Пандемията води до голям ръст на българите, които се прибират от чужбина в България. Тези хора се насочват към селата. Млади хора с хубави професии, най-вече идващи си от Германия, Франция и Англия.
Решават, че сега е страхотен момент да оставят забързаният ритъм на Запад и да се върнат към българската хармония

Най-търсени са имоти в селата около София, Велико Търново, Варна, Троян, Ловеч. Изискването е да може да се стигне до града за най-много 30 минути с кола. Информацията идва от Асоциацията на българските села.

Тенденцията е започнала още при първата вълна на заразата. Българите в чужбина усещат, че е време да сменят начина си на живот. Придобили са професии там, спестили са някой лев и искат да излязат от матрицата.

Искат къщите да имат поне декар площ със свободно пространство и зеления около дома. Възмобновяват се стари къщи, но се строят и нови такива. Към Северозапада интересът е слаб заради битовата престъпност.

По-голямата част от тези хора се връщат окончателно в България. Едни ще работят дистанционно, други ще се опитат да възродят бизнеса по селата. Много голяма част от хората искат да се занимават и с биоземеделие. Не само заради възможността да изкарват пари, но и заради физическата активност и здравословната храна, която ще приемат.

Istinskiistorii.com

Материалът Българи се завръщат от чужбина заради пандемията – търсят селски живот и хармония сред природата е публикуван за пръв път на Опознай България.

Дaннитe нa Haциoнaлния ocигypитeлeн инcтитyт, ĸoитo вecтниĸ “24 чaca” пyблиĸyвa, пoĸaзвaт тoчнo тaĸaвa тeндeнция: зa 4 гoдини бpoят нa пeнcиoнepитe cъc cтaж в чyжбинa и cъoтвeтнoтo пpaвo нa пeнcия и oт тaм ce e yвeличил близo двoйнo. Aĸo пpeз 2014 гoдинa мaлĸo нaд 25 xиляди бългapи дa пoлyчaвaли пapи oт дpyгa cтpaнa, пpeз 2018-a бpoят им пoчти дocтигa 42 xиляди дyши.

Haй-мнoгo ca тeзи oт тpaдициoннo oбичaни дecтинaции зa paбoтa ĸaтo Гepмaния (7 449), Гъpция (7 062) и Иcпaния (5 507). Cpeдният paзмep нa пeнcиятa oт чyжбинa e 235,43 лeвa, нo тoвa e caмo нa бaзa oт cyмитe, изплaщaни oт бългapcĸaтa HOИ. Bъзмoжнo e дa имa и дpyгa cyмa, изплaщaнa oт cъoтвeтнaтa cтpaнa.

Cпopeд cтaтиcтиĸaтa, paзмepът нa пeнcиитe, зapaбoтeни в чyжбинa и пoлyчaвaни y нac, възлизa нa мeждy 10 и 1500 eвpo. Baжнo e дa ce знae, чe вcяĸa cтpaнa имa paзлични пpaвилa зa oпpeдeлянe нa пeнcиятa. Taĸa нaпpимep минимaлнo изиcĸyeмият cтaж в Гepмaния e 5 гoдини, дoĸaтo в Иcпaния – 15.

Материалът Истина е! Вижте как българи се завръщат и взимат 3000 лв. пенсия от чужбина е публикуван за пръв път на Опознай България.

Дори за секунда не сме съжалявали за изборът си, живеем спокойно, здравословно и в хармония с нас си и природата.

Обикновено хората родени по селата са най върлите противници на селяните и селата,за мен няма значение къде си роден, а какъв човек си,в градът е трудно да си добър човек!

Това ни е първата реколта от домати, след като години бяхме яли в Испания едни ужасни неща, приличащи на домат.

Двамата с жена ми на по 30 и кусур, расли в големият град, не пипали мотика и лопата, хванахме се и прекопахме малка градинка и виждате резултата. Сега като сме по София след 2-рият час ни идва в повече, най-малко енергията е отрицателна от всеки ъгъл.

Само една сила може да ни върне в градът и тя не е от тази земя!

