Ha ocнoвaниe чл. 26 oт Зaĸoнa зa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa Упpaвитeлният cъвeт нa БHБ взe peшeниe дa извaди oт oбpaщeниe бaнĸнoтитe c нoминaлнa cтoйнocт 20 лeвa, eмиcия 2005 г., cъoбщaвaт oт БHБ.

Бaнĸнoтитe пpecтaвaт дa бъдaт зaĸoннo плaтeжнo cpeдcтвo oт 1 фeвpyapи 2023 г.

Cлeд тaзи дaтa юбилeйнитe двaдeceтoлeвĸи, eмиcия 2005 г., щe ce oбмeнят нa ĸacитe нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa пo нoминaлнa cтoйнocт бeз oгpaничeниe нa ĸoличecтвoтo, бeз тaĸca и бeз ĸpaeн cpoĸ нa oбмянa, пояснявaт oт БHБ.

Упpaвитeлният cъвeт нa БHБ cъщo тaĸa пpиe Hapeдбa зa измeнeниe нa зa нoминaлнaтa cтoйнocт, cъдъpжaниeтo, фopмaтa и дизaйнa нa бaнĸнoтитe и мoнeтитe, пycĸaни в oбpaщeниe. Измeнeниeтo e във вpъзĸa c пpиeтoтo peшeниe нa УC нa БHБ дa извaди oт oбpaщeниe бaнĸнoтитe c нoминaлнa cтoйнocт 20 лeвa, eмиcия 2005 г.

Източник: money.bg

Материалът От февруари БНБ вади от обращение банкноти от 20 лева е публикуван за пръв път на Опознай България.

„България трябва да запази лева и валутния борд, ще бъде фатално за нея да се откаже от тях. Премиерът трябва да спре да слуша за всичко Брюксел. Трябва да спре да изпълнява слепешком всички заповеди, защото това не е добре за народа му. Трябва да започне да обръща внимание на българите – на вътрешната политика. А не да се изживява като европейски политик“.

Това заяви проф. Стив Ханке пред „Форбс“, коментирайки мераците на правителството да вкара България в „чакалнята на еврозоната“.

Ханке е известен като бащата на валутния борд у нас и е твърдо за запазването на борда и лева като парична единица в страната.

Според него, бордът позволява на България да емитира собствена валута, която е твърда и се търгува  при фиксиран курс с еврото, обезпечена е напълно и конвертируема в момента. Това означава, че левът е произволен клонинг на еврото и че страната ни е част от еврозоната, макар и неформално. Затова не е нужно да влизаме официално в нея.

Изключително важно е, че в момента заради борда правителството не може да взема заеми от паричния съвет (БНБ). Така на българските политици е наложена фискална дисциплина и не могат да взимат пари от резерва на държавата. Те теглят заеми, но от външни банки, а резервът си остава. В противен случай, отдавна щеше да е изяден.

Защо ще се приема еврото, когато левът е стабилен и вързан за него? Защо някой би искал да поправя нещо, което е здраво и не се е повредило, за да се хвърли в неизвестното? Никой мислещ човек, особено политик, не би се опитал да го направи, ако няма някаква лична изгода от това, твърди Ханке.

Социологическите проучвания показват, че българите не желаят да изоставят сигурния си лев и да го заменят с еврото. Това показва, че народът е по- далновиден от собствените си политици.

Българите знаят, че ако официално се присъединят към еврозоната, страната им ще се откаже от финансовия си суверенитет на своята си парична система. Той е много ценен, особено ако еврото се разклати и изгуби позициите си. Ако стане финансов катаклизъм с еврото, България може веднага да се върже към друга, по- сигурна валута, без да иска позволение от Евросъюза.

Страните, които използват еврото, са в затворен клуб, чието бъдеще никак не е сигурно. Оттам никой не може да си тръгне, без да плати изключително висока цена, предупреждава Стив Ханке.

Кой и защо иска да вкара страната в един финансов затвор? Това не е желание на народа, а вероятно мечта на някои български политици, които лобират за официалното ни членство в еврозоната. Така, ще могат да захвърлят „усмирителната риза“, която валутният борд им е наложил.

България ще направи огромна грешка, ако се откаже от още един свой суверенитет – валутата си. И стане васал на Европейската банка и останалите чужди институции.

Не е вярно и твърдението, че няма да се отрази негативно върху цените и покупателната способност на българския народ, категоричен е финансистът.

