно или на сирене и оттам основно си изкарвам дохода. Постоянните оплаквания към управляващите, че не са ни дали достатъчно, не са уместни. Ако обичаш това, което правиш, и искаш да се занимаваш с него, ще намериш начин да се справиш в каквато и да е ситуация.

Подкрепата уж е достатъчна, но няма ясна политика в бранша. Всяка година има промени в изисквания, критерии, сектори, които се подпомагат, и т.н. Това носи несигурност. Заради това нашият фермер няма как да е конкурентен на европейския. Тук няма как да направиш стратегия за 5 г. и да я следваш.

Проблемът, че селското стопанство не се развива, е и в това, че младите хора не поемат масово към него, чуждо им е. Всички са откъснати от естествения начин на живот, а това е ужасно.

– Как гледат приятелите ти на твоя бизнес?

– Общо взето, радват ми се. Малко им е странно, но това не пречи. Естествено, има и такива, които тотално не ме разбират, ама е взаимно – и аз не ги разбирам как може да водят толкова монотонен живот и да се чувстват щастливи.

– Ти имаш магистърска диплома и продължаваш да учиш в специалности, които нямат нищо общо със заниманията ти. Да не би да се подготвяш за друга кариера?

– В момента уча втора магистратура “Приложни компютърни науки” във Велико Търново. Преди това завърших бакалавър, магистър и специализация в направление “Търговия”. Всичко съм завършила с отличие. Друга кариера е твърде силно казано.

Не мога да разбера защо доброто образование е несъвместимо за много хора с животновъдството и селото като цяло. Може би защото примерно понятието “прост кравар” трябва да си остане такова. Напротив, познанията по икономика много ми помагат и смятам, че са нужни за успешен бизнес. Относно компютърните науки – животните изобщо не ми пречат да се развивам в това направление. Имам достатъчно време и за тях.

– А какво е мнението ти за качеството на университетското образование у нас? Смяташ ли, че то произвежда скъпоплатени безработни?

– Качеството на образованието в България не е толкова зле. Който има желание да учи, може да получи всичко, което му е нужно. Въпросът е, че поради големите квоти за прием в университетите част от студентите са с тройки от матурите и нямат нито желанието, нито качествата да са в академичната общност. Въпреки това ги приемат, учат и се дипломират.

– Как може да бъде спряно изтичането на мозъци през терминал 2?

– Няма какво да се лъжем, в България обстановката е сложна. Не е за всеки да успее тук, правейки нещо сам. Всичко те потиска – бюрокрацията, връзкарите, дори лошите пътища, ако щеш. Напълно разбирам тези, които бягат оттук. Не обвинявам никого, тръгнал да търси по-добър живот, но за себе си не го намирам за честно спрямо близките си.

– Авантюрист или реалист е човек, който с две магистратури влиза в обора да дои биволици? Красиво и интелигентно момиче може да успее по много по-лесен начин.

– Твърдо – реалист. И пак се стига до това, кое е толкова чудно, че с две магистратури гледам биволи – нямам шеф, нямам работно време, имам достатъчно време за всичките си хобита и достатъчно пари.
Всеки сам избира подхода, по който иска да успее. Определено не съм избрала основният ми коз да е красотата. Искам съвестта ми да е чиста и да спя спокойно, независимо от това дали съм изкарала 2, или 200 лв. за деня. И никога не съм била модел. Тези слухове тръгнаха из интернет по необясними причини. Фотосесиите са ми подарък и нямат нищо общо с моделството. Не бих участвала и в телевизионно риалити.
Животът ми е достатъчно интересен и динамичен, че да търся нещо такова.

– Като заговори за хобита, имаш ли награди от състезанията с мотори?

– Това е поредното медийното преиначаване. Годеникът ми се състезава с мотор. Той пък е пчелар. Аз карам колата си на състезания по драг, но на аматьорско ниво. Медали имам от бойния спорт, в който съм се състезавала – киокушин кай, но не тренирам от 1 г. Иначе съм тренирала 6 г. карате до, малко кик бокс и киокушин. Медалите са от международния турнир за купа “Шумен”. Имам 2 втори места на кумите. Това е най-твърдият стил карате с фул контакт.

– Как виждаш живота си занапред, на 40 г. фермерка ли ще бъдеш?

– Надявам се да си увелича стадото. И в програмирането имам определени идеи за кодове, но ми е нужно време, за да създам алгоритъм за програма, приложение за android. И се надявам да карам Evo (Mitsubishi Lancer Evo – б.а.) в близките години. Дали като състезател, или аматьорски, времето ще покаже, а и това е много скъп спорт.

– От политика интересуваш ли се, ще гласуваш ли на изборите?

– Да, ще гласувам, както винаги съм го правила, защото смятам, че това право ни е дадено, за да се възползваме от него.

CV

Родена на 17 август 1991 г. в Павликени
2009 г. завършва СОУ “Бачо Киро” в Павликени с профил “Бизнес и предприемачество”
2013 г. се дипломира като бакалавър по икономика на търговията в Свищов.
2014 г. става магистър по мениджмънт на търговската дейност
От 2015 г. учи магистратура “Компютърни науки. Приложни компютърни науки” във ВТУ

Тя е най-младият член на Асоциацията по биволовъдство

24 часа.bg

ТРГ

Материалът Да спрем с клишето “прост кравар”- сама гледам 13 бивола и се занимавам с компютърни науки е публикуван за пръв път на Опознай България.