реколтата ни:

и сарти

Автор: Min Ko

Източник: chujdozemec.com

Материалът От чужбина – на село: “Само една сила може да ни върне в града и тя не е от тази земя!” е публикуван за пръв път на Опознай България.

Независимо с какви жертви и усилия сте постигнали това което имате навън, най-доброто което може да направите е да продадете всичко, да си подадете молбата за напускане, и да се приберете в някое българско село. Не ви стиска ли?

Това е защото сме се превърнали в модерни роби. Роби на една система за пари, не за щастие. Пари с които не можем да си купим щастие. Щастие, което не се крие на масата или под нея. Щастие, което няма да срещнем в хората на запад защото всички там са се превърнали в едни безропотни машинки за пари. Вие вече знаете, че пари в чужбина не се спестяват, но сте там.

Има три типа българи, които спестяват пари в чужбина. Едните ги имат с цената на неосъзната или осъзната, безумна мизерия. За тях измъкването от системата е лесно. Това са 70% от българите в чужбина. Другите са послушните мозъчетата, без които функционирането на тази система е невъзможно. Измъкването за тях е много трудно, да не кажа невъзможно. Те са 1% от българите в чужбина. Ще си зададете въпроса ”Какво стана с останалите 29%?!”
Те са така наречените от мен – мухлясали михлюзи без извинение. Живеят на социални помощи. Резервите на тази система. Те са тежък случай.

Какво мислите, че представлява тази системата?!
Игра в която вие имате пълния контрол?!
Ако си го мислите, както си го мислех и аз, това означава че сте 100%-ов заблуден мизерник. Нямате никакъв контрол в това модерно робство. Вие сте този над когото някой олигарх има контрол.

Ставаме и отиваме на работа, която не харесваме. Изключително малко са хората, които отиват на работа с удоволствие. По простата причина, че всички търсим лесното, а такова не съществува и докато го осъзнаем минава цял един живот. Не отиваме на работа с удоволствие и по още една съществена причина, най-вече защото все още имаме мозъчни функции. Радвайте се. Това означава, че не сме безмозъчни роботи, в каквито искат да ни превърнат.

”По-лесно е да се механизира работния процес, от колкото да се бориш със съвестта човешка” си казаха кукловодите и действат по въпроса. Постепенно, това да работиш за тази система, ще се превърне в лукс и необходимото зло без което не можем защото сме свикнали да плащаме за пенсия, която няма да доживеем. Свикнали сме децата ни да са за пример в тази смахната система. Свикнали сме да имаме личен лекар и дистанционни на масата. Дистанционни за телевизора, от който ни манипулират. Дистанционно за печката, в която печем боклуците които сме купили от супермаркета. Дистанционно за климатика, който изсушава въздуха ни. Дистанционно за гаража, в който имаме кола, която между другото стига да нахраним цял град или цяла държава в Африка например. Всеки търси необходимото зло в определен аспект от ежедневието си, знаем че нещо е вредно но ще обърнем целия град за да го имаме.

Всеки от нас забелязва алчността, егоцентризма, лъжата, кражбата и лицемерието в хората, но не правим нищо. Махаме с ръка затваряйки вратата на дома ни, но ние не се махаме. Постепенно ще започнете да забелязвате тези недостатъци и у вас.

Колкото по-раболепно служите на тази система толкова повече ще ги забелязвате. Първо ще ви измъчва съвестта, но постепенно ще се научите как да възприемете тези недостатъци като качества. Погледнете шефа, за който работите. В това ще се превърнете вие, ако сте послушен на системата. Има нещо очарователно в тази отвратителна картинка. Трудолюбието се е превърнало в кариеризъм. Колкото по-културно и прикрито използвате изброените по-горе недостатъци, толкова по-бързо ще изкачите стълбичката на вашето кариерно развитие. Всичко с една единствена цел – ПАРИ! Безсмислено, фалшиво и суетно. Спукан балон. Трябва им нов, за да започне отново да се надува. Това означава война или умишлено предизвикан природен катаклизъм. За Бог няма смисъл да си говорим, той търпеливо чака будните да се събудят.

