Източник: 168часа

Копието на съдбата, с което Исус Христос е прободен на кръста, е победило няколко
жестоки чумни епидемии, свидетелстват историческите хроники. Големият въпрос е
дали ще ни помогне и сега?

Апостол Йоан в евангелието си единствен свидетелства като очевидец, че такова
копие съществува.

„С разрешение на Пилат Понтийски войниците счупили краката на другите двама разпнати
– пише Йоан. – Когато дошли при Исус и видели, че вече е мъртъв, те не му счупили
краката. Лонгин го намушкал с копието си и от раната потекли кръв и вода.“ Сигурен
знак, че смъртта е настъпила. Фактът е съдбовен, защото

   без смърт не би имало и възкресение

Защо това не е отразено в останалите евангелия? Защото само младият Йоан заедно
с майката на Исус и жените са единствените, които без страх за живота си придружават Спасителя до Голгота и остават с него до края.

Останалите се изпокриват, защото се притесняват, че ще бъдат измъчвани, а младежът
Йоан стои с жените до смъкването на Исус от кръста.

Според апокрифното евангелие на Никодим Лонгин бил римски центурион. Когато хвърлил
копието си към Исус, капка от кръвта Му попаднала в окото на римлянина и той се
излекувал от тежко очно заболяване. Затова още в този момент се навел и започнал
да

събира смесената с кръвта пръст,

казвайки: “Този човек наистина е Божий син.”

Съдбата на копието е неясна, след като го открива царица Елена. То е крито няколко
пъти заради нашествията на сарацините и официално е намерено едва по време на

първия кръстоносен поход

По какъв начин попада в Армения, не е много ясно, но от XII-XIII тази най-голяма
светиня на страната неизменно е помагала да се преодолеят страшните зарази и болести.
И това съвсем не е случайно. Армения е първата страна, приела християнството през
301 г., и оттогава всички арменци по света ревностно събират тези най-ценни реликви
и ги носят в своя “Ечмиадзин”.

Перлата сред тях е копието. Вече осем века при всяка сериозна епидемия светинята
се вади от златния ковчег и се носи в града, в който е пламнало огнището на заразата.

Оттогава хрониките регистрират необичайната му чудотворна сила, която

премахва греховете и болестите

Както средновековните летописи, така и източници от XVIII-XIX век, при това не
само арменски, твърдят, че то е сред най-великите реликви. Автори на тези хроники
са пътешественици като Дж. Мориер, който в периода 1810-1816 г. е на своето второ
пътешествие в Закавказието, М. фон Коцебу, Ермолов свидетелства за това в Персия
през 1816 г. А също и британският художник и археолог Р. К. Портър през 1817-1820
г., който, връщайки се през Ереван, описва копието, което „носи душевно и телесно
здраве и с негова помощ прекратяват епидемии“.

В хрониките си тези професионални пътешественици отбелязват, че копието се вадело
винаги, за да спре разпространението на зарази. Те разказват, че знаейки за невероятната
му сила, през 1790 г. кралят на Грузия Иракли II се обръща с молба към католикоса
да му даде реликвата, за

да спре разпространението на холерата

в страната. Тя е обхванала всички градове и населението масово измира. Защо арменците
му се доверяват? Защото Иракли още като дете е пратен за заложник в Персия,

за да може тя да контролира баща му. Когато там искат от него да приеме мюсюлманството,
той смело отговаря: „Убийството ми е възможно, но е невъзможно да се поквари и
промени духът ми. Така че не се опитвайте да ме направите мюсюлманин.“

Само заради тази вяра арменците му се доверяват. Според различни писмени източници
копието е транспортирано от “Ечмиадзин” до Тифлис (днешно Тбилиси) и с него били
излекувани много хора, а смъртоносната зараза била спряна.

Грузинският крал и приближените му, макар и вярващи, били шокирани. Разбира се,
те се надявали светинята да помогне да измолят избавление, но дори и в най-смелите
си мечти не очаквали толкова бърз резултат. Епидемията не само била прекратена,
а покланяйки се пред копието, много болни били излекувани.

Потресен, Иракли се изкушил да задържи още малко светинята в страната си. По
дипломатически път той започнал да моли католикоса да остави копието известно
време там,

под претекст да не се върне чумата

В Армения обаче това породило безпокойство и тогава не само духовниците, а и
обикновените хора се вдигнали, за да поискат копието да се върне бързо в “Ечмиадзин”.

