На третата сутрин тийнейджърът се събуди с болки в стомаха, повръщане, блед като платно. Много трудно научихме къде има медицински пункт. Заведохме момчето, което се влошаваше с минути, примрели от страх в един хотел с медицински пункт. Без грам да се трогне лекарят каза, че лекуват само чужденци – български лекар в български курорт!- а пък, за да сложат детето на система, трябва да се плати авансово. Не издържах. Свалих шапката и очилата и казах: веднага му слагайте системи, че ще помета “Слънчев бряг” с вас. Сториха го. Не ми се мисли какво щеше да се случи с момчето, ако не бях известна журналистка и не бяха ме познали…

Лекарят взе да се обяснява с мен, че всяко лято има епидемия от инфекции, защото морето е мръсно. Обаче за това не се говори.

Оказа се, че синът на приятелката ми се е разболял, тъй като плуваше в морето, а пък ние двете с майка му останахме невредими, понеже влизахме само в басейна на хотела.

Докато чакахме да изтече банката на системата, лекарят ме помоли на неговия телефон да говоря със собственика на медицинския пункт. Той се заомилква и започна да ме моли да не говоря или пиша за случая, за да не се провали летния сезон. “Българи сме, все пак”. Обади ми се и видна деятелка на туристическото движение в “Слънчев бряг”: моля те, нека да не вдигаме шум, да не проваляме сезона”… Не ги послушах, разбира се. Написах за тази драма. Оплюха ме. Не съм била патриотка. Сега пак оплюха медиите, че правели негативна кампания, служели на чужди интереси и какво ли още не. Но нито дума за слабости и грешки на безгрешните хотелиери в “Слънчев бряг”.

Днес е арестуван хотелиер, налетял да бие израелски туристки, изразили недоволство, че са им дублирани стаите, за които предварително са си платили. “Слънчев бряг” е първа новина за израелските медии.

Ето това е положението.

И сто декларации да напишат собствениците на хотели и ресторанти в “Слънчев бряг”, мизерията на най-големия черноморски курорт пак ще избухне като бомба в л@йняно блато.

И въпреки бурите на Халкидики, въпреки опашките на Кулата-Промахон, българите ще продължим да пътуваме към гръцките курорти.

И, не, не вие сте патриотите. Вие сте хищниците.

Соня Колтуклиева, Фейсбук

Материалът Соня Колтуклиева: Не стъпвам на българското Черноморие, след стреса, който преживях на… е публикуван за пръв път на Опознай България.

На юг това са Елените и Дюни, където почиват главно немци, а на Северното Черноморие – истинската перла тогава е ваканционно селище „Русалка“, където за първи път преди близо 50 години стъпват западни туристи, и то французи.

Селището е затворено за нашенци, а българи са само хора от персонала. И на трите места по това време за първи път прохожда олинклузивът.

Дюни разполага с 16 заведения за хранене, традиционна търговска улица с много магазини за хранителни стоки, плодове и зеленчуци, цветя, сувенири, плажни и промишлени изделия, пише навремето областният вестник „Черноморски фронт“ за курорта, пуснат в експлоатация в края на май 1986 г. и стопанисван от „Балкантурист–Бургас”. Изграден е голям спортен комплекс – седем тенискорта с училище за начинаещи, плувни басейни, игрище. За летовниците са създадени идеални условия за приятен отдих и развлечения.

Запазени са почти всички дървета и са засадени много нови. Работи се и по създаването на голяма буферна зона от водни площи и горски пояси, която да отделя уникалното езеро – междинна станция на прелетните птици, от селището.

Едно- и двуетажните вили са накацали една над друга, всяка с прекрасна панорама към морето и езерото. Интерес сред чуждестранните туристи предизвикват и самостоятелните вили – тип стара созополска къща, припомня „Черноморски фронт”.

/по информация от: bgspomen.com

Материалът В три наши морски комплекси – истински „перли” беше забранено за българи през соца в НРБ. Вижте кои е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Побъркаха ме, подлудиха ме! Продадох си всичките прасета на чужденци по 20 000 евро едното!“

Чужденци буквално полудяха по български цветни прасенца, които нямат аналог никъде по света. Китайци, австрийци, германци дават по 20 000 евро за едно екзотично животинче, пише „Телеграф“.

Прасенцата са жълти, сини и зелени, а най-странното е, че бащата е черен на цвят. Собственикът им казва, че става въпрос за генетично изменение, което не може да се обясни научно от специалистите.

Оказва се, че цветът не идва от козината, тъй като тя е бяла, а от кожата на животните. Те се живели нормално и са били разпродадени за 45-ия рожден ден от раждането.

