Не за пръв път турският президент предявява териториални претенции към балкански държави. Преди година и половина той преначерта ислямската дъга на Балканите, достигайки до Търговище и Шумен. Тогава нашето външно министерство отново не реагира.

От скоро имаме подобна реакция. Бившият ни министър беше казал за изказването на Ердоган, че няма нищо тревожно. Това не било въпрос на граници, а на негово сърдечно увлечение. Какво увлечение?

Не може един президент, който е авторитарен диктатор в Турция, да говори, че всичко му е на сърцето – от Кърджали, та чак до Сибир. Кърджали му е на сърцето на Ердоган, а на мен Лозенград и Бунархисар, където е загинал моят дядо на 34 години по време на Балканската война /1912-1913 г./ Неговият гроб е заличен. В изявленията на Ердоган се прозира съюзът между ислямизма е неоосманизма.

В Анкара вече си въобразяват, че могат да възстановят геополитическото пространство на Османската империя към Балканите, Близкия изток, Кавказ, Средна Азия и Сибир.

Това е нещо нечувано с оглед на ревизията, която Ердоган прави на Мустафа Кемал Ататюрк /1923-1938 г./. Последният проповядваше, че Република Турция няма нищо общо с Османската империя. А Ердоган казва точно обратното: „Нас ни възпитаваха, както по времето на Ататюрк, че ние трябва да се затворим само в Анадола. Не. Ние трябва да се отворим и в трите посоки – към Балканите, Близкия изток и Кавказ и Средна Азия”. Това е едно много опасно явление и заплаха. Има едно имперско умопомрачение в Анкара и това е много опасно.

Но в Турция добре си дават сметката, че тези територии на три континента не могат да бъдат върнати с ятагана.  Възвръщането им може да стане по икономически, политически, верски и културен път.

Но ние в София не можем да позволим на някой да говори, че не прави разлика между Одрин и Кърджали. Това е скандално. Българското външно министерство трябва да запретне ръкави и да защити нашия национален интерес. Имаме една смесена българо-турска комисия, която от дълги години не работи. Ердоган каза оставете вашите бежанци от Южна Тракия, ние също имаме бежанци от България. Не те нямат бежанци, те имат изселници.

Официална София трябва да каже на Анкара: не бъркайте бежанци с изселници! За съжаление външното ни министерство си е втълпило, че няма никаква заплаха от Турция.

Но нека не забравяме какво се случи в Кипър през 1984 г. Има една Севернокипърска турска република, която е призната само от Анкара, но тя продължава да съществува. Има заплаха.

Като гледам речите на Ердоган пред тези многомилионни митинги, той ми напомня за Хитлер от 1938 г. Той говори без да чете и размахва юмруци на Евросъюза и САЩ. Ердоган се чувства като новия баща на Турция, новия султан.

Много е тревожно, трябва да разчитаме на собствените си сили. Назряват събития и тук, в София, управляващите трябва да се вземат в ръце, да не се разсейват и да помислят за нашата югоизточна граница. Не трябва да се заблуждаваме – заплахата назрява от югоизток. 

Акад. Георги Марков, директор на Института по история към БАН.

Източник: Petel.bg

Материалът Думите на един прозорлив българин към цяла България разтресоха мрежата: Не се заблуждавайте! Заплахата назрява от югоизток! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Цял живот е бил отдаден на българското образование – бил е учител по български език и литература, бил е инспектор, написал е редица книги и публикации, посветени на учението и в помощ на преподавателите.

„Преди няколко години отворих един учебник и за да разбера какво пише, трябваше да взема речника по чужди думи. Отидох на събрание на заетите в образованието във Варненска област и не чух нито една дума на тема образование!“, разказва с болка човекът.
Днес никой не задава най-важния въпрос, без отговора на който никое училище не може да работи смислено. А именно – какъв човек искаме да образоваме, какъв ще е младежът, който ще излезе от системата като приключи с този етап от живота си.

Учителят Величков, защото и към ден днешен той може да научи мнозина на много, има няколко съвсем прости съвета, които ако някой чуе, може би и образователната ни система ще се изправи на крака, за да може децата ни един ден наистина да знаят и да могат. „Преустройството на системата трябва да се съгласува с развитието на днешното общество. Но когато основната задача на заданието бъде оформена, тя трябва да бъде обсъдена с всички учители в страната, а не само с шепа хора и набързо. Когато министерството реши през 1971 г. да направи подобно преустройство, цяла година вървяха обсъждания по места, всеки имаше достъп до информацията и шанс да изрази мнение. Преди да се въведе преустройството, инспекторите, директорите и учителите бяха преквалифицирани, съгласно новите изисквания. Нито една крачка не бе прескочена, за да има качество на това, което се прави“, спомня си учителят.

Според Величков, ако днес зададете въпроса на който и да е учител кои са основите на методологията в учебния процес, едва ли някой ще може да отговори. А отговорът е прост – обучение, възпитание, развитие.

„Днес проблемът с нравственото възпитание на децата тотално липсва! Тук не говорим за пряко поучаване или груб дидактизъм, но някога букварите, учебниците на най-малките бяха пълни с народни поговорки и поучителни разкази“, посочва преподавателят. Не на последно място той засяга и проблема с децата от малцинствата, които отпадат от училище, а отпадането е огромен проблем пред съвременното българско образование. „Нима няма кой да подхване децата от махалите, да ги научи да играят футбол, баскетбол, да им спечели по този начин доверието и да ги привлече в класната стая!? Просто липсва желание. Затова тези деца като няма какво да правят, се занимават с глупости“, коментира Величков.

А за да могат учебниците да са достъпни за децата, те да ги разбират, да съумеят у дома сами да работят с тях, просто трябва да бъдат написани от действащи учители, а не от професори, които от години не са имали досег с ученици. „Защото в крайна сметка децата трябва да се научат не да повтарят или преразказват урока след учителя си, а да се научат как сами да се образоват, как да разсъждават, как да прилагат наученото“, категоричен е учителят.

Но всичко започва от върха на пирамидата. Министерството на образованието трябва да има ясна задача, инспекторите трябва да помагат на учителите и да ги обучават, а накрая децата да излязат от училище такива, че всеки в системата да остане горд с плодовете на труда си. „Да ти е изряден дневника и документите, да отчиташ бройки – това не е образование“, посочва още Величков. И с мъка признава, че през 70-те години българското образование е било сред първите пет в света по качество, а днес е в края на опашката.

Източник: politikata

Материалът РАЗПРОСТРАНИ! Много точни ДУМИ на един 90-годишен УЧИТЕЛ от Варна! Думите му са остри и безкомпромисни към… е публикуван за пръв път на Опознай България.