„Модна млада дама попита бабичка колко струва кошничка с ягоди… Бабата-продавач и отговори:
– 35 лв.
– Взимам ги за 30лв или си тръгвам – уверено заяви младата дама.
– Купете на цената, която смятате за приемлива, госпожо… Тези пари ми трябват, за да живея – ласкаво отговори бабата.
Момичето купи ягодите на своята си цена и си тръгна с усещане за победа. Тя се качи в скъпата си кола и няколко часа по-късно отиде в изискан ресторант с приятелката си.
Те избраха от менюто всичко което искат. Направиха красиви снимки, хапнаха малко, оставяйки много от поръчаното на масата… Сметката за вечерята им беше 260 лв. Дамите платиха 300 лв и казаха на собственика на луксозния ресторант да запази разликата, като бакшиш.
Тази история може да се окаже напълно нормална за управителя на луксозен ресторант, но много несправедлива за продавача на домашни ягоди, отглеждани на 5 декара крайградски район с трудно пътуване до града, особено в жегата.
Въпросът е: „Защо винаги трябва да показваме, че имаме сила, когато купуваме от нуждаещите се?“ И защо сме щедри към тези, които не се нуждаят от нашата помощ?
Баща ми купуваше стоки от бедните на високи цени, въпреки че не се нуждаеше от тези неща. Понякога им плащаше повече. Веднъж го попитах:
– Защо правиш това, татко?
Баща ми отговори:
– Това е благотворителност, опакована в достойнство, сине мой, винаги трябва да се стремим да бъдем благодарни!“
Винаги може да помогнете на някого.
БЪДЕТЕ ХРИСТИЯНИ И НА ДЕЛА!

Анна Стойкова

Материалът Бабата, която продаваше ягоди – поучителна история за благотворителност, опакована в достойнство е публикуван за пръв път на Опознай България.