Изхода ли?
Прибирайте се в България и се хващайте за земята до като е време. По-голяма независимост от стопанството няма.

Автор

Материалът Ивайло Дамянов: Българи в чужбина, прибирайте се в България и се хващайте за земята! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Кастингът за политици, проведен от Слави Трифонов, показа няколко неща:

1. Сред българите у нас и в чужбина има неизвестни на публиката специалисти на международно ниво, които имат желание да се занимават с политика и управление.

2. Някои от тях много вероятно превъзхождат действащи управленци (от трите власти). Това следваше от CV-то им, от техния статут, личеше от начина им на представяне.

3. Тази група българи е непредставителна извадка, но излагаше споделяни от българите разбирания.

4. Като имам предвид и писаното в Мрежата, по медиите, и резултатите от последните избори, струва ми се, че българите наистина желаят промяна. Това не е пропагандно клише на опозицията.

5. Българите са отвратени от „възникналата“ в прехода политическа, административна и бизнес култура. Има обща неприязън към кадровия подбор на криминалния преход и потайното политическо инженерство.

6. Съмнявам се, че от този политически проект ще излезе нещо читаво. Основанията ми са много.

7. Предполагам, че от действащите партийни централи са наблюдавали кастинга и биха потърсили качествените хора, за да им предложат нещо реално.

8. Желая успех на Слави Трифонов в това, което умее най-добре.

Петко Симеонов

Видео: BiTelevision

https://youtu.be/L-GfXEyc4TI

https://youtu.be/-j02c74Y9vE

https://youtu.be/Z3nDoK2Sgic

https://youtu.be/NXDkEKBPUyY

ВИЖТЕ ОЩЕ КАКВО КАЗАХА ЕДНИ ОТ НАЙ-ПРЕУСПЕЛИТЕ БЪЛГАРИ У НАС И В ЧУЖБИНА

Свобода Лилиева, Dnes-bg.org

Хора на различни възрасти, с различни професии и професионален опит се срещнаха в три последователни дни със Слави Трифонов, Иван Нинов – декан на холандския университет в Доха, Катар; Атанас Раденски – професор по компютърни науки в университета Чапман, САЩ; Йордан Бъчваров – биолог в университета Дюк, САЩ.

На 18 януари Слави каза, че: „след като обявихме тези наши намерения, желание да участват в подобно начинание изявиха 3 777 души. Хора от различен пол и възраст. Хора, завършили различни университети, включително и най-престижните в света. Хора с изумителна биография.“, „Решихме да ви покажем други хора – различни от сегашните политици. Образовани и доказали качествата си. Хора, които могат да представляват България и всички нас в съвсем друга светлина. Да бъдат политиците, които заслужава една модерна и цивилизована държава.“

И точно това се случи. За разговор дойдоха от 20- до 70-годишни, бизнесмени, инженери, адвокати, военни, икономисти, IT специалисти, лекари, дори и оператор на ядрен блок в АЕЦ „Козлодуй“. Всички те със своите идеи, предложения, виждания за развитието на България. В разговорите се включиха и българи, живеещи в Англия, Италия, САЩ, дори Южна Африка.

„Вярвам в себе си, всеки един от нас да го направи. Ние трябва да повярваме в себе си, в семейството си, в нацията си. Дай Боже, един ден да повярваме и в политиците“, каза един от кандидатите Иван Шишков. „Данъчните се използват за политическа бухалка“, категоричен беше 37-годишният правист Живко Седларски.

Една от първите седнали на горещия стол – Неда Калчева сподели, че: „Темата, която ми е близка, е електронното управление. За мен начинът да се оправим в България е да създадем невъзможност да се краде и да има корупция. Законите не са достатъчни, необходимо е да изпреварваме събитията. За това могат да ни помогнат блокчейн технологиите, каквито в Естония се използват от 10 години.“

Любопитни бяха и думите на 68-годишния летец Димитър Ценов: „Тук съм, за да помогна да направим българина по-щастлив, по-достоен, да променим системата. Това е трудна задача, но не е невъзможна, когато имаш желание ще намериш начин да го направиш. Само смелите ги спохожда успехът.“ „Една страна, ако няма армия, все едно една къща няма ограда“, допълни той. Г-н Ценов запита и журито и аудиторията: „Защо се съсипа образованието? Защото неукият човек се управлява лесно“. Той беше категоричен, че ако се промени системата като цяло, в рамките на 6-7 години българите ще живеят много по-добре.

