Скъпи приятели, това не е шега. Всички пенсионери в Унгария наистина бяха зарадвани с помощи в размер на 23 256 000 000! Само че не лева, а форинти; и не българските, а унгарските пенсионери! Всеки от тях получи препоръчано писмо от канцеларията на премиера Виктор Орбан, към което бяха приложени чекове за 9000 форинта (прибл. 30 евро), които да бъдат разходвани за плащане на сметките за ток и газ.

Всички пенсионери получават по равно. Независимо дали трудовият им стаж е 10, 25 или 45 години. Независимо дали пенсиите им са 50 хиляди, 100 хиляди или милион форинта.

Независимо дали са унгарци или чужденци

Всички те са работили в Унгария и правителството смята, че им дължи нужната почит и уважение за техния труд, за приноса им в укрепването на икономическата стабилност на Унгария.

Впрочем, съдържанието на писмото говори само за себе си:

Ето писмото на Орбан до пенсионерите

„Уважаеми сънароднико-пенсионер!

Съобщавам Ви новото правителствено решение, което приехме в интерес на всички унгарски пенсионери. През септември тази година всеки от Вас ще получи бонове на стойност 9 хиляди форинта, които да бъдат изразходвани за заплащане на сметките за газ и ток.

Може да си го позволим, защото през 2019 година унгарската икономика постигна още по-добри показатели. През 2010 г. унгарското правителство пое ангажимент да запази покупателната стойност на пенсиите. През 2013 г. и 2014 г. намалихме режийните разходи на пенсионерите и оттогава продължаваме да намаляваме режийните разходи на домакинствата им.

Всички ние сме една нация. Вярваме, че ако икономиката бележи успех, би следвало възрастното поколение също да се възползва от резултата на този успех! С почит и уважение мислим за хората, които със своя труд са положили основите на нашите постижения днес.

Искаме да ви уверим, че и в бъдеще пенсионерите могат да разчитат на унгарското правителство.

С поздрав и пожелание за добро здраве:

Виктор Орбан,
Министър-председател на Унгария“

Според официалната статистика, през 2018 г. в Унгария е имало 2 милиона и 584 хиляди пенсионери. Умножено с еднократния бон в размер на 9000 форинта, това прави 23,256 милиарда форинта равностойността на 77,5 милиона евро при осреднен курс 300 форинта за евро! Тази сума унгарското правителство заделя за пенсионерите, с което косвено се повишава покупателната стойност на пенсиите им. През последните шест години тази практика се превърна в традиция. Преди всяка Коледа или Великден унгарските пенсионери получават благодарствено писмо от премиера Орбан, към което се прилагат чекове на стойност 10 хиляди форинта.

Всички унгарски пенсионери са доволни от отношението на властта към тях. Затова и Орбан е техен любимец.

Политическите опоненти на Виктор Орбан веднага реагираха с възражението, че със сегашния 9-хиляден бонус правителството отново се опитва да купува гласовете на избирателите пенсионери.

Предстоят избори за общински съветници и кметове, насрочени за 13 октомври 2019 г.; а за 4 ноември – избори за Съвети на националните малцинства. Припомняме, че миналата година, месец преди редовните парламентарни избори, с постановление на правителството на всички унгарски граждани – не само на пенсионерите – бяха отписани по 12 000 форинта (прибл. 40 евро) от сметките им за газ.

Трудно може да се определя като „купуване на гласове“ облагодетелстването на цялата нация, включително критично настроената към политиката на правителството част от унгарското население. А как да квалифицираме стотиците милиони евро, заделяни за материално подпомагане на младите семейства, за стимулиране на раждаемостта, за преодоляване на демографската криза?

Всичките тези разходи за социално развитие стават възможни, защото икономиката на страната е в подем, през 2018 г. отбеляза 5-процентен ръст.

Безработицата е сведена до поносимите 4-5% с тенденция към намаляване.