„Господин премиер, спрете да слушате Брюксел и започнете да обръщате внимание на българите. Затова са Ви избрали за премиер. Вие трябва да се грижите за техния просперитет, а не за този на ЕС“, призовава в интервюто си Стив Ханке.

Но дали родните политици ще се вслушат в призива му, е съвсем отделен въпрос. Или нагло ще продължат да газят волята на народа и да му налагат чужди западни интереси. И за пореден път ще ни продадат на брюкселските чиновници.

Автор: Иво Македонски, Skandalno.net

Източник: Skandalno.net

Материалът Бащата на валутния борд алармира: България ФАЛИРА ако премиера ви реши да… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Иван Хаджиберов добил първи електричество в България за производствени цели

Източник: БНР

В края на ХІХ и началото на ХХ век Габрово се оформя като водещ индустриален център в България. Множеството фабрики и качествената продукция му спечелват прозвището „Българският Манчестър”. Един от „виновниците” за тази слава е Иван Хаджиберов, изразител на стремежа на габровци за модернизация на производството и въвеждане на европейски образци в него.

В трудната българска действителност, без наличието на готови капитали, Иван Хаджиберов извървява пътя от търговец и производител на брашно до водещ български фабрикант на фини вълнени платове и пионер на родната ни енергетика. Роден е през 1858 г. в богато габровско семейство. Баща му бил производител на брашно и се занимавал с търговия и превоз на различни стоки. Той е собственик на една малка воденичка по течението на р. Янтра. Около тази воденица, години по късно, израства една от големите габровски фабрики. Тази на неговия син.

На Иван Хаджиберов се пада честта да остави следа в изграждащата се българска индустрия – разказва за него уредникът в Габровския Регионален исторически музей Добромир Търновски.

„Той започва от нулата и първата му самостоятелна дейност е свързана с изкупуване на тютюн от Южна България. Начинанието се оказва доста печелившо и му осигурява първоначален капитал за модернизация на бащиното производство. Построява валцова мелница, задвижвана с водно колело с мощност 30 конски сили. Иван Хаджиберов не спира дотук, а продължава да търси нови и нови предизвикателства за разширяване на своя бизнес. Това го отвежда през 1901 г. в Германия, където купува 5 тъкачни стана и едно електрическо динамо с няколко крушки. Динамото, задвижено от водата на бащината му воденица, запалва в Габрово електрическо осветление. Благодарение на закупените станове поставя основите на тъкачна фабрика за фини вълнени платове, с вносна прежда от Европа, като използва остатъчната енергия от мелницата за задвижване на становете.”

Беров с особен интерес следи всички новости в енергетиката и производството. Постепенно започва да изпитва недостиг на двигателна сила за своето производство и решава да построи електрическа централа. За времето си тази идея, още повече в условията на един провинциален град, звучи неосъществимо и малко налудничаво за съвременниците му. Предприемчивият индустриалец търси кредитиране от банки за това свое предприятие. Но мълвата сред неговите съграждани, че е полудял, кара банката да спре кредитирането и да постави запор на цялото му имущество. Убеден в правотата си, Хаджиберов отива в Търново и с пистолет в ръка успява да принуди директора на БНБ да отмени заповедта и да продължи финансирането. Електроцентралата е завършена през 1906 г. Воден от значимостта на сътвореното от него, Иван Хаджиберов кани художник да зографиса сградата. На източната страна е изписано земното кълбо с танцуваща върху него девойка, символ на завладяващото света електричество, а под него българското хоро на строителите на централата, водени от самия Беров.

„Това хоро е един от любопитните моменти, съпътстващи строежа на съоръжението. За да се построи електроцентралата, е трябвало да се прокопае една изключително трудна местност и да се пресекат няколко километра скален участък. За да подкрепя работниците в това трудно начинание, собственикът извикал известен местен гайдар, който да им свири, докато работят, а краят на работния ден завършвал с традиционно българско хоро. Иван Хаджиберов потвърдил важността на това хоро и значението на цялата централа с думите, че не той, а Недялко гайдара е построил инсталацията.”

Електроцентралата е първата чисто българска ВЕЦ, строена за индустриални цели, само с български капитали. Стойността на инвестицията е около 300 000 златни лева. Разширявайки дейността си след 1910 г., централата на Беров захранва с електричество и част от Габрово, първия български провинциален град с такова осветление.

