Човешката наглост няма край, особено ако в историята са замесени пари и известни личности. Този път скандалната гавра е с името на един от най-големите родни актьори – Васил Михайлов, както и с верните му фенове, пише „Телеграф“.

Многобройните почитатели на Васил Михайлов все още не проумяват как е възможна подобна наглост и то в такива размери и с такова култово име в родните филмови и театрални среди…

Става въпрос за измамници, които събират пари за операцията му чрез социалните мрежи – в един от големите световни сайтове за благотворителни кампании GoFund Me.

Първоначално там е обявено, че се стартира набирането на 2000 долара за 82-годишния ветеран на Военния театър. Кампанията е озаглавена „Очите на българската просвета“ и в текста към нея се казва, че „Актьорът Васил Михайлов почти е загубил зрението си, но няма пари за операция на очите“. За организатор е посочена Катерина Танева, а линковете за дарения са споделени в няколко фейсбук групи.

Почитатели на актьора, разбира се, веднага откликват на зова за помощ и така първите 180 долара стават факт. Ден по-късно обаче, благотворителната кампания е заличена от сайта, а хората, които са дарили пари, вероятно са изгорели с тях.

Дали всичко това е направено с умишлена цел за облагодетелстване на гърба на феновете на един от най-обичаните актьори или въпросната жена е разбрала, че е прочела фалшива новина, и е изтрила гафа си, не е ясно, допълват още от изданието.

Дали обаче подобна фалшива кампания няма да стартира и реална такава, за да може Васил Михайлов наистина да получи възможност да се подложи на подобна интервенция, само времето ще покаже.

Материалът Грозна подигравка с Васил Михайлов разгневи феновете му е публикуван за пръв път на Опознай България.

Подгумерски манастир „Св. Димитър“- едно забравено огнище на духовността

Филм на ТВ „България“ 24

Подгумерският манастир „Свети Димитър“ е разположен в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина, близо до с. Подгумер, на 7 км източно от гр. Нови Искър и на 10-на километра северно от София. Отбивката за Подгумерския манастир е на околовръстното, за село Подгумер.

Подгумерският манастир e част от Софийската Мала света гора. Предполага се, че манастирът е основан през XIII век. От запазен надпис над вратата на манастирската църква личи годината 1597 – вероятно годината на обновяването на храма. Разрушаван и опустошаван многократно, манастирът е възстановен отново през 1848 година със средства на жители от околните на Подгумер села – Курило, Гниляне, Кумарица, Желява и др.

В периода ХVІ-ХVІІІ в. манастирът е бил едно от книжовните огнища в Софийско и в него е имало богата библиотека, а някои книги и документи са били писани от обитаващите го монаси. Манастирът е притежавал екземпляр от първото издание на Софрониевия „Неделник“ („Неделно поучение“), отпечатано в Рим през 1806 година. През 1897 г. в библиотеката му все още е съществувала и книга за всичките празници за дванадесетте месеца на годината (Миней).
Манастирът Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради,които допреди няколко години са били използвани от здравното заведение.
Манастирската църква е малка, еднокорабна и едноабсидна постройка с голям притвор и без купол, с размери 12,5 х 4,5 м.

Стенописната украса на храма е в два живописни слоя, като стенописите първият слой са от края XVI в. и се предполага, че те са дело на популярния зограф Пимен Софийски, изографисал множество църкви и манастири в България. Вторият живописен слой е от епохата на Възраждането-1848 г., когато според ктиторският надпис църквата е била възобновена.

Оцелелите до наши дни стенописни изображения в църквата на Подгумерския манастир са ценни произведения на българското средновековно и възрожденско монументално изобразително изкуство.

За жалост днес тези бисери се намират в крайно-окаяно състояние и забавянето на реставрацията им ще бъде фатална…!

Използвана литература:
1. Чавръков, Георги. Български манастири, изд.Хайни, София

Източник на статия: https://svetimesta.com

Материалът Подгумерски манастир „Св. Димитър“- едно забравено огнище на духовността! ВИДЕО е публикуван за пръв път на Опознай България.

Може и да е случайно, не знам, но оня ден чистя нещо и решавам да сменя изгнилия картон на гърба на стара семейна картина, и виждам отвътре залепени опаковки от шоколади, халва и сладкиши – лотария някаква от 30-те год. на миналия век.

Аврам Чальовски е от село Галичник, Македония, но тъй като след Освобождението тя остава извън пределите на Майка България, малкото овчарче идва в София. Спи по тавани и мазета, не си дояжда, вечер мие чинии в кръчми, а денем, нарамил гюмове с боза, я продава по улиците. Лев по лев събира пари, след няколко години купува сладкарска работилничка и се скъсва от бачкане, а в 1898 г. има вече и кон и малка мелница, където заедно с един работник започва да произвежда първата тахан халва в България… А след десетина години Аврам Чальовски построява е тая къща на снимката, в която и разполага фабриката си, и живее със семейството си.

Втората си фабрика отваря в 1920 г. в Бургас и освен халва, произвежда шоколади и всякакви лакомства, а и известното олио “Вега”. Фабриката има собствена жп линия, водоизточник, електроцентрала, кравеферма, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко. В 1936 г. “Чальовски и синове” отварят и клон на гара Искър и там първи на Балканите започват да произвеждат мляко и яйца на прах, там е и печатницата им за етикети, фирмени знаци и рекламни материали.

Но Аврам Чальовски иска да завещае на наследниците си не богатство, а морал. Затова не купува коли и не строи вили в Чамкория, днешния Боровец, а превръща част от къщата си в музей – стая с оръжия, стая с македонски народни носии, стая със скулптури от дърво на всички български царе, 50 барелефа на възрожденци, нумизматичен кът…

Фамилията на Аврам Чальовски живее скромно, без никакви богаташки глезотии, а в същото време той храни работниците си в безплатен стол, дава им безплатно олио, месо и сапун, 13-а заплата и още половин заплата за Великден, отпу́ска и големи заеми на млади семейства, а после ги опрощава.

Цял живот тайно и без никаква показност Аврам Чальовски дава пари на нуждаещи се, завещава 10 милиона златни лева за учредяването на фондация, която да подпомага “бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства”, други 550 хиляди дава за сиропиталища и старчески приюти, още 100 хиляди за бедни, болни и сираци, и то при положение че приживе прави голямо дарение на Зографския манастир, параклис за Рилския манастир, дава 550 000 лева на Бигорския манастир, отделно пари на черквата в родния си Галичник, отделно на бургаската църква „Св. Димитър”, отделно на софийската „Св. Никола Софийски”, а колко още пари и за какво е дал, днес никой не знае.

И когато в 1943 г. 82- годишният Аврам Чальовски, един от най – големите български индустриалци за всички времена, е на смъртния си одър, първо опрощава всички дългове на длъжниците си, после близва парченце халва и пожелава да бъде погребан до работника, с когото някога поемат по Големия път, а накрая със сетни сили моли Бог да бди над наследниците му и да ги учи, че в живота единствено важни са „трудът и постоянството, честността и благородството“.

Аврам Чальовски. Голям българин, голяма класа!

Автор: Мира Манолова
Снимки: Мира Манолова, Уикипедия

Източник: agro-journal

Материалът Историята на „българския Хенри Форд“ – Аврам Чальовски е публикуван за пръв път на Опознай България.