“Баща ми беше военен във флота и се местехме постоянно. Учил съм в 12 училища. Преди да навърша 16 не съм живял никъде за по-продължителен период от 5 години. Може би това предопредели постоянните ми пътувания в професионалния ми живот. Винаги съм обикалял по света почти по 5 месеца в годината. Това е прекрасно, защото съм бил на удивителни места. Сега обаче имам тази къща и тя ми е достатъчна”, казва Тим. Всъщност той продължава да пътува, защото приятелката му работи в Киев. Признава, че по-малкото пътувания по света му дават възможност да опознае България по-добре. Заради професията си често посещава морето, харесва Созопол, а също и Пловдив.

В Миндя англичанинът попада съвсем случайно. Преди 20 г. претърпява тежък развод. Няма пари и не знае накъде да поеме. Един ден неговата настояща приятелка му казва, че е попаднала на реклама на евтини къщи в България. Предлага му да разгледат и той се съгласява. Когато влизат в къщата и виждат гледката, откриваща се от чардака, решават, че това ще се превърне в техен дом.

“Беше 7 март. С приятелката ми стояхме на терасата и гледахме в далечината. Беше ужасно студено. Термометърът показваше минус 15 градуса. Тя ми каза: Можеш да смениш къщата, но никога не можеш да замениш тази гледка. И това ми беше достатъчно да я купя”, разкрива англичанина. В началото, когато купили къщата, идвали в нея само на почивка, но постепенно започнали да остават за по-дълго.
Тим се срамува, че не може да говори български, въпреки че е тук вече 14 години. Казва, че освен родния си английски владее добре испански и френски. Опитал се да научи и нашия език, но никак не му се отдавал и затова сега често местните добронамерено се шегували с него.
“90% от хората в Миндя, а и въобще в България, са фантастични. Единственият сериозен проблем, който имам с тях, е, че се отнасят жестоко с кучетата… а аз ги обожавам”, споделя Тим.

Англичанинът е вегетарианец, а приятелката му е веган. Той обича да готви с българските зеленчуци. Казва, че няма нужда да си ги отглежда в собствения си двор, защото всичките му съседи имат предостатъчно. От единия си купува най-прекрасните домати в региона, жената зад ъгъла му дава най-вкусните яйца и най-свежия чесън, от другия съсед взема най-ароматните и сочни праскови.
“Това е животът на село. Имаме си всичко необходимо и почти не се налага да ходим до магазина. Тук нещата са 10 пъти по-хубави. Не искам да си ги произвеждам сам, защото така няма да имам повод да видя съседите си”, шегува се британецът. В двора си той има единствено лоза и орех. Когато гроздето узрее, го дава на комшията си, а той му го връща във вид на ракия.

С въвеждането на противоепидемичните мерки Тим е поставен под карантина за 14 дни, защото тъкмо се бил върнал от Испания. Полицаите редовно обикаляли, чукали по вратата и го проверявали. Тогава не му разрешавали дори да извежда кучето на разходка, но съседът редовно оставял по една бутилка ракия пред вратата му в знак на подкрепа, разказва британецът.

“Много ми харесва как тук ракията е решение за всичко – когато не се чувстваш добре, ти трябва ракия, когато се чувстваш страхотно, си наливаш ракия, вали дъжд – пиеш ракия, пече слънце – пак пиеш ракия”, смее се Тим. Добавя, че в къщата с двора определено му е било по-лесно да прекара 14 дни в изолация. Не пропуска да похвали и скоростта на интернета в България. Според него това е най-бързият интернет, който някога е срещал в пътуванията си по света. Казва, че е 14 пъти по-бърз от този в централната част на Лондон. В тази връзка Клинч споменава и за сина си, който живее в Чили, но решил да се завърне в Европа, за да завърши университет. В условията на коронавирус обаче условията са различни и никой няма намерение да ходи в градовете и сградите на университетите. Обсъждайки къде е най-подходящото място за евтин живот с бърз интернет за онлайн лекциите, двамата стигнали до извода, че това може да е Миндя.

“Когато чужденците дойдат в България, те не знаят нищо за нея и остават очаровани. Страната е прекрасна, но е неизвестна по света. Хората идват тук и не знаят какво да очакват, а това е тъжно. Храната е фантастична, виното е великолепно, природата е красива. И това го казва абсолютно всеки. България е невероятна! Тя не е само Слънчев бряг и евтин алкохол”, уточнява Тим. Тим споделя, че има приятели главни готвачи, които са му идвали на гости в Миндя. Според тях продуктите тук са най-добрите, които са виждали и опитвали.

Британският фотограф работи за няколко престижни списания в Европа и Съединените щати. Има публикувани над 50 книги. Поддържа редовна рубрика в списанието “Black&White Photography” във Великобритания. Клинч е започнал голям проект, рекламиращ българските вина, на които той също е почитател. Имал е желание да прави и фотографски уъркшоп, но пандемията от COVID-19 спира работата му изцяло. Снимането за него не е само професия, а и хоби, което му доставя огромно удоволствие. Той често участва в различни конкурси, печелейки редица награди. Наскоро Клинч отново се нареди на челно място в престижния международен фотоконкурс “Pink Lady/Food Photographer of the Year 2020”, в категория “Снимки с телефон”. Фотографията, с която се класира трети, е озаглавена “В моята кухня, Миндя, България”. В конкурса са участвали близо 9 000 фотографии от над 70 държави. Повечето снимки Тим прави с телефона си. Той постоянно пише статии за мобилната фотография, която е много модерна и динамично развиваща се. Често дори преподава и провежда курсове за това. Казва, че наистина обича да снима по този начин.

Преди няколко години англичанинът прави изложба, с която подпомага събирането на средства за ремонт на покрива на читалището. Тя е озаглавена “Миндя – портрет на едно село” и показва лицата на местните жители.

“За мен е много важно фотографиите да показват позитивизма и щастието на тукашните хора, защото те през повечето време са точно такива. Страхотно беше да им помогна. Те наистина са много приятни и отзивчиви и сред тях се чувствам много добре приет. Тук всичко е толкова спокойно. През цялата година не се случва нищо. Единственото голямо събитие в селото е рок фестивалът. Тогава обстановката коренно се преобразява и наистина е забавно”, убеден е англичанинът, който предпочита да казва, че повече се чувства като един от местните хора.

Източник: Янтраднес

Материалът Британецът от село Миндя: “Харесва ми, че в България ракията е решение за всичко” е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Aмм, откъде ще започнем?
– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
– Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че досега не сме успели да свършим работа с моя Пешо.
– Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
– Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова.
– Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
– Познато ми е това. – тъжно отвърнала госпожата.
– Позволете да ви покажа някои от моите прекрасни работи! Лична гордост! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.

– Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
– Вие сериозно ли?! – възкликнала г-жа Иванова, държейки ръка през устата.
– А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
– Било е трудно?
– Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
– Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
– Да, а освен това едно нахално, игриво куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
– Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
– Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
– Триножник!?
– Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна

Материалът [Брутален ВИЦ] Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем… е публикуван за пръв път на Опознай България.