Може и да е случайно, не знам, но оня ден чистя нещо и решавам да сменя изгнилия картон на гърба на стара семейна картина, и виждам отвътре залепени опаковки от шоколади, халва и сладкиши – лотария някаква от 30-те год. на миналия век.

Аврам Чальовски е от село Галичник, Македония, но тъй като след Освобождението тя остава извън пределите на Майка България, малкото овчарче идва в София. Спи по тавани и мазета, не си дояжда, вечер мие чинии в кръчми, а денем, нарамил гюмове с боза, я продава по улиците. Лев по лев събира пари, след няколко години купува сладкарска работилничка и се скъсва от бачкане, а в 1898 г. има вече и кон и малка мелница, където заедно с един работник започва да произвежда първата тахан халва в България… А след десетина години Аврам Чальовски построява е тая къща на снимката, в която и разполага фабриката си, и живее със семейството си.

Втората си фабрика отваря в 1920 г. в Бургас и освен халва, произвежда шоколади и всякакви лакомства, а и известното олио “Вега”. Фабриката има собствена жп линия, водоизточник, електроцентрала, кравеферма, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко. В 1936 г. “Чальовски и синове” отварят и клон на гара Искър и там първи на Балканите започват да произвеждат мляко и яйца на прах, там е и печатницата им за етикети, фирмени знаци и рекламни материали.

Но Аврам Чальовски иска да завещае на наследниците си не богатство, а морал. Затова не купува коли и не строи вили в Чамкория, днешния Боровец, а превръща част от къщата си в музей – стая с оръжия, стая с македонски народни носии, стая със скулптури от дърво на всички български царе, 50 барелефа на възрожденци, нумизматичен кът…

Фамилията на Аврам Чальовски живее скромно, без никакви богаташки глезотии, а в същото време той храни работниците си в безплатен стол, дава им безплатно олио, месо и сапун, 13-а заплата и още половин заплата за Великден, отпу́ска и големи заеми на млади семейства, а после ги опрощава.

Цял живот тайно и без никаква показност Аврам Чальовски дава пари на нуждаещи се, завещава 10 милиона златни лева за учредяването на фондация, която да подпомага “бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства”, други 550 хиляди дава за сиропиталища и старчески приюти, още 100 хиляди за бедни, болни и сираци, и то при положение че приживе прави голямо дарение на Зографския манастир, параклис за Рилския манастир, дава 550 000 лева на Бигорския манастир, отделно пари на черквата в родния си Галичник, отделно на бургаската църква „Св. Димитър”, отделно на софийската „Св. Никола Софийски”, а колко още пари и за какво е дал, днес никой не знае.

И когато в 1943 г. 82- годишният Аврам Чальовски, един от най – големите български индустриалци за всички времена, е на смъртния си одър, първо опрощава всички дългове на длъжниците си, после близва парченце халва и пожелава да бъде погребан до работника, с когото някога поемат по Големия път, а накрая със сетни сили моли Бог да бди над наследниците му и да ги учи, че в живота единствено важни са „трудът и постоянството, честността и благородството“.

Аврам Чальовски. Голям българин, голяма класа!

Автор: Мира Манолова
Снимки: Мира Манолова, Уикипедия

Източник: agro-journal

Материалът Историята на „българския Хенри Форд“ – Аврам Чальовски е публикуван за пръв път на Опознай България.

Древногръцките автори пишат, че бизоните са били част от пейзажа на тракийските земи. Ловът им е бил забавление за българските ханове. Но през средните векове те изчезват от горите, за да се върнат в историческите си местообиталища в Източните Родопи в началото на XXI в, пише Свободна Европа.

Стадо от седем европейски бизона, известни и като зубри, тази седмица беше пуснато на свобода в района на ловен парк “Студен кладенец”, източно от Кърджали, след година адаптация зад ограда.

“Тъкмо отиваме да ги наблюдаваме и да ги нахраним”, казва пред Свободна Европа Христо Христов, координатор на проекта на екологичната мрежа Rewilding Europe.