В периода 1798-1799 избухва нова епидемия от холера, пренесена в Грузия от Карабах.

Тогава синът на Иракли – крал Георги XII, се обръща с молба към католикос Гукас
да изпратят копието. Гукас отказал, защото и в арменския Вагаршапат имало чумно
огнище и трябвало да бъде потушено първо то. Освен това духовникът имал

съмнения, че грузинецът няма да върне светинята

Царят обаче продължавал настойчиво да моли и арменският патриарх се съгласил
да даде реликвата, като я поверил на копиеносеца Ованес. Когато я предал и тя
започнала отново да твори чудесата си, Георги се изкушил да я задържи. Той бил
в трудна ситуация, защото искал на всяка цена да запази властта си.

Притиснат от Османската империя,

той правел опити да се присъедини към Русия, но това изглеждало все по-невъзможно.

От “Ечмиадзин” многократно поискали грузинският крал да върне светинята, но той
се оправдавал всеки път с някаква нова причина. Затова католикосът се отказал
да опитва с добро и планирал тайна спецоперация. Ованес и Мелик Абов тайно откраднали
копието и избягали. Самият Абов е син на човека, обединил арменците в Грузия,
и всички били в пълна бойна готовност, ако турците или персите нападнат страната.

Заради успешното връщане на Ованес светинята през 1800 г. е избран за католикос.

И понеже втора голяма епидемия била преодоляна в Грузия, оттогава всички катедрали
в Тбилиси се строят с формата на копието.

Турците също били наясно със силата на реликвата и не се отказват от плановете
си да го придобият.

През 1805 г. те опитват да наложат на арменците свой човек за католикос, като
идеята е той да им предаде

светините в Константинопол.

Тогава арменците се обръщат към руския цар за помощ.

Започва дипломатическа война между Русия и Османската империя, като всяка има
свой кандидат за патриарх, преследвайки интересите си. Паралелно двете страни
правят опити да подкупят кандидатите.

В един момент вече арменците разбрали, че целта на цялата тази интрига е копието
да бъде изнесено тайно от “Ечмиадзин” и да бъде пренесено в съкровищницата на
султана.

Паралелно с това османските части предприемат нападения, за да се домогнат до
светините.

За да ги спасят през 1805 г., войските на руския генерал княз Цицианов пристигат
в Армения в опит да усмирят османския башибозук. Целта е те да отвлекат вниманието
на агресорите. През това време генерал Несветаев с малък отряд провежда бърза
тайна спецоперация, за

да освободи “Ечмиадзин”

След това по молба на арменски монаси и духовници генералът и хората му вземат
съкровищата на манастира и ги отнасят в Тифлис. Целта е те да бъдат спасени от
разграбване и да не попаднат в ръцете на турците.

На 17 юни 1805 г. генерал Цицианов, главнокомандващ руските войски в Кавказ,
информира император Александър I, че съкровищата са били „спасени от фалшивия
патриарх Давид, който искаше да занесе всичко това в турските региони“.

„По молба на епископите на тази нация генерал Несветаев превзе този манастир,
владеещ съкровища от голямо значение за християнската святост, а именно – светото
копие, с което е прободен Христос, нашия Спасител; ръката на св. Григорий, просветител
на арменската нация… Всичко това е предадено от генерал-майор Несветаев в Тифлис,
където мощите и светото копие са с арменските епископи.“

Според генерала в момента най-важната му задача е да успокои арменската нация,
която има огромна вяра в копието и реликвите.

„Трябва да им обясня, че те са взети единствено за спасяване от фалшивия патриарх

Давид, който вече беше ограбил съкровищата на манастира “Ечмиадзин” – пише руският
генерал. – Но че когато Бог иска да възстанови патриарх Даниил или Ечмиадзин на
патриаршеския престол под руско управление, тогава всичко това ще бъде върнато
изцяло на този манастир.”

В края на писмото до императора той отбелязва, че ще му занесе рисунка на светото
копие. А самото то не спира да върши своите чудеса.

През 1811 г. в Армения избухва епидемия от холера и копието отново е извадено
от “Ечмиадзин”, за да бъде измолена Божията милост.

Чудото отново става

Три години по-късно заразата пак се разпространява и реликвата за пореден път
побеждава болестта.

През 1828 г. копието спира настъплението на холерата, която покосява населението
в Баязет по време на една от руско-турската война. В хрониките е отбелязано как
реликвата била носена на различни места през градове и села, обхванати от епидемии.