Стабилизират се работните места. Нарастват заплатите и пенсиите. Според официалната статистика днес средният размер на пенсията е 134 947 форинта (прибл. 450 евро) и ежегодно се актуализира. Това е трайна политика, която правителството води вече девета година. Така че не „подкупите“, а реалните резултати на социално-икономическото развитие и отстояването на националните интереси на страната допринесоха за трето поредно мнозинство с две трети на партията на Виктор Орбан на парламентарните избори през миналата година.

„Съединението прави силата“ не е изпразнен от съдържание „слоган“, а осъзната реалност от мнозинството унгарци заедно да посрещат изпитанията на времето, заедно да се изправят пред света като единна нация и държава. Защото силата е в единството, а слабостта идва от разделението…

Източник: Труд

Материалът Орбан е носен на ръце от пенсионерите: Унгария раздаде 23 милиарда помощи на възрастните за ток и газ е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Част от мерките в България бяха абсурдни и самоцелни„, пише журналистът, който добре познава страната ни

Българите обаче трябва да се готвят за втора и трета вълна, смята Франк Щир

Епицентър

„Дойче веле“:

„Част от мерките в България бяха абсурдни и самоцелни“, пише журналистът Франк Щир, който добре познава България.

Ето още от наблюденията му след края на строгата карантина.

„Ако можеше да се разходи и да види какво се случва по софийския булевард „Витоша“, германският здравен експерт Карл Лаутербах сигурно би изпаднал в криза“, пише Франк Щир в началото на статията си и пояснява: „Лаутербах вече седмици наред предупреждава телевизионните зрители, че трябва да са подготвени за продължителни извънредни мерки, които може да траят с години, че трябва да ограничават контактите и да се държат на дистанция, за да се справят с вируса. Но софийският булевард на заведенията е направо претъпкан, а хората си дишат във врата“, коментира авторът, който живее в София и е отличен познавач на България.

По-нататък той описва хронологията на мерките, взети в България, и отново се връща към личните си впечатления от булевард „Витоша“:

„Прави впечатление, че в новата реалност „след корона“ столовете и масите са почти както преди. Да, обслужващият персонал носи маски, но посетителите на заведенията седят близо един до друг и взаимно се опушват с дима от цигарите и наргилетата си, сякаш няма нищо.“

В България правят много по-малко тестове

Авторът цитира официалните данни за броя на заразените, на излекувалите се и на починалите в България, както и данните за проведените тестове. Според германския вестник „Ди Велт“, в България са тествани едва 7 на всеки 1000 души, докато в Германия числото е 30. Щир също сравнява българските показатели с данните от Германия:

„В сравнение с Германия, в България са направени четири пъти по-малко тестове за коронавирус на един милион души, като са установени седем пъти по-малко заразени и починали от КОВИД-19. Редом с Естония, Словения и Словакия, България е сред онези страни в ЕС, в които пандемията се проявява най-слабо.

Правителственият ръководител Бойко Борисов смята, че овладяването на вируса е негова лична заслуга. Та нали той беше сред първите в ЕС, които наредиха пълното затваряне и – заедно с НОЩ под ръководството на генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски – въведе строг, но справедлив епидемичен режим“.

Репресивният характер на мерките

Авторът твърди още, че в сравнение с държави като Испания, Италия или Гърция ограниченията са останали относително либерални. Той обаче характеризира част от мерките като „абсурдни и самоцелни“.

По-нататък Щир описва подробно ограничителните мерки, засягащи училищата и магазините, спорта и парковете – и твърди, че репресивният характер на ограничителния режим, наложен от двамата генерали Борисов и Мутафчийски, най-ясно си е проличал в шестседмичното затваряне на столицата София и на провинциалните центрове.

„Пропускани бяха само онези шофьори, които можеха да представят документ с убедителна причина за пътуването. Близо 230 000 бяха принудени да се върнат обратно“, отбелязва германският журналист.