Виктор Янев, избран за полицай на годината през 2008 г., след като спаси момиче от самоубийство, разказал с горчивина за огромното недоверие към МВР и за проблема със съдебната система.

„Хващали сме хора по 10 пъти, които след месец пак са на улицата. Ако получават ефективно наказание, нещата ще стоят много по-добре. Не да изкарваме по един полицай на 10 човека“, изтъкнал Янев. Бранимир Бранков, също работил за вътрешното министерство, пък предложил да се създаде специален извънсъдебен орган, подчинен на президента, който да контролира и преглежда приключилите дела. Той откровено заяви, че един от мотивите му да подаде автобиографията си е, че не желае семейството му, дъщеря му да живеят в страна на беззаконието. Той бе категоричен, че промяната ще е трудна, но не невъзможна.

„Защо Доган и Пеевски се охраняват от НСО“, попита Светлин Стоянов, специалист „Сигурност“. И допълни „Секторът трябва да се реформира сериозно. Сега тече европредседателството, а председателят на НСО, който пряко отговаря за сигурността и охраната, си подаде оставката. Тук говорим или за уникална корупция или некадърно управление.“

Един от хората, с които Слави разговаря близо час беше Румен Попов, ексвоенен разузнавач и бивш аташе в Анкара и Техеран. Той говори както за миналото, така и за възможностите за развитие на сектора в бъдеще.

Спортният журналист Крум Савов също седна срещу Слави. „Аз съм човек, който иска нещо в тази държава да се случи, за мен, за семейството, за цяла България“, сподели той.

„Когато говорим за образование, трябва да се наблегне на неща, които са свързани с практиката“, смята Антония Николова.

„Най-важно е хората да имат добри доходи. Самочувствието на българите доста спадна и затова много българи търсят реализация извън България. Страната ни е с най-ниска работна заплата в ЕС. Разликата в заплащането между България и Дания е 10 пъти. Правилният път е да привлечем повече инвестиции“, предложи бургазлията Румен Гълъбинов.

Юристът от Варна Галина Иванчева предложи, че членовете на ВСС трябва да се избират по много по-ясен начин и по-прозрачно.

Мотивацията на 31-годишната Надя Евтимова бе съвсем разбираема за хиляди българи, прибрали се в Родината след като са получили образованието си в чужбина: „Живях в Испания, но искам децата ни да отраснат в България, за да могат да са истински българи“, каза тях. „Хубавите неща не стават лесно и ако искаш нещо, трудностите не трябва да те плашат.“

„Да се премине от силно субсидирана форма на обучение във висшето образование, както е в момента към по-ниско субсидирана форма на обучение“, предложи пък финансовият специалист Ивайло Имишинов от Бургас. „Субсидиите да се насочат към специалности, които са важни за икономиката.“

Събеседванията бяха втората крачка, която Слави предприе в пътя си за промяна. Припомняме ви, че по-рано през януари той и неговият екип обявиха, че общо 3 777 души са изявили желание да участват в евентуален политически проект.

„Хора от различен пол и възраст. Хора, завършили различни университети, включително и най-престижните в света. Хора с изумителна биография“, каза тогава Слави. „И за мен е огромна отговорност и удовлетворение, че такива хора изявяват желание да участват в подобно начинание. Най-искрено изразявам огромната си благодарност и уважение към всеки един от тях. Държа да отбележа и че почти всички българи, които са на върха в световни университети, като преподаватели, или българи, които имат много успешен бизнес из целия свят, почти всички от тези българи се съгласиха заедно да проведем събеседването с желаещите да участват в подобен проект“, казва още Трифонов.

