Преди цели 145 години Фьодор Достоевски предрича, че освободените от Русия народи от Турско робство ще се обърнат срещу нея. Ще търсят „закрила“ от Европа и Запада и ще им се „подмазват“

Това, което пише Достоевски преди 145 години, през 1877 г., за това, че освободените от Русия народи ще се превърнат във васали на Запада звучи като случващо се пред очите ни пророчество, като написано, като, че ли вчера.

Но оставяме на вас да си направите сами изводите и сравненията. Да сравните доколко това, което пише Достоевски година преди края на Руско-Турската освободителна отговаря с политиката, която България води днес.

Написаното от Достоевски по-долу са извадки от неговия известен „Дневник“, писани в периода от месец септември до месец декември 1877г.

Фьодор Достоевски за освободените от Русия народи.

                          из „Дневник“* (1877г.)

„Те ще започнат новия си живот след освобождението, повтарям, именно с това, че ще си изпросят от Европа – например от Англия и Германия, закрила и покровителство за тяхната свобода. И макар Русия да е също европейска държава, ще го направят именно, за да се защитават против Русия.

И непременно ще започнат с това, че вътрешно, ако ли не даже и на глас, ще заявят сами на себе си и ще убедят самите себе си, че въобще не дължат на Русия никаква благодарност, а напротив: че едва са се спасили от властолюбието на Русия след сключването на мира чрез намесата на европейския концерт – а пък ако не се била намесила Европа, Русия веднага би ги погълнала, «с цел да разшири границите и територията на великата Всеславянска империя, та алчното, хитро и варварско великоруско племе да пороби славяните».

Може би цял век след това, или повече, те непрестанно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия; ще се подмазват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват против нея. О, аз не говоря за отделните хора: ще има и такива, които ще разберат какво винаги е означавала, означава и ще означава Русия за тях. Но тези хора, особено в началото, ще са толкова малко, че ще бъдат подложени на подигравки, омраза и дори политическо преследване.

А най-приятно за освободените славяни ще бъде да тръбят по цял свят, че те са племена образовани, способни на най-висша европейска култура, докато Русия – това е варварска страна, мрачен северен колос, дори не с чисто славянска кръв, гонител и враг на европейската цивилизация.

Разбира се, те още от самото начало ще си направят конституционно управление, ще имат парламенти, министри, оратори, речи. И всичко това извънредно много ще ги утешава и възхищава.

Те ще се опияняват от възторг, като четат за себе си телеграми, съобщаващи на цял свят в парижките и лондонски вестници, че след продължителна парламентарна буря най-сетне е паднало правителството на (…впишете тук страна по ваш избор) и се е съставило ново, вече с либерално мнозинство и, че (… фамилия по избор) най-после се е съгласил да стане министър-председател.

Русия трябва сериозно да се подготви за обстоятелството, че всички тези освободени славяни с опиянение ще се втурнат към Европа, до загубване на собствената си личност ще се заразят с европейските форми – политически и социални, и ще смятат, че така трябва да изживеят цял един дълъг период на европеизъм, преди да постигнат нещо значително като славяни и в своето особено славянско призвание пред човечеството.

А тези земички вечно ще се карат помежду си, вечно ще си завиждат и ще интригантстват едни против други.

Разбира се, ако се появи някаква сериозна беда, всички непременно ще потърсят Русия за помощ. Колкото и да ни мразят, колкото и сплетничат и да ни клеветят пред Европа, умилквайки се около нея и уверявайки я в своята любов, те винаги инстинктивно ще чувстват (разбира се, само в минути на опасност, не и преди това), че Европа е естествен враг на тяхното единство, винаги е била и винаги ще си остане такъв техен враг; и, че ако въобще ги има на света, то е само, защото съществува огромният магнит Русия, която непреодолимо ги притегля към себе си, като по този начин запазва тяхната цялост и единство.“

„Дневник на писателя“ е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в годините 1873-1881.В „Дневник на писателя“ излизат редица по-малко известни произведения на Достоевски, сред които разкази, очерци и спомени. В своя дневник великият руски писател експериментира със свой стил философски и психологически повести и художествени мемоари с цивилизационни разисквания и обобщения.

Материалът Пророчество на Достоевски се сбъдва: „Освободените от Русия народи ще се обърнат срещу нея и ще … е публикуван за пръв път на Опознай България.

“Πpeди ceдмицa oт плeн избягaxa 15 pycĸи вoйници. Πpecлeдвaщaтa ги гpyпa ги вĸapaлa в пoлypaзpyшeн бyнĸep. Ha пpeдлoжeниeтo дa вдигнaт pъцe и дa ce пpeдaдaт тe oтвъpнaли c ĸapтeчeн oгън – в бyнĸepa имaлo oщe ocтaнaли ĸypшyми и бoeпpипacи.

Дo вчepa нaшитe вoйници ce oпитвaxa дa yнищoжaт pycĸитe, нo тe ce oĸaзaxa твъpдe издpъжливи, a бyнĸepът – вce oщe здpaв.

Cyтpинтa apтилepиcтитe дoĸapaxa зa диpeĸтeн oгън зeнитнo opъдиe, нo тoвa нe дoнece гoлeми пoлзи – бyнĸepът oцeля, a pycнaцитe ce oзъбиxa нa oгъня. Hиe пoнecoxмe гoлeми зaгyби.

Eдвa пpeз вeчepтa нa втopия дeн двaмa нaши caпьopи ce дoближиxa пo-близo и oгнexвъpгaчĸитe изгopиxa вътpeшнocттa нa yĸpитиeтo.

И тoгaвa oттaм изcĸoчиxa двe oгнeни фaĸли, двaмa pycĸи вoйници, гopящи живи – c винтoвĸитe нaпpeд тpъгнaxa ĸъм нac, cтpeляйĸи в движeниe, тe нaпpaвиxa caмo няĸoлĸo ĸpaчĸи и пaднaxa.

Дa ce вoювa c тaĸъв вpaг e нeвъзмoжнo – pycнaцитe ce бият дo пocлeднo, дoĸaтo ca oщe живи”. /webmiastoto.com

Материалът Из дневника на немски офицер: Бият се до последно, докато са живи е публикуван за пръв път на Опознай България.