Запазено е само едно, което е оставено като любимец и не е за продан. „Не искам да става ясно къде се намира свинефермата от съображения за сигурност. Имам и много други прасета. Опасявам се че ще влезнат с взлом с цел кражба. Мястото е с ограничено население и има само един възрастен пазач, който нищо няма да може да направи“, сподели собственикът Явор Чочев. Първоначално било предвидено прасетата да бъдат настанени в пансион за нестандартни животни в Пловдив.

Това не се осъществило, защото интересът на потенциалните продавачи бил голям. „Побъркаха ме, подлудиха ме. Изпродадох всички прасета, Не ме оставиха на мира. Идваха всеки ден с преводачи и ме засипваха с въпроси. Телефонът ми звънеше постоянно“, разказа г-н Чочев.

Китаец олекнал с 20 000 евро за едно от уникалните цветни прасенца, което качило цената и за другите купувачи. Австриец и двама германци са изкупили останалите на подобни цени.

Материалът Нечувано! Чужденците луди по български шарени прасенца! Дават 20 000 евро за едното! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Източник: lentata.com

Обещах да ви разкажа… Tова не е страшна приказка. Това е истинска история. Виждали ли сте как чужденец, който никога не е стъпвал в България, плаче за нея без глас, а сълзите му капят в чинийката с швейцарско сирене? Аз видях.

Винаги съм описвала България с най-красиви думи, с много обич. Този път направих едно друго представяне – съпоставка между България, която виждаме всеки ден, и онази, другата, за която копнеем, която изгубихме, която не можахме да съградим.

Представих България чрез седемте смъртни гряха. Чужденците, които ме слушаха, бяха от най-различни държави – Полша, Швеция, Лихтенщайн, Швейцария, Франция, Италия, Мексико.

Първо им показах алчността. Снимки на красиви български плажове, със златист пясък, недокоснати дюни и стъпки на влюбени, оставили пясъчните си следи, за да ги погали и съхрани морето. Залези от земния рай, полюшващи се на вълните последни слънчеви лъчи, неизречени думи, тиха китара и миди, изпечени на ламарина.

После снимките се смениха и хората видяха разрушените дюни, гъсто построени хотели по плажовете, дувари до небето и едно измъчено и уморено от агресията море, което се опитваше да събере лъчите на заника, но не му достигаше пространство, за да протегне вълните си…

След това им показах гнева. Снимките на български села, с подредени и чисти дворове, с кипящ живот, с училища, пълни с деца, стада по тучни пасища, извори с жива вода, занаятчии и земеделци, пълни шепи с лято, плодове и мед, се смениха с картини на обезлюдени села, порутени къщи, изоставени градини, буренясали ниви, старци, останали сам-сами на прага на последната оцеляла къща, цигански гета, цели улици, превърнати в сметища, детски площадки, обрасли с тръни, затлачени от боклуци речни корита, изсечени гори, пребити на улицата, пред очите на деца, животни… Разказах им, че гневът срещу разрухата и беззаконието е прогонил хората от България. Гневът е грях. Простено ли е да избягаш.., не съм съдник, а само свидетел.

След това им показах леността, чревоугодието и надменността. Не ми беше трудно.

Първо им показах дядо Добри и им разказах за това какво прави всеки ден, въпреки многото си лета. После достатъчно бе да покажа парламента и лицата на депутатите, дремещи по време на заседание. Много лица – подпухнали, бездуховни, оядени, гримирани, за да не си личи отегчението, лапащи на депутатски трапези и банкети, къщи като дворци на кметове и управници. После им разказах за Ботев, Левски, Раковски, за хъшовете, за Паисий. Показах потретите им, закачени в кабинети, зад лицата на онези, подпухналите. Гротеска.

След това им показах завистта. Разказах им вица за казана с българи в ада, който, единствен по рода си казан, няма нужда да бъде охраняван, защото, ако някой се опита да изпълзи, другите го дърпат обратно надолу.

Накрая им показах похотта. Проститутки по магистралите, трафика на млади българки за бели робини, майки, търгуващи с децата си, докато те са още в утробата им, циганки, които раждат на 11 и 12 години, а след това разчитат на държавата да ги издържа, но продължават да се плодят.                                                           Когато екранът изгасна, никой не проговори. В стаята беше се настанила мъртва тишина. Тогава видях, че жената от Лихтенщайн плаче, а сълзите й капят в чинийката.

Единствено италианецът, с пресипнал от покруса глас, попита: „Но защо, защо направихте това..?“

Нямах отговор. Не, имах. Но нямаше да повярват… Успях да кажа само няколко думи на Екзюпери: „Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки“.

автор: Лидия Делирадева

Материалът Българка насмете политиците със статията си: СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА НА БЪЛГАРИНА! Мрежата прегря след това, а думите й накараха италианец да… е публикуван за пръв път на Опознай България.