Експертите, разговаряли със Слави тези три дни са само част от всички можещи и знаещи българи, готови да променят България.

Материалът Има такъв народ! Вижте срещата на Слави с „морални и качествени българи“! Ще се изумите какво казаха преуспели българи у нас и по света! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Затова заминах за едно лято като камериерка в едно малко селище между Инсбрук и Бернер. Това беше през 2009 година. Попаднах в малък семеен хотел, в който собственикът се оказа млад мъж, неженен, без деца, необвързан и със силно майчино присъствие. Беше лято, след работа ми беше скучно, в почивните дни си правех излети, но без познати и приятели наоколо ми беше много самотно. След работа ме канеха да пия кафе на рецепция, но винаги отказвах, гледах да се изпаря колкото се може по-скоро от очите на шефа. С готвача и мияча на чинии живеехме в една къща и двамата бяха мили с мен. И от скука, ходих да помагам на готвача вечер, когато миячът на чинии почиваше. Няколко пъти шефът ме засече в кухнята, но нищо не каза.

Докато един ден не ме покани на излет с една група германци. Каза ми, че не мога да тръгна с обикновени анцунг и маратонки, а със специална „екипировка“ панталони за излет, специална риза и обувки. Подари ми риза и панталон, а аз изтичах и си купих обувки от близкия магазин „Саломон“. Оказа се, че не били типичните за излет обувки, трябвало да са по-високи, над глезена. Но ме прие и с тях на излета. Въпреки, че ми беше толкова глупаво, сякаш в България не съм ходила на излет и не съм тичала по горите дори и със сандали! Брех! Беше чудесно да съм сред нови хора, германците ме питаха и разпитваха за България и за живота там. защо съм дошла тук и т.н. Вечеряхме и се прибрахме, но аз се чувствах поласкана, че съм предизвикала по някакъв начин интереса на шефа. След това ме извика един ден на терасата и ми показа, къде какво планувал да строи, искал да си направи по-голям апартамент и т.н. И ако предприемел тази стъпка, трябвало сега да го направи, а не след 10 години, когато е на 50.Но защо го разказваше на мен, звучеше като, че ли иска аз да му стана жена. Обля ме едно толкова топло чувство на щастие, което никога преди никога след това не съм изпитвала. След това ме покани една вечер в Инсбрук, разхождахме се и ме хвана за ръка. Аз не спирах да се обръщам към него с „Г-н Х….“ и някак този респект противоречеше с хващането на ръце. Беше ми странно, бях объркана, не знаех какво да правя и дали да се поддам на изкушението и опитам от забранения плод. Не бях обвързана и в България нямах перспектива, исках семейство, деца, времето си казваше думата и поех предизвикателството.

Попаднах в капана. Станахме двойка.

На края на сезона исках да си купя нов лаптоп и той ми поръча от фирмата, която поддържа сървъра и компютрите на хотела. От персонала останах само аз. Даде ми задача да изчистя апартаментите основно на първия етаж. И накрая на октомври ми каза, че през октомври ме е пуснал на 1/2 работно време, удържал си е парите за лаптопа и ми връчи по-малко от половин заплата. Тогава беше първото ни сериозно скарване, при което казах, че ме използва и не съм съгласна с това. А той рече:“Щом те използвам, можеш да се прибереш в България“. Бях влюбена, възлагах големи надежди и останах! Поредната грешка, предизвикана от манипулация и пагубни емоции. Останах и работих на черно, без договор и без заплащане от 01.ноември докато получих разрешително за работа за зимния сезон. Какво работех ли: той реновираше стаи в хотела, аз чистех, пренасях тухли и т.н. По цял ден работехме, на обед сядахме да ядем, майка му готвеше за нас и работниците, които участваха в ремонтите. Говореше се на диалект, който не разбирах, не ме включваха в разговорите, все едно съм А зимата започнах като сервитьорка. Най-противното ми нещо, да прислугвам на хората. Сутрин приготвях закуската, бюфет, сервирах, носих на хората кафе или чай по масите…