Като им осигурява по едно хранене на ден, той се опитва да задържи зубърите в района, докато опознаят местността и свикнат със свободата. Животните са пристигнали от развъден парк край Зул, в германската провинция Тюрингия.Прекарали са първите си години в България зад ограда, за да се нагодят към местните условия.

“Транспортирането на животните на толкова дълги разстояния и адаптацията са най-трудната част”, казва Христов. Две женски са умрели почти веднага, но две малки са се родили от заселването на зубрите в България. Зубрите, най-едрите тревопасни животни, обитаващи Европа, са и най-чувствителни.

“Най-сложната част от програмата е да си намерят тяхната екологична ниша. И понеже тя е била празна между 8 и 10 века, вече е заета от други животни, това отнема много време”, разказва Христов.

Завършил е ветеринарна медицина в Стара Загора, но любовта към животните я носи откакто се помни. Първият му досег с тях е в кръжок за болести по дивите животни. Следва университет и Българското дружество за защита на птиците, сред чиито основатели е. Един от създателите е и на Природозащитен център Източни Родопи. Работил е по различни проекти за опазването на биоразнообразието в региона.

“Ние сме виновни за изчезването на тези видове с дейността си, с изсичането на горите, и ние сме тези, които трябва да дадем шанс на природата да се възстанови”, казва екологът.

Обезлюдяването на големи части от планината, дава шанс това да се случи.

Според Христов е несправедливо, че всички са чували за Серенгети или Йелоустоун, но малцина знаят за природата на Европа, защото животните ѝ отдавна са изчезнали или сериозно намалели заради разчистването на земи за заселване и земеделие и фрагментацията на горите.

Възстановяването на бизоните не е екзотика. Модерното схващане е, че ако се върнат едрите тревопасни, ще ги последват растенията, а те са дом на пеперуди, змии, гущери и всякакви насекоми, които подреждат мозайката на природата.

Христов е участвал е в картирането на грабливите птици в Природен парк Дадя, в Гърция, но повечето от времето си прекарва в Източните Родопи, където се опитва да възстановява редки породи домашни и диви животни.

Птиците са първата му любов. “Като студенти морето ни беше до колене. Вярвахме, че всичко е възможно“, разказва Христо за 80-те, когато се захваща с грижите за лешоядите в Родопите.

Европейските бизони свикват с новото си местообиталище край яз. „Студен кладенец“

Днес говори със същия ентусиазъм за зубрите – най-едрите тревопасни животни в Европа, те достигат до 500 кг:

“За разлика от американските бизони, които са прерийни животни, европейските са горски вид и е трудно да бъдат видени на свобода. Не са агресивни. Дори се страхуват от хората и се крият от тях зад дърветата”, казва той в отговор на въпрос дали зубрите са опасни. Все пак съветва туристите да не ги наближават повече от 50-100 метра, защото ще ги подплашат.

Живеят на стада около най-силното женско животно в групата. Малките остават с майките си две години след раждането си. Хранят се с трева и листа от дървета и храсти. В момента в Европа на свобода живеят малко под 6000 европейски бизона.

Връщането на зубрите е част от по-мащабна програма за възстановяване на дивата природа в Родопите, чрез която в източните части на планината се заселват диви коне, благородни елени и лешояди. “Почти сме върнали всички видове”, казва Христо Христов.

Той дълго мисли отговор на питането кой ще е следващият вид, с който ще се заеме: “Винаги ще има животни с проблеми – застрашени или изчезнали, които трябва да се върнат”.По думите му, обаче вероятно това ще е брадатият лешояд.

“Човекът с намесата си е довел до изчезването на тези животни, но природата много трудно може сама да се възстанови и затова пак е човешка грижа да поправим нещата”, казва той.

От думите му пред Свободна Европа става ясно още, че животните поглъщат целия му бит. “Като че ли не ми остава време за друго”, обяснява той.

Материалът Историческо завръщане! Христо, който върна бизоните в Родопите е публикуван за пръв път на Опознай България.