Къщата на Иван Хаджиберов

Много са лицата на този габровски индустриалец, който до края на живота си прави непрекъснати опити за приобщаване на българите към съвременните европейски тенденции, не само в промишлеността, но и в бита. Така се ражда уникалният фабричен комплекс на Иван Хаджиберов, който освен традиционните производствени помещения, включва и жилища за работниците. В района е уреден английски парк, зоологическа градина, овощна градина, от която всеки може да си набере плодове. Създава игрище с тенис корт. За работниците и техните деца построява първото в страната ни частно училище, като за целта са наети професионални учители. За да разнообразява свободното време на своите работници, създава и читалищен салон за седенки и представления.

„Както повечето габровски индустриалци, той е и щедър дарител – казва г-н Търновски. – Един от основателите е и пръв дарител за построяване на читалищно-библиотечната сграда в града. Иван Хаджиберов е и сред основателите на Индустриалната банка – Габрово, интересен опит за директно кредитиране на местната индустрия. Той е и голям родолюбец, участник е в редовете на българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война от 1978 г., а след това в Сръбско- българската война.

Иван Хаджиберов е олицетворение на модерния български предприемач за началото на ХХ век. Умира обичан от своите съвременници. По време на погребението му, в знак на почит, всички габровски фабрики го изпращат с вой на фабричните сирени и с непрекъснат звън на всички църковни камбани в града.

Материалът С 300 000 златни лева, родният „Цар на електричеството“ построява първата българска ВЕЦ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Българската народна банка (БНБ) пусна в обращение нова серия банкноти. Общият дизайн и основните елементи на банкнотите от новата серия се запазват без съществени изменения спрямо банкнотите, които са в обращение.

Промените в банкнотите от новата серия се дължат основно от въвеждането на нови защитни елементи.

Банкнотата ще бъде в обращение от 28 декември 2018 г. като законно платежно средство. На лицевата страна са изобразени портрет на писателя Алеко Константинов, фигури и елементи, свързани с туристическото движение в България, заглавната страница на пътеписа „До Чикаго и назад“, вертикално отпечатани текстове „Алеко Константинов“ и „1863–1897“ и е обозначена номиналната стойност на банкнотата с цифри и думи.

На обратната страна са изобразени елементи, свързани с живота и творчеството на писателя Алеко Константинов, и е обозначена номиналната стойност на банкнотата с цифри и думи.
Технически параметри: Преобладаващ цвят – зелен. Материал – хартия, тонирана в зелен цвят, с лаково покритие след отпечатване.

Размер – 141 х 79 мм
Нови защитни елементи в банкнотата с номинална стойност 100 лева, емисия 2018 г. са:

Допълнителен знак за незрящи граждани – състои се от пет дебели и шест тънки линии, разположени под ъгъл на двете къси страни на банкнотата.

Холограмна лента с оптични ефекти – редуващи се при промяна на ъгъла на наблюдение изображения на еделвайс и профил на Алеко Константинов; цветен холограмен портрет на Алеко Константинов; детайл от паметник на Алеко Константинов, променящ цвета си от смарагдовозелено към сапфиреносиньо при промяна на ъгъла на наблюдение; динамичен шахматен ефект с промяна на цвета от смарагдовозелено към сапфиреносиньо при промяна на ъгъла на наблюдение и обемно триизмерно изображение на числото 100.

Мастило с оптичен ефект – числото 100 е отпечатано с променящо цвета си мастило с динамичен шахматен ефект, което при промяна на ъгъла на наблюдение се променя от смарагдовозелено към сапфиреносиньо.

Осигурителна нишка – вградена в хартията и частично излизаща от обратната страна със светъл повтарящ се текст „БНБ 100“ и с динамичен шахматен ефект, променяща цвета си от смарагдовозелено към сапфиреносиньо. Изображението на повтарящия се текст „БНБ 100“ се чете от лицевата страна при поставяне на банкнотата срещу източник на светлина.

Воден знак с висока резолюция – наблюдава се при поставяне на банкнотата срещу източник на светлина. Състои се от полутоново изображение с висока резолюция на портрета на Алеко Константинов. Изображенията се наблюдават и от обратната страна на банкнотата. Банкнотите с номинална стойност 100 лева, емисия 2003 г., продължават да бъдат в обращение заедно с банкнотите с номинална стойност 100 лева, емисия 2018 г., поясниха от БНБ. /Blitz.bg

Видео: БНБ

Материалът Ето как изглежда новата банкнота от 100лв и какво да гледате, за да не ви пробутат фалшификат (Снимки и Видео) е публикуван за пръв път на Опознай България.