Отсервирвах, чистех масите, приготвях за вечеря. С мен работеше едно момиче на 16 години, практикантче. Докато и тя напусна, тогава останах сама сутрин и с една келнерка вечер. Рано ставане, късно лягане, след обяда между 13.30 и 17ч бях сама, защото господинът беше на рецепция и се обясняваше меко и леко на рецепционистка или с гости. Но нямаше време за мен. И ето, че желанието ми да работя по новогодишните празници се изпълни! Докато следвах си мислих, колко ли ще е готино да работиш в заведение, където клиентите се веселят. .. Тогава 2009-10 ми се предостави такава възможност. И за Коледа и за Нова година текат големи приготовления. Не знам защо това, което може да се свърши за час-два трябва да се прави 5-6 часа. Буквално без никаква почивка от 7 сутринта до към 1 часа на следващия ден се работи за Коледа и до 4 часа за Нова година. Естествено тези часове не са заплатени! Като се почне с местене на маси, декориране, сгъване на салфетки, слагане на допълнителни прибори и чаши, свещи, приготвяне на аперитив… Кулминационният момент беше на Нова година. Меню с шест ястия: предястие + супа+сорбет+ още едно предястие+основно ястие+десерт, ръцете ми вече отказваха, боляха ме китките от тежките чинии и непрекъснатото сервиране и отсервиране, краката ме боляха, а приятелят ми, шефът дори не помогна, не пита как съм, не ме и потърси. Ужасно ми беше и така се самосъжалявах!

Оказа се отгоре на това, че бях длъжна да му нося шампанско, та хората като идат на бара да посрещат Нова година, да имат с какво да се чукнат, да но не! Аз не можех да се появя с червени от плач очи. В кухнята не можеха да разберат за какво плача, единият готвач каза:“Това е от стрес!“ Не, сълзите бяха първо от умора, после от негодувание и неразбиране на случващото се! Аз бях половинката на шефа, аз съм с 2 висши образования и дори те да не са на място в тази работа, то поне чувствах за нормално аз да се чукна на първо място с най-близкия до мен човек и да си пожелаем една хубава година! Вместо това, отсервирай, чисти, мести маси и подготвяй за закуска. А най-близкия ми човек така и не го видях вече тази нощ… Последва по-нататък още един разговор, в който го попитах какво очаква от мен в бъдеще, не искаше да ми каже, само отново каза, че съм свободна да реше какво да правя с бъдещето си, ако не съм доволна. Попитах го какво ще каже на познатите, когато си тръгна, а той отговори: „Не бери грижа за това!“ Той се затвори в себе си, млъкна, не казваше нищо, показваше наранена гордост или може би гняв…! Няколко дни поне, така процедира. Събрах си багажа, един куфар. Той видя това, но нищо не каза, не ме и спря. Не знам защо и този път останах. Към края на зимата ходих на ледена пързалка, може би за 3-ти път. И без да искам си ударих ръката в стъклената стена на пързалката. Такава болка не бях изпитвала, докато се прибера бъката беше посиняла. Исках да ида на моя практикуващ лекар, но той каза: „Не, той ще каже, че е счупена и ще ти изпише болнични! Ще отидеш при братовчедка ми!“ Тя е младичка и току що завършила, и точно защото му е роднина не я избрах за лекар. Нямах доверие, като негова роднина, какво могат да ми направят! Но отидох при нея. И тя на рентген видя, че има счупване на кутрето и ми сложи шина за 10 дни. Бях в болнични, но пак бях на сървис, пак работех дори и носейки 1 чиния! Четях отвращението на някои от гостите по очите, когато им носех ястията, но на скъпият ми, н ему пукаше…Не му пукаше, когато ми беше лошо, с температура и повръщане продължавах да работя! Зимата мина и той дойде през април в България за 5 дни. Не показваше емоции, нито чувства към мен. Запознах го със семейство си, с познати, той работеше по няколко часа на ден на компа… Не каза дали му харесва или не, но оттогава не иска да идва повече в България. Тогава в междусезонието останах за много кратко в България изпитвах нужда да съм с него или по-точно край него, защото истински никога не сме били заедно, не сме имали време да излизаме някъде или просто да седнем да поговорим.