„България би трябвало да се готви за втора вълна“

Справи ли се България с коронавируса? – пита по-нататък авторът. И търси отговора: „Когато днес излезеш на улицата в София, абсурдите на извънредното положение със сигурност ще ти се сторят като някаква фантасмагория. Улиците отново са наблъскани от хора и човек не може да повярва, че само допреди две седмици полицията затваряше площадите с червено-бели пластмасови ленти, за да канализира маршрутите на пешеходците в предписаните траектории.“

Франк Щир вижда българите изправени пред една дилема. Той се позовава на препоръките на експерти като цитирания професор-епидемиолог Карл Лаутербах, на Института за медицински измервания и оценки към университета във Вашингтон или на Европейския център за превенция и контрол над заболяванията. В резултат на това той стига до извода, че тази дилема е неразрешима: „Макар че досега не са преживели истинска вълна от коронавирус, те (българите – б.ред.) би трябвало, според Лаутербах, да се готвят за втора и за трета вълна.“

Материалът Германски журналист: България се разделя с една епидемия, която така и не настъпи е публикуван за пръв път на Опознай България.

Велико Търново е преживявало много бедствия през вековното си съществуване. Градът буквално е бил сриван от земетресения, пожари, урагани, както и от масови болести. Една от тях е холерата, която застрашава сериозно града през 1886 година. Тогава един буден лекар успява да спаси Търново от страшната епидемия. Това е д-р Стефан Хаджипенчев. Година преди това д-р Пенчев бил командирован в Софийската държавна болница, за да лекува болни и ранени войници от фронта. За тази си дейност е награден с орден “Св. Александър” ­ V-та степен, пише в книгата си „Споменъ за Търново“ Катя Митова – Ганева.

Когато се завръща в Търново, установява, че населението е обречено. Бързо организира санитарен лагер в района на с. Добри дял и настанява там всички болни от холера. Създавайки този “изолатор” с много строг правилник за контакти, снабдяване с вода, храна и медикаменти, той успява да спре заразата. Това е сериозен медицински успех за времето и не остава незабелязан. Висшето му началство го награждава със златен кръст за борба против холерата. А опитът му се популяризира сред медицинските среди води до много положителни резултати в борбата не само срещу холерата, но и срещу всички масови зарази, особено в последвалите войни, когато е пикът на тяхното разпространение.

     Д-р Хаджипенчев е второто от шестте деца на Хаджи Пенчо Стоянов и Зафирица Пенчева. Роден е на 15 април 1848 г.

През онези години баща му работил с търговците на кожухарски стоки в Букурещ “Никола Станков и сие”. Синът му се срещнал с Никола Станков в Търново през пролетта на 1863 г. и тази среща била решаваща за бъдещето му. От Станков бъдещият лекар научил за новооткритото през 1862 г. Медицинско училище в Букурещ. Основател на т.нар “Скола национала де медицина” в Букурещ е генерал д-р Давила, създателят на наречените на негово име давилови капки за стомах. В тази школа д-р Хаджипенчев получил диплом за завършен курс по физика и естествени науки, към които се е числяла медицината.

Завърнал се в родния си град през 1868 г. и до 1875-та работил като лекар. Същевременно се подготвял за специализация по хирургия и докторско звание, като помагал за издръжката на по-малкия си брат Юрдан Пенчев, следвал също в медицинското училище на д-р Давила, специалност аптекарство, и който след дипломирането си се счита за един от основателите на аптечното дело в града ни. Той пък е родоначалникът на голямото аптекарско съсловие на рода Хаджипенчеви.

От септември 1875 година д-р Хаджипенчев работи като ординатор в болницата в Галац, а след това в Букурещ, като същевременно подготвя и защитава доктората си, а титлата “Доктор по медицина и хирургия” получава през януари 1877 г. Веднага се завръща в Търново като лекар на свободна практика. Като такъв го заварва и Руско-турската освободителна война 1878 г.

През 1879 година д-р Хаджипенчев е назначен на длъжността търновски окръжен лекар. Той е организаторът и на първата окръжна медицинска служба, обединяваща градове и села на тогавашния Търновски окръг, който обхващал и Осман пазар (днешно Търговище). Особено непримирим е в борбата със заразните болести в града и окръга и популяризирането на началата на обществената хигиена. В болницата работи заедно с колегите си д-р Стат Антонов и д-р Алекси Христов. Тримата се считат за основатели на Търновската болница.