Според историческите записи самото докосване било достатъчно, за да бъдат излекува
различни заболявания.

На 5 април католикосът благослови с копието четирите посоки в света с молба заразата
да отстъпи. Случайно или не, оттогава пикът в броя заразени започна да върви към
плато. Дано и този път реликвата да спаси човечеството.

Материалът Копието, проболо Исус, векове наред убива чумата и тифа е публикуван за пръв път на Опознай България.

Протестите в България станаха ежедневие. Един от последните беше на животновъдите заради евтаназията на заразени от чумата стада. Опасност от такива заболявания винаги е имало и се е налагало да се вземат строги мерки. Но какъв беше подходът сега? За умъртвяването на цели стада се разбра от пресата късно.

Навремето в такива случаи поразените райони се ограничаваха и се охраняваха строго. Дори армията се използваше. Имаше НПО „Ветеринарно дело”, изградено от завидни специалисти, които стриктно следяха здравословното състояние на животните и налагаха строг контрол. Сега такова централно учреждение няма, а има и частни ветеринари.

През 80-те години на миналия век се появи чума по дивата свиня. В ловното стопанство, в което работех, имаше около три хиляди диви свине. Доставена беше ваксина, която давахме на животните чрез храната, и чумата не стигна до нас. Можеше да се постъпи така и сега. Да се ограничат огнищата на заразата, да се умъртвят само заразените животни и да се чака следващата проба. Да се ваксинират животните въпреки европейските указания.

Ще посоча автентичен случай от 80-те години. През есента на 1980-а аз и полковник Димитров от УБО трябваше да отидем в Монголия и да докараме якове. Монголия е страна колкото дванадесет Българии. На свободно отглеждане имат милиони животни – якове, кози, овце, говеда и диви животни. Имаха и кооперативни ферми с племенни стада. Професор ветеринар ни обясни биологията на яковете и между другото, каза, че десет процента от преживните животни са болни от бруцелоза. Обещаха да ни дадат животни от племенните стада. След резултатите от кръвните проби да вземем само здрави животни. Казаха ни, че инкубационният период на болестта е над един месец. Бях шокиран, стана ми ясно, че със сигурност ще докараме и някое болно животно. Настоях полковникът да се върне в София и да докладва за ситуацията. Но аз се съмнявах, че ще бъде точен в доклада и по хитър начин изпратих писмо до ген. Кашев, като описах обстановката.

Ген. Кашев, който беше изключително добросъвестен и отговорен човек, казал на полковника: „Ние с теб не разбираме от тези работи, отиди в НПО „Ветеринарно дело”, вземи техен специалист и решете въпроса. Дойдоха с професор паразитолог, взеха нова проба и докарахме 164 животни в ловно стопанство „Кормисош”. Там ги поставихме в аклиматизационна ограда и пак взехме кръвни проби. Оказаха се четири положителни. Дадохме ги в инфекциозна кланица в Асеновград. След шест месеца пак направихме кръвна проба. Засякохме един брой с положителен резултат. След нови шест месеца, при новите проби, всичките бяха здрави. Държахме ги още шест месеца и отново пробите бяха отрицателни. Тогава ги пуснахме на свобода. Трудно се вземаха пробите – борба с бикове.

Напоследък се съобщава, че в Кюстендилско са засечени болни от бруцелоза животни. Това е нова опасност, която застрашава животновъдството в България. Съобщава се и за американски гнилец по пчелите. И това е нелечима болест. Всичко това налага незабавен и строг ветеринарен контрол.

С тези болести трябва много да се внимава, защото последствията за икономиката и равновесието в природата са непоправими. Този път беше постъпено безотговорно и непрофесионално. Дано имаме късмет да бъдат овладени тези болести от компетентните органи.

Христо Христов-Референта, Правец

bgspomen.com

Материалът Как през 80-те години решиха въпроса с чумата по свинете?! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Получен е сигнал с молба да дадем гласност на една измама, в която сме въвлечени всички, и журналисти и народ.

Оказва се, че БАБХ избива животни с фалшифицирани документи, съобщава сайта informiran.net.

Предоставяме на вашето внимание въпросния сигнал!

Спите ли още?! Ето още една показателна снимка с коментар от фб страницата Будните:

Материалът ИЗВЪНРЕДНО! Лъжите на БАБХ цъфнаха! С фалшиви документи избиват стадата! (Снимки) е публикуван за пръв път на Опознай България.