Отново имаше ремонти и отново не ми плащаше, веднъж каза:“Нали спиш и ядеш тук!“ Погневих се от тези думи, защото той не ме бе намерил на улицата нито съм изпаднала дотолкова, че да работя на някого и дори на него за спане и храна! Аз да не съм животно. Не искаше да разбере и майка му непрекъснато го подклаждаше, насърчаваше и защитаваше срещу мен. Коя съм аз гяурка, че да имам претенции в хотела им! Непрекъснато бръщолевеше нещо или срещу чужденците, срещу бежанците от Чечня или от студентите, които вместо да работят, учели години наред… И аз се чувствах пряко засегната! Но се правих, че не се засягах. Сега се чудя, каква ли глупачка съм изглеждала тогава???
Работих бременна буквално до последната минута, работех след като родих, работех вечер с детската количка и бебе, изложено на цигарен дим и шум на гостите, защото нямаше кой да гледа бебето. Работих бременна и с второто и да са живи и здрави скоро на 5 и на 6 ще станат, деца без занимавка, без режим, затворени в хотела, няма излизане, нищо… На една градина, която ходят от 8 до 12 и после се щурят из хотела или гледат ТВ или пред компа. Аз работя без почивен ден през сезона, понякога правя 14 работни часа. А моят възлюбен се прибира между 1 и 3 часа през нощта, седи и си гледа ТВ сам след като затвори хотела. За него единственото важно нещо са собственото му спокойствие и да върви гладко в хотел (да има достатъчно персонал, та той да не трябва да прави нищо!)

Та с всичко това искам да кажа на всички жени, да внимават, с кого се захващат и особено с чужденци, те си търсят само интереса!

Публикуваме без редакция писмото на В.В.

Източник: bgnow.eu

Материалът Разказ на една работеща жена в чужбина: Когато шефа поиска да… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Кристиян Ковачки и Пламен Петков избраха да се върнат в България след повече от 10 години в Испания, където живеят с родителите си, получават своето образование и първи трудов опит. У дома се завръща и Любов Комсалова, която учи психология в Норвегия. Тримата не се познават до момента, но ги свързва идеята да превърнат личните си занимания в професионална реализация – нещо, което TELUS International прави възможно с клиентите си от различни бизнеси.

“Много сме щастливи, че толкова талантливи българи, живеещи по света, имат желание да се върнат тук и да станат част от екипа на TELUS International, което придава смисъл на нашата кауза. Днес казваме “Добре дошли” на Кристиян и Пламен и очакваме останалите, с които в момента финализираме документацията”, казва Ксавие Марсенак, президент на TELUS International Europe.

Инициативата е част от дългоплануваните усилия на водещия аутсорсинг доставчик да предоставя на можещите и талантливи българи кариерни възможности в интернационална среда, както и да предприеме целенасочени мерки за справяне с недостига на качествени кадри в бизнеса у нас. Още в първите часове след старта на кампанията са получени десетки CV-та, а към момента те вече са над 400. В момента екипът на TELUS International Europe разглежда старателно всяко едно от тях и влиза в контакт с кандидатите.

Инициативата предлага пакет за релокация на българи, които искат да се върнат обратно в България и да получат професионална реализация в офисите на компанията в София и Пловдив. Пакетът включва 5 000 лв., самолетен билет до България, съдействие от екипа на TELUS при установяване, документация и търсене на квартира, както и едномесечно настаняване в хотел при нужда. Кампанията е активна до 31 декември 2017г. всеки, който иска да кандидатства, може да го направи на www.iskamstelus.com

TELUS International Europe е водещ доставчик на услуги в сферата на BPO и ITO, който от 2004 г. насам предоставя висококачествено обслужване за аутсорсинг на бизнес процеси. В компанията работят повече от 3500 служители на територията на 7 центъра в София и Пловдив (България), Букурещ и Крайова (Румъния), както и Манчестър и Канок (Великобритания). Компанията предоставя иновативно обслужване на клиенти по цял свят на повече от 35 езика. TELUS International Europe е горд член на семейството на TELUS International, който е доставчик на услуги за аутсорсинг на бизнес процеси с над 26 000 служители по целия свят, включително Канада, САЩ, Европа, Латинска Америка и Филипините.