След като спасява града от страшната епидемия и в навечерието на Балканските войни, макар вече пенсионер, той се отдава на усилена обществена дейност. Оглавява дружество “Червен кръст”, в което влага много енергия за преуспяване на великотърновския му клон. От обявяване на Балканските войни до сключване договорите за мир той работи непрекъснато в Търновската разпределителна болница, където лекува и се бори за живота на тежко ранените в боевете войници и офицери. Същевременно като председател на Червения кръст развива значителна благотворителна дейност за поддържане подкрепителния пункт при търновската гара.

Преди 90 г. (на 1 юни 1913 г.) нашият град е сполетян от земетресение. Домът на сем. Хаджипенчеви е напълно разрушен и в руините загива съпругата му Тодорица (от известния търновски род Смилови). Това съкрушава д-р Хаджипенчев, който е принуден като много свои съграждани, да живее в барака в двора на казармите. Денонощните му дежурства за лечение на болните и ранени войници от фронта, ниските хигиенни условия, при които е принуден да битува, довеждат до заразяването му от холера. И… лекарят, спасил безброй войници и граждани от болестта, става нейна жертва. На 18 август 1913 г. д-р Стефан Хаджипенчев умира в ръцете на сина си Александър Пенчев, известния търновски агроном, публицист, журналист и общественик, който е достоен продължител на делата на своя баща.

Болярски новини

Материалът Старите българи помнят как д-р Стефан Хаджипенчев спасява Търново от страшна епидемия е публикуван за пръв път на Опознай България.

Лекарят обаче се натъкнал на един селски стопанин, чието семейство било абсолютно здраво никои не се бил заразил от болестта.
Лекарят попитал стопанина какво прави по различно от другите хора, та никой не се е заразил.

Жената на селянина отговорила, че само слагала една глава обелен лук в купичка и ги поставяла във всички стаи на къщата.

Мислите на лекаря били, че евентуално това може да е било лечебното средство което ги е предпазило. Попитал стопанката дали ще му даде една от тези глави лук. Когато я погледнал под микроскопа намерил грипните вируси вътре. Най- вероятно лукът е абсорбирал всички причинители и помогнал това семейството да остане здраво.

Грипът се причинява от вируси, значи е възможно лука да ги обезврежда като ги улавя.

Друг човек разказва много интересна история с лук от личен опит. Той разказва когато имал възпаление на белите дробове и е се е чувствал много болен. На базата на моите познания за лука от преди, взех глава лук и отрязах двата края на една глава лук, поставих я в една празна чаша и я сложих близо го мен цялата нощ. На сутринта започнах да се чувствам по-добре, а лука беше почернял.

Когато се почувствам не добре аз използвам от години следното: Вземам една глава лук разрязвам я на две и поставям половинките на стъпалата си и обувам чорапи и на сутринта се събуждам здрав. Когато бяхме деца майка ни правеше сок от лук и лучена супа при настинка. А при възпаление и болки в ушите, нарязваше лук на ситно, опакован в марля и поставяше компрес в ухото.

Когато имаме проблеми със стомаха, често не знаем на какво се дължи това и се питаме: Дали не беше от лука? Затова не яжте престоял повече от ден обелен лук.
Когато има хранително отравяне на повече хора и се обяви като зараза, служителите питат първо имало ли е в храната лук и изследват произхода му. Много голяма вероятност има лука да е причината.

Важно за домакините: Обеленият пресен Лук е много силен магнит за бактериите, затова не оставяйте нарязан лук в хладилника за готвене. Дори само за една нощ лука става силно отровен понеже абсорбира отровните бактерии.Аз го употребявам за дезинфекция на хладилника.

Източник: Тайната на лука

От Milena Dilova

Материалът Как през 1919г. едно селско семейство се спасява от смъртоносния Испански грип с продукт от кухнята си. (Истинска история) е публикуван за пръв път на Опознай България.