„Гергьовден идва с упоителния мирис на люляка, с букналото червено на божура, със зелената свила на гори и поля.
Гергьовден идва със „златния” дъжд, дето цена няма, дето и най-малката капка най-голяма жълтица става.

С него идва и кукувицата, земята е благословена от птичето пеене.
Дошла е истинската пролет с избуялите ниви и ливади, с цъфналите цветя и билки.
А сред тая разточителна „зелентия” препуска ведно с южняка „цветен Георги” на своя бял кон.
На раменете му се развява наметало, златна броня е стегнала гърдите му, главата е опасана с венец, а дългото копие е пронизало сура ламя.“

Лозинка Йорданова

Материалът Зелен, зелен Гергьовден! Гергьовден идва със „златния” дъжд, дето цена няма..! ВИДЕО е публикуван за пръв път на Опознай България.

🙂 🙂 🙂

Ловец отишъл в гората на лов. По едно време вижда мечка срещу него.
Стреля той с пушката, но не уцелва. Стреля пак – същото. Накрая му свършили патроните, а мечката се приближава. Ловецът хвърлил пушката и казал:
– А мен какво ме интересува? Аз съм за гъби!

Материалът [СУПЕР ДИВ ВИЦ!] Един ловец се изгубил в гората. Завалял дъжд и той се скрил в една пещера… е публикуван за пръв път на Опознай България.

След горещата седмица, предстои постепенно захлаждане с превалявания

След горещата седмица, през която температурите в Сандански и Русе достигнаха до 39 градуса, предстои постепенно захлаждане с превалявания. В понеделник от северозапад идва по-хладен и влажен въздух. Той ще е причина за краткотрайните валежи с гръмотевици над Западна и Централна България. Възможни са и градушки. Температурите ще паднат с 3-5 градуса. Това съобщи синоптикът от TV-MET Симеон Матев, цитиран от „24 часа“.

Във вторник максималните температури вече ще са 26-31 градуса. В сряда ще се понижат с още 2-3 градуса и максималните температури ще са 24-29 градуса. Ще има разкъсана облачност. Повече облаци ще има над Южна и Източна България, включително и по Черноморието. Там ще превалява и прегърмява. Силни валежи ще има в Добруджа и по Черноморското крайбрежие (33 литра на квадратен метър).

Ще има прохладен вятър от северозапад. Силно вълнение по Черноморието се очаква в сряда, допълни шефът на синоптичната фирма Петър Янков. Времето ще се стабилизира в четвъртък, каза още метеорологът. Ще е предимно слънчево, но в следобедните часове на места в Източна България и по планините ще има временни заоблачавания с условия да превали и прегърми. Температурите ще тръгнат нагоре и максималните ще са между 28 и 33 градуса. Силни гръмотевични бури се очакват на 1 юли в цялата страна.

В средата на първото десетдневие на юли (4, 5 и 6) времето няма да се промени. На фона на слънчевото време главно в планините се очакват превалявания. Температурите ще останат обичайните за сезона – между 30 и 37 градуса. Малко по-ниски температури и условия за превалявания и прегърмявания ще има до 10 юли.

По-значителни ще са валежите в Северна България. Ще има и слънчеви часове – основно преди обед.

Ще последва стабилно време с много слънце и температури от 32 до 37 градуса в началото на второто десетдневие на юли. Най-голяма вероятност за дъждове има около 15 юли.

През третото десетдневие ще преобладава слънчево и горещо време Симеон Матев обобщи, че като цяло юли ще е с температури над обичайните норми. В по-голямата част от страната пък месечната сума на валежите ще е близка до нормите.

Вероятно валежи над месечната норма ще има на места в Северна България и около планините. Най-горещите периоди ще са през второто и третото десетдневие. Живакът ще удари 33-38-ото деление. Ще има точки до и над 40 градуса. Това са едни от горещите дни в годината по нашите ширини. Обикновено захлажданията, които обхващат вътрешността на страната, са по-слабо изразени по Черноморието.

На 2 и 3 юли там ще има превалявания, но не през целия ден. Температурата на морската вода в края на юни достигна невиждани стойности – до 27 градуса във Варна и Бургас. През следващите дни обаче заради вятъра топлата вода ще отиде навътре, а около плажовете ще дойде по-хладна от дълбините. Водата ще стане 20-24 градуса. Слънчево и приятно за плаж ще е на 4, 5 и 6 юли. След това ще има няколко дни с условия за валежи.
През второто и третото десетдневие ще има много слънце и високи температури. Няма да мине без валежи, но ще са с краткотраен характер, каза още метеорологът. Морската вода постепенно ще се затопля и в края на юли ще е между 24 и 28 градуса. Според дългосрочната прогноза август ще е с температури над нормата, а валежите ще са около нея. По-често ще вали през втората половина на месеца, когато ще има и по-чести захлаждания.