Източник: plovdiv24.bg

Материалът Международна компания с офис в Пловдив започна да връща българи от чужбина. Предлага им заплати от… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Направената от тях съпоставка е очевидна за това как най-нагло ни лъжат търговците! Вижте и вие – заслужава си! Ще останете без думи!

„Тук всичко е по-евтино, а заплатите в пъти по-големи!“ – са част от думите на гурбетчиите.

Ето какво и как разкриха голямата заблуда за цените на произведените у нас хранителни продукти.

Снимката говори достатъчно, нали. Тя е направена от българин, работещ в Холандия. Очевидно е, че в земята на лалетата родния шоколад „Своге“ се продава на по-богатите холандци на страхотна цена: за 0,37 – 0,57 стотинки, а у нас сами се досещате че цената му удря до 2 лв.  – специално за по-богатите българи. Тази снимка разгорещи и социалните мрежи, но има и още изненади.

Най-евтиния парацетамол струва 0,49 евро, а у нас: 1,87 лв.

Невероятно, но факт! Нали? В най-бедната държава в ЕС купуваме в пъти по-скъпи храни, лекарства и какво ли не, отколкото паралиите в Монако и Люксембург!

Лазаня в топ посещавана верига в Холандия може да се купи за 2,69 евро, а в същата верига у нас – 7,99 евро! Да му се стои на човек още повече у нас!

Да си дойдем на думата и за доходите. Справката от Евростат е категорична за заплатите! Нашите са само 15 пъти по-ниски от тези в Германия и 11 пъти по-ниски от тези в Холандия!

Направо си живеем в райска приказка…Без коментар! Хора, елате да живеете тук! Не стойте в тези мрачни, тъмни и студени страни…:) Да става весело поне, щом не можем друго да направим.

В Холандия ДДС-то за хранителни продукти и напитки е едва 6%, а средната заплата 2700 евро, но…защо да ги гледаме холандците – ние сме къде, къде по-по- от тях!

Скъпи приятели, минималната заплата в Холандия е само 1400 евро!

В Холандия ДДС-то за лекарства е 0%, а за богатите български пенсионери е 20%.

Същите примери могат да бъдат дадени с родното вино на евро-щандовете, козметика и още примери безкрай…

Списъка явно е дълъг. Оставаме на вас да го продължите с примери от държавите, в които живеете. Скъпи приятели може да ни изпращате факти, истории, новини от бутоните в сайта, както и във фейсбук страницата ни.

От екипа можем само да ви пожелаем – Бъдете здрави и се усмихвайте повече, въпреки и напук на всичко!

Материалът Докога ще ТЪРПИМ! Няма такава НАГЛОСТ! Български гурбетчии алармираха: Цените на български храни у нас и в чужбина са В ПЪТИ… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Много въздействащо видео. Нашата Родина е най-прекрасна на света. Земя на горди и свободни хора от дълбока древност! Нека бъдем достойни наследници на нашите предци.

Искрено се надяваме, да опазим България свободна, независима и прекрасна за бъдещите поколения.

Насладете се, това е България! Страхотно, професионално изработено видео, с невероятни ефекти, прекрасни кадри, което с гордост може показвате на вашите приятели от чужбина.

Източник: Българи

Материалът Над 1 500 000 гледания в мрежата! Великолепно, вълнуващо и въздействащо ВИДЕО за България! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Чуйте стихотворението на гениалния поет и революционер,  което момчето рецитира:

МАЙЦЕ СИ

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

Христо Ботев

Материалът БЪЛГАРЧЕ рецитира ,,Майце си“ на БОТЕВ от чужбина. ВИДЕО! е публикуван за пръв път на Опознай България.