Червиви орехи, но пивко вино, ако гърми на Илинден

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията. В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание. За юли народната метеорология гласи:

Колкото са по-горещи 15, 16 и 17 юли (горещниците по стар стил или 28, 29, 30 по нов), толкова по-люта ще е зимата. От времето през тези три дни се съди за времето през декември, януари и февруари. Ако прогърми на Илинден (20 юли), овощията ще се повредят, орехите ще са червиви, но виното ще е добро.

На 5 юли 2000 г. живакът достигна 45° в Пловдив
През юли са измерени и едни от най-високите температури в България. През 2000 г. горещините бяха дълги и рекордни. Тогава на 5 юли в много градове бяха отчетени най-високите температури откакто се мери температура на въздуха. В Пловдив живакът в термометрите достигна 45-ото деление, в Сандански и Русе – 44, а в останалите райони – между 39 и 43 градуса, припомниха от TV-MET. В София също бе отбелязян рекорд – 40,2 градуса. Горещо с температури до 43 градуса е било и през 1987, 1985, 1945, 1927, 1916, 1909 година.

Съпътстващо дългите горещини явление е чувствителното спадане на нивото на реките и водните басейни и неизбежният при такива условия режим на водата за населените места. Ниското ниво на Дунав се отразява в затруднения за речното корабоплаване. Голям разход на водни ресурси в такива горещи дни е и напояването на земеделските площи.

В планините времето през юли е по-стабилно от това през юни и спокойно може да се планират няколкодневни преходи. Туристът в планината винаги трябва да има и дебели дрехи, защото високо в планината, макар и за кратко, снеговалежите не са рядко явление, съветват метеоролозите. Също така по най-високите части на Рила и Пирин снежните преспи особено в началото на месеца са с големи размери. Преминаването през такива снежни пасажи трябва да става внимателно, поради опасност от подхлъзване и травмиране. Трябва да се вземат мерки и срещу силните слънчеви лъчи, които могат да нанесат поражения върху кожата на неподготвения турист.

Юли е един от най-подходящите периоди за почивка по нашето Черноморие. Студените фронтове рядко достигат до крайбрежието, а свежият морски бриз прави горещините поносими. Температурата на морската вода има стойности от 22 до 24 градуса. Рядко водата се затопля до 26, 27 градуса, а край Бургас са измерени дори 29 градуса. /блиц.бг

Материалът Синоптик съобщи кога ще е перфектното време за море тази година е публикуван за пръв път на Опознай България.

Елин Пелин описва по неповторим начин живота на село. Труда и мъката на обикновените хора са оставили дълбока бразда в сърцето на народния майстор на перото. Писателят се прекланя пред тяхната непринуденост, селска доброта и ежедневните им трудови победи. Наблюденията си върху живота в селото и работата на нивата писателят художествено обрисува в разказите си, в които се усеща силната му любов и уважение към селския човек и неговия нелек, неспирен труд.

В разказа „На браздата” Елин Пелин описва тъжната съдба на един отруден и отчаян сиромах, характерна за българския селянин от началото на XX век. Неговото име е Боне Крайненеца. Прозвището „Крайненеца“ подсказва на читателя, че това е много беден човек, навярно бежанец, заселил се в края на селото. Цял живот Боне се бори за прехраната си със силни ръце и пот на челото. Негови верни приятели и помощници са волът Белчо и кравата Сивушка, с които той оре нивата си. Те са ден след ден с него в изпълнения му с мъки и страдание живот.

Елин Пелин – „На браздата”

Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката-земя, па духна тих ветрец, очисти небето, и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.
Боне Крайненеца впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото. Нивата му е в един хубав широк валог. От всички страни гора и завет. Земята изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята и извика:
– Де-е, хайде, братя!
Ехото се обади живо из гората. Старият Белчо замаха опашка и тръгна спокойно. Сивушка – слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо, прави усилие, и върви успоредно с него.
И ето че се редят бразда, две, три – леха… Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна с уста.
– Не бързай толкоз, Белчо, че Сивушка не може като тебе… Хайде, Сивушке, хайде, слабушке, хайде, миличка… Уморихте се, ама какво да ви правя? И аз се уморих… Де-е, горе! Доле!
Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила. Устата й се отворила, гръбнакът й се превил на кочияшка, тънката й опашка се накокържила. Белчо пристъпи еднаж, тя – два пъти. Оплезила език – върви!

Наоколо няма никой. Из гората леко шумолят босите нозе на есента и под тях слабо трещят сухи съчки.
– Хайде, Сивушке, хайде, мила! – подвиква Боне и със страх гледа, как кравата му все повече се уморява и губи сили.
– Стой!… Хайде малко почивка!
Уморените добичета се спряха. Боне отиде пред тях и ги замилва по челата.
– Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке? – заговори им той.
А Сивушка и Белчо спокойно и безстрастно го гледаха с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.
– Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е? Сивушке-слабушке! Сърцето ти плаче, миличка. И днес да поработим, па утре е празник, цял ден ще си почивате. Ти какво ме гледаш, Белчо? Юнак си ти, – говореше им Боне.
Но Сивушка не изправи главата си. Думите на господаря й сякаш не бяха утeшителни за нейното болно сърце. Хлътналите й хълбоци тупаха силно и бързо. Краката й трепереха.
– Кажи ми, Сивушке-слабушке, какво ти стана? – заговори уплашено Боне и почна да я милва като дете. После хвана ралото и подвикна:
– Де… хайде .. да се поразтъпчете!
Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа, и той се спря.
– Де! Хайде-хайде! – викна с висок и ободрителен глас Боне.
Ехото из гората живо му се обади.
Белчо тръгна пак. Сивушка направи още едно усилие, но краката й се разтрепераха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално.
Боне захвърли уплашено копралята, изпрегна бързо Белчо, и застана смутен пред Сивушка. Тя лежеше неподвижно, с протегната шия, с муцунка заровена в ровката пръст, със затворени очи и дишаше тежко.
– Стани, Сивушке, стани! – освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата.
Сивушка едвам отвори очи, погледна с молба господаря си, като че искаше да му каже: остави ме да си умра спокойно, и пак замижа.
Боне се завайка около нея и не знаеше, какво да прави. Нивата орана-недоорана се печеше на слънцето. То едничко гледаше от небето и полека-лека отскачаше от пладне и клонеше зад баирите. Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха.
– Хайде, Сивушке! Стани! Виж, Белчо ти се смее… Стани! Не шегувай се, мила… я виж, колко е ровка земята – само за оране!
И Боне хвана кравата за роговете и полека почна да я вдига. Тя запъна краката си в земята и направи последно усилие да стане, но едвам се помръдна. И отпусна пак болно главата си на ровката земя и задиша по тежко.
Боне седна пред нея, взе на колене главата й, па я замилва и зацелува по челото.
– Не прави така, миличка! Съжали ме! Слушай! Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка… До живот няма да те впрегна. Ще порасте твоята малка Галица и ще помага на Белчо. Пък ти цял ден ще си лежиш в обора и ще си преживяш. Децата ще ти носят водица с белия медник, всяка сутрин ще те чешат, ще ти давам кърмило… Ти ще се оправиш, ще оздравееш и ще заякнеш, нали, миличка? Тогава Галица и Белчо ще орат, а ти ще пасеш на слога, ще ги гледаш и ще им викаш: работете, работете – и ще им се радваш. А вечер, като пусна Галица, тя ще те ближе и ще ти вика: добър вечер, стара майко! Стани, миличка! Стани! Хайде!
Но Сивушка се не поклати, нито отвори очите си да го погледне. Тя трепереше като трескава.
Боне стана, отчупи комат хляб, посоли го и го поднесе до устата й.
– На, слабушке, хапни си!
Сивушка отвори очите си, погледна умилително господаря си и пак замижа.
Боне въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че от никъде няма помощ.
Той пак се обърна към болната Сивушка.
– Стани, миличка! Стани, че мечката е в гората, ще дойде да те изяде! – почна да я плаши той.
После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка и да лази на четири крака към бедната крава.
– Бау!… Ауу!… – приближи се той до нея.
Тя отвори очите си. Дълбоко в нейния измъчен жален поглед гореше бесен ужас. Животното вдигна главата си и промуча отчаяно, но пак не можа да стане.
Боне хвърли черджето, изправи се отчаян над нея, прекръсти се и заплака.
Сивушка промуча още веднъж, отвори страшно очите си и престана да диша.

Материалът Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя… е публикуван за пръв